Реферат транспортна такса
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА България
ФГБОУ ВПО ВОЛЖКИ ДЪРЖАВЕН ТЕХНОЛОГИЧЕН УНИВЕРСИТЕТ
отдел Счетоводство,
Реферат по дисциплината "RiMN"
"История на развитието на транспортния данък в Руската федерация"
Изпълнени: чл. гр. ЕВ-31
Изследването на проблемите, свързани с данъка върху собствениците на превозни средства, е целесъобразно от гледна точка на това, че идентифицираните ключови характеристики на този данък позволяват обективно да се оценят параметрите на текущия транспортен данък.
Връщайки се към чл. 6 от Закона за пътните фондове в България, се вижда, че законово установеният модел на данък върху собствениците на превозни средства се състои от следните самостоятелни елементи:
обект на данък (автомобили, мотоциклети, скутери, автобуси и други самоходни машини и механизми на пневматично движение), който беше комбиниран в една норма с данъкоплатците;
данъчния период (годишно), който също е включен във формулирането на данъкоплатците;
данъчна единица, която е качествена характеристика на данъчната основа (на конска сила), която също беше включена във формулировката на данъкоплатците;
условия за плащане на данъци;
Съгласно чл. 19 от Закона на България „За основите на данъчната система в България“ данъците, послужили като източници за формиране на пътни фондове, бяха класифицирани като данъци на федерално ниво. Предвид статута на данъка върху собствениците на превозни средства, неговият модел, в съответствие с разпоредбите на посочения закон, който определя универсалния списък от елементи на данъка, е установен в Закона на България "За пътните фондове в България". Въпреки това чл. 3 от Закона за пътните фондове в Република България доходи от данъка от собствениците на превозни средстваизпратени изцяло в териториалните пътни фондове, или, с други думи, прехвърлени на регионално ниво.
Поради тези причини данъкът върху собствениците на превозни средства, оставайки федерален данък, формира фиксирани данъчни приходи в териториалните пътни фондове. Данъчните приходи стават фиксирани данъчни приходи на конкретен бюджет в случай, че данъкът, който ги формира, принадлежи към по-високо ниво на данъчната система по отношение на нивото на бюджета получател и нормите за разпределение на тези данъчни приходи са установени на постоянна основа или от Данъчния кодекс на България (законодателен акт, приет във връзка с този данък), или от БК на Руската федерация.
Тъй като чл. 3 от Закона за пътните фондове в България установява на постоянна основа реда за разпределение между бюджетите на различните нива на бюджетната система на данъчните приходи, генерирани от събирането на данъци, които служат като източници за формиране на пътни фондове, като по силата на тази процедура приходите от събирането на данъка върху собствениците на превозни средства (федерален данък) на постоянна основа отиват изцяло в бюджета на по-ниското ниво на бюджетната система по отношение на нивото на данъчната система, към което принадлежи този данък. следователно приходите от събиране на данъци от собствениците на превозни средства имат пълно право или статут на фиксирани данъчни приходи (федерални данъчни приходи, определени на териториалното ниво на бюджетната система).
Разглежданият данък върху собствениците на превозни средства е от особен интерес, тъй като приходите от неговото събиране имат статут на данъчни приходи, определени на териториално ниво, а неговият данъчен модел включва елементи, установени както на федерално, така и на регионално ниво. Например този данък можеясно да покаже проблемите, съществували преди началото на 1999 г. – годината на влизане в сила на част от първия Данъчен кодекс на България – и преминали в съвременната данъчна система, които са свързани с принципите на разграничаване на данъчните правомощия между различните нива на управление във федерално устройство на държавата.
Това се отнася преди всичко за такива елементи като данъчната ставка и времето на плащане на данъка. В чл. 6 от Закона за пътните фондове в Република България се определят данъчните ставки за собствениците на превозни средства според класификационните групи на превозните средства в зависимост от мощността на двигателя. Тъй като данъкът върху собствениците на превозни средства се кредитира изцяло в териториалните пътни фондове и формира финансовата основа на пътния сектор на регионално ниво, параграф 5 от този член дава право на законодателните органи на съставните единици на България да променят установените данъчни ставки. Предоставеното право обаче не беше ограничено от никакви количествени насоки, което позволяваше на поданиците на България по свое усмотрение да въвеждат различни данъчни ставки, които не се подчиняват на федералните стандарти за данъчна унификация.
Като се има предвид неограниченото право на регионалните власти да въвеждат различни данъчни ставки за собствениците на превозни средства, тези данъчни ставки, които са установени на федерално ниво, параграф 1 от чл. 6 от Закона за пътните фондове в България, загубиха смисъл и представляваха недействащ механизъм на данъчно регулиране. Тези ставки не повлияха на избора на конкретни данъчни ставки от регионалните власти и не доведоха до формирането на единна данъчна политика на ниво федерална държава по отношение на събирането на данъци от собствениците на превозни средства на териториите на различни субекти.RF. Например, на територията на Москва, със Закона на град Москва от 31 май 2000 г. „За ставките на данъците върху пътните фондове“, данъчните ставки за собствениците на превозни средства в сравнение с федералните бяха увеличени средно 6,8 пъти за автомобили, 6,7 пъти за мотоциклети и скутери, 3 пъти за автобуси, 2,7 пъти за камиони и трактори.
