Как да изберем университет
Има мнение, че най-доброто висше образование във всеки смисъл може да се получи само във Великобритания. Списание EUROMAG разбра кои университети могат да се конкурират с Обединеното кралство по отношение на качество, цена и престиж на образованието.
„Диплома от престижен чуждестранен университет винаги осигурява конкурентно предимство при наемане на работа“, каза Кристина Кушнирова, ръководител на образователните програми в Intellectual, пред списаниеEUROMAG.
Почти невъзможно е обаче да се определи коя от европейските страни е с най-добро образование във всички отношения, смятат експертите. Оценките са различни и не отчитат целия набор от параметри.
„Качеството на образованието не зависи от държавата, а от университета и избраната специалност: в едната - добра научна база, в другата - техническа“, каза Андрей Щербаков, директор на образователната група Ayclass, пред списание EUROMAG.Според него в момента европейските страни, участващи в Болонския процес, се стремят да гарантират, че образованието в техните университети е „взаимозаменяемо“. „В ЕС се поддържат определени стандарти за висше образование, нивото в различните страни е изравнено“, каза той.
Но, говорейки за посоката, в която се развива образованието в ЕС, трябва да се използва терминът „приемственост“, а не „взаимозаменяемост“. „Изводът е, че всеки човек, след като завърши, да речем, средно училище в Ирландия, може да отиде в университет във Франция и след това, ако желае, да отиде на последните две години на обучение, например в Испания, след като завърши бакалавърска степен, в която може да влезе в магистърска програма в Обединеното кралство“, обясни Сергей Кузминцев, заместник-директор на Students International.
Но все пак експертите са сигурни, че в почти всекиВ една европейска страна могат да се откроят един или два най-стари университета, образованието в които, особено по фундаментални специалности, се различава от другите. „Във всяка страна има университети, които се отличават от другите университети“, смята Кузминцев. Така във Финландия може да се открои Университетът в Хелзинки, в Унгария - Университетът в Будапеща, в България - Софийският университет, в Чешката република - Карловият университет и Университетът в Бърно.
Въпреки това, ако говорим за източноевропейските страни, тогава Чешката република е отбелязана сред тях. „Чехия може да се открои сред страните от бившия социалистически блок като перспективно направление в сферата на образованието. Той обаче не може да бъде пълноценен конкурент на много западноевропейски страни”, каза Кристина Кушнирова от Intellectual.Но е малко вероятно някой европейски университет, дори френската Сорбона, която е включена в списъка на най-добрите университети в света, да може да се конкурира по отношение на образованието с Оксфорд и Кеймбридж. „Сравняването на Сорбоната с тези университети, бих казала, е некоректно - не е аналогично на тези университети: те са сред първите десет университета в света наравно с Харвард и Йейл, а Сорбоната, според различни източници, е в края на втората стотица“, отбеляза тя. Тази ситуация се отразява и на цената на образованието - ако в Оксфорд и Кеймбридж както бакалавърските, така и магистърските програми струват средно 15-16 хиляди паунда (17,2-18,4 хиляди евро) на година (тази сума може да се увеличи в зависимост от специалността), то в Сорбоната чужденец може да учи почти безплатно, плащайки 200-300 евро като членски внос.
Изборът на държава за висше образование често се влияе от езика. Именно заради езика англоезичните страни и най-вече Великобритания остават най-популярни сред българите. „Английският е най-достъпният език заБългарски. Затова и най-голям процент студенти отиват там“, каза Андрей Щербаков.
„В страни като Германия, Франция, Австрия, Белгия, Швейцария обучението се провежда на официалния език на държавата, в която се намира университетът. А студентите, които искат да учат в англоезични програми в тези страни, по правило трябва да имат високо ниво на владеене на английски език, потвърдено с официален сертификат (IELTS, TOEFL и др.), и да имат определено ниво на владеене на езика на страната, в която учат“, каза Кристина Кушнирова.Студентът трябва не само да знае езика, на който се провежда обучението – знанията му трябва да са достатъчни, за да разбере и усвои това, което му се говори в университета. „По някакъв начин ученик дойде при нас и каза, че иска да учи в Испания. Питаме го: „Знаеш ли добре испански? О, не? Добре тогава, пригответе се да прекарате още две години в изучаването му“, каза директорът на Aiklass.
