Как да не влезете в армията безплатно
Историята е разказана от мой колега и преразказана за назидание и може да е полезна на някой.
Беше в онези времена, когато наборът беше само до 25 години и никой не го следваше особено.
Един колега, след като завършва университета, се завръща в родния си град и е назначен в местната служба за военна регистрация и вписване.
Естествено, той получи призовка при първа възможност.
Колегата не е тъп - направи справки и разбра, че военният комисар - той пак бил скъперник и просял. Събира от всички на принципа "Ако не искаш да служиш - плати, Ако искаш да служиш - плати."
А сега, заветната дата, посочена в дневния ред. Един колега лети на крилете на щастието към наборната комисия. Не спира да говори на всички и всичко, че е луд по армията, униформите, иска да служи до гроба колкото трябва и дори повече, та и до днес чехли в зъбите и в казармата.
И така той премина през всички лекари, вика военния комисар. В личен разговор той иска пари и казва, че ако човек наистина иска да служи, тогава би било хубаво да му позлатят писалката. Разбива цената, дава срок от 4 дни.
След 4 дни колега идва при военния комисар и като разперва ръце казва, че няма пари и не знае откъде да вземе толкова.
Военният комисар обидено заявява, че няма тяло - няма бизнес без пари, мечтата му няма да се сбъдне. Колега прави всеобща тъга на лицето си, демонстративно се опитва да убеди "от добротата на душата си" и получава отказ със закъснение в личното си досие поради плоскостъпие / зрение / сколиоза. Отива да пие щастлив от мъка по разрушена мечта. Схемата се повтаряше до края на военната възраст.