Предоставянето на това право се дължи преди всичко на факта, че приходите от събирането на данъка от собствениците на превозни средства постоянно и в пълен размер се разпределят на регионалното ниво на бюджетната система. Поради тази причина беше целесъобразно на регионално ниво да се прехвърлят правомощията и правомощията за регулиране на най-ефективните и ефикасни инструменти за диференциране на обременяващия ефект.
Един от тези инструменти е данъчната ставка, която оказва най-бързо влияние върху потенциалния размер на средствата, получени от бюджетите на различните нива на бюджетната система. Следователно не може да се признае за законно заключението на Конституционния съд на Руската федерация, че овластяването на законодателните органи на съставните образувания на България с правото да увеличават данъчните ставки за собствениците на превозни средства, доходите от които се натрупват изцяло на регионално ниво на бюджетната система, противоречи на Конституцията на Руската федерация.
Неправомерността на този извод се крие до известна степен в подценяването на правото на поданиците на България да увеличават данъчната ставка. Сигурни сме, че правото, предоставено от федералния законодател на законодателните органи на съставните единици на България да увеличават размера на данъчните ставки, което се основава на икономически причини под формата на необходимост от междубюджетно разпределение и териториално регулиране на потенциално възможна сумаданъчните приходи не могат да доведат до нарушаване на конституционните разпоредби, тъй като едно ниво на управление (федерално ниво), отговорно за формирането на данъчния модел, в този случай данъчният модел на собственика на превозното средство, въз основа на независимо решение прехвърля целия обем на собствените си данъчни приходи в бюджета на друго ниво на бюджетната система.
Последицата от прехвърлянето от федералното ниво на собствените данъчни приходи към регионалните бюджети е делегирането на регионалния законодател на властта да влияе върху размера на данъчните приходи от фиксиран източник на финансови ресурси - данъка върху собствениците на превозни средства - чрез промяна на неговите данъчни ставки.
Връщайки се към изследването на системата за облагане на превозните средства, трябва да се отбележи, че успоредно с данъка върху собствениците на превозни средства в България съществуват и други данъци, някои от които действително се налагат върху превозните средства, докато други могат да бъдат причислени към тази система само поради името им.
Този данък обаче може да бъде свързан с облагането на превозни средства само поименно. Всъщност обект на неговото облагане е бил фондът работна заплата, или с други думи плащания и други възнаграждения в полза на физически лица, изплащани по трудови и други гражданскоправни договори. Данъчната ставка беше определена на 1%. Тъй като действащите по това време осигурителни вноски в държавните извънбюджетни фондове също са признати за обект на облагане, въпросният транспортен данък по същество представлява допълнително данъчно плащане, наложено върху същия обект като посочените осигурителни вноски.
Установявайки този данък, законодателят го е избрал за свой обектпревозни средства с обем на двигателя над 2500 cc. вижте В същото време трябва да се има предвид, че в допълнение към данъка върху някои видове превозни средства в България от 1992 г. се облагат с данък собствениците на превозни средства, които имат идентичен обект на облагане. Освен това нито един законодателен акт не посочва какво трябва да бъде съчетанието на двата посочени данъка при съществуващото двойно данъчно облагане на един и същ обект, като например превозно средство.
Съгласно скалата на прогресивните данъчни ставки, установена с чл. 6 от Закона за пътните фондове в България с данък собствениците на превозни средства се облагат автомобили с мощност на двигателя както до 100 к.с., така и над 100 к.с. Това предполага, че всички автомобили с мощност на двигателя над 100 к.с. попадат във втората категория данъчни ставки. Тази категория включва и автомобили с обем на двигателя над 2500 куб.м. вижте Междувременно за споменатите превозни средства с обем на двигателя над 2500 cc. вижте, беше установен данък върху определени видове превозни средства. В същото време Законът за този данък не определя процедурата за отчитане на размера на данъка от собствениците на превозни средства при изчисляване на данъка върху определени видове превозни средства. Поради тази причина не беше изключена ситуацията, когато едно и също превозно средство може да бъде обложено с два различни данъка - данък върху собствениците на превозни средства, тъй като автомобилът е с мощност на двигателя над 100 к.с., и данък върху определени видове превозни средства, тъй като обемът на двигателя на облагаемото превозно средство е над 2500 кубически метра. см.
Разликата между данъка върху собствениците на превозни средства и данъка върху определени видове превозни средства по същество беше само в различни фондовенатрупване на данъчни приходи от събирането им. Данъкът от собствениците на превозни средства, както вече беше споменато, отиде изцяло в регионалните пътни фондове, а данъкът върху определени видове превозни средства отиде във федералния бюджет.