Разходите за обучение в тези страни варират. „Например в Германия и Франция обучението на родния език е практически безплатно – 1,5 хиляди евро на година в държавен университет или по-малко“, каза Кристина Кушнирова. Обучението на английски език, което се предлага основно от частните университети, ще струва на студента средно 15-16 хиляди евро на година. „Дуржавните университети също предлагат програми на английски език, но те обикновено са малко и трудни за влизане“, добави тя.
По този начин, ако чужденец със сигурност иска да учи в тези страни и в същото време знае само английски, тогава той има две възможности: или да плати повече пари и да учи в частен университет, или първо да научи езика на нивото на неговия роден говорител, за да влезе в държавен университет на равна основа с местните студенти.
„Образованието в страни като Франция, Испания, Германия е безплатно както за местните, така и за чужденците. Сега (особено във връзка със световната финансова криза) може би нещо ще се промени, но ако има желание, добри познания и език и активност, кандидатът може да постигне записване и ще учи безплатно “, добави заместник-директорът на Students International.
В Белгия и Австрия цената на обучението в университет е приблизително същата като в Германия - 1,5 хиляди евро в държавните университети и от 13 хиляди до 26 хиляди евро в частните. Швейцарските университети са сред най-скъпите. Една година обучение тук ще струва около 18-26 хиляди швейцарски франка (15,7-22,7 хиляди евро) на година. Въпреки това в редица испански, шведски и италиански университети образователните програми са напълно безплатни.„Британската образователна система е призната за традиционна, като в същото време е една от най-гъвкавите и адаптирани за чуждестранни студенти. Обучението в британските университети е доста скъпо, но студентите винаги имат реална възможност да получат стипендии, което значително ще намали разходите “, отбелязва Интелектуалецът.
Бакалавърска степен във Великобритания струва средно 10 хиляди паунда (11,4 хиляди евро) на година, магистърска степен - 12 хиляди (13,7 хиляди евро). "Великобритания има една разлика от всички европейски страни - там се учат за бакалаври три години, а за магистър - една, а в цяла Европа - за бакалавър четири години, а за магистър две години", каза директорът на Aiklass.
Експертите са съгласни, че конкурент на Великобритания в англоезичното образование може да се нарече Холандия, която се конкурира с „страната на мъглите“ преди всичко по цена. „Там почти всички програми се провеждат на английски език, а цената на обучението варира наполовина“,каза Андрей Щербаков.
Ирландия има същите предимства. „Образованието за бакалавърски и магистърски програми в университетите в тези страни е с порядък по-ниско, отколкото в Обединеното кралство, въпреки че нивото на предоставяното образование е много високо качество“, каза ръководителят на отдела за образователни програми в Intellectual. „Трябва обаче да разберете, че дипломите от британските образователни институции са по-известни в света.“
Обучението в Ирландия струва средно 12 хиляди евро на година, в Холандия - 7-12 хиляди евро.
Една от основните характеристики на европейското образование е, че университетите в Европа предоставят образование в широк диапазон. „Почти няма високоспециализирани университети като нашия. Но има и такива, които са популярни в една област “, смята Щербаков. И така, Европейският институт по дизайн в Италия и Лондонският университет по изкуствата са добре подготвени за дизайнер, технологичните специалисти се преподават добре в германските университети, а фундаменталните науки се преподават добре в почти всички европейски университети с история. „Оксфорд и Кеймбридж обаче са извън конкуренцията в този смисъл“, добавя той.„Много схематично всички университети в Европа могат да бъдат разделени на две части – чисто академични и такива, които са насочени към практиката, индустрията, производствените/бизнес нуждите. Сред първите няма да намерите такива програми като „интериорен дизайн“, „хотелиерство“, „търговска фотография“, „здравно предприемачество“ - те се занимават с класическа наука, сериозни научни изследвания. Но тези два условни вида университети се допълват перфектно“, каза Сергей Кузминцев, подчертавайки, че това е и приемствеността на европейското образование.
Широка гама от високоспециализирани области, съгл"Интелектуалец", предлага Великобритания. По този начин, сред технически ориентираните университети, можем да отделим New castle University, Heriot-Watt University, Robert Gordon University, сред университетите с хуманитарна насоченост - Lancaster University, University of Exeter, University of East Anglia и University of Central Lancashire.
Българите, както каза директорът на Aiklass, отиват в Европа най-вече „за истински знания, които могат да се приложат в България“. Най-популярните направления сред българите според него са бизнес, икономика, ИТ и инженерни специалности. „Сред нашите клиенти най-популярните области в низходящ ред са бизнес, икономика, маркетинг, дизайн, право“, добави заместник-директорът на Students International.