Как да отворите книжен клуб
Преди две години Ирина Рочева отвори в Тула малък клуб за детска книга „Корней Иванович“, където се продават най-добрите книги на български издателства и се провеждат книжни срещи и събития. Да помогне на децата да се срещнат с добрата книга, така тя определя смисъла на работата си.
Какви бариери трябва да преодолеят независимите книжарници днес, от каква подкрепа се нуждаят, колко обещаващ е форматът магазин-клуб за Тула, разказва Ирина Рогачева в интервю за Kontur.Zhurnal.
бизнес концепция
Форматът магазин-клуб определя основните вектори в развитието на проекта: като магазин предлагаме добър асортимент от книги, които подбираме на ръка, а като клуб предлагаме различни допълнителни дейности за деца, които винаги са базирани на книги и четене. В същото време магазинът е на първо място – все пак от това печелим. А клубът е добавена стойност, която ви позволява да привличате родители и деца.
Засега нашият проект не изглежда като бизнес, а по-скоро като хоби. Съпругът ми продължава да работи на основната си работа, аз също имам работа освен бизнес и няма нищо общо с книгите.
Области на работа
Екипът на нашия проект е много малък - само четирима души: аз, съпругът ми, собствената ми сестра, която провежда всички класове с деца, и продавачът.
Клубът има няколко посоки: за деца се учат да четат, за средна възраст има курс за млади илюстратори, където момчетата учат техниките на илюстрация на книги и се опитват да създават свои собствени илюстрации или да рисуват по дадена тема. Създадени са няколко формата за тийнейджъри в гимназията. Един от тях е Клубът на младите писатели. По време на този курс децата учаткомпозира, изразява мисли, анализира различни литературни форми. Пишат разкази, романи, четат си произведенията един на друг и ги обсъждат. Значи всички сме възрастни. От академична гледна точка сестрата се отнася с момчетата без никакво подценяване и с голямо уважение, което между другото е една от основите на нашата концепция. Ние помагаме на родителите да разберат, че детето е достойно за уважение. Много често се сблъскваме с факта, че идва семейство, детето избира една книга, а родителите му казват: „Това не ти трябва, ти изобщо нищо не четеш“. Опитваме се да бъдем психолози, но малко, защото никой от нас няма психологическо образование.
Създадохме проекта Корни Иванович - Истински професии, в рамките на който каним различни интересни хора с редки професии, те разказват на децата как човек може да успее в такива професии.
Днес майсторските класове съставляват 10% -15% от нашия оборот, което е доста скромно. В същото време ние основно не продаваме канцеларски материали, защото не искаме да разводняваме концепцията на магазина. Имаме малък асортимент от скъпи красиви маркови играчки, които носим два пъти годишно за празниците.
За нас е важно, че проектът "Корней Иванович" стана организатор на първия фестивал на книгата в Тула "LiteraTula". Панаирът на книгата или фестивалът е статутно събитие за всеки град. Целта му е да покаже на жителите разнообразието от добра, качествена, интересна, значима детска литература, която се издава сега в България. Тъй като книгите, които продаваме, не се намират никъде другаде в града, те могат да бъдат поръчани само в онлайн магазини като Лабиринт и Озон.
Тула е признат за голям оръжеен индустриален град, но ниеИскам да допринеса за развитието на нейния интелектуален и творчески живот. Фестивалът е възможност да общувате на живо с писатели, художници, да слушате издатели, психолози, да гледате представления по любими книги и да закупите книги на издателски цени. „LiteraTula“ е страхотен фестивал на книгата, който ще насочи вниманието към семейното и детско четене, ще позволи на родители и деца да станат по-близки един до друг благодарение на книгите. Силно се надяваме това да стане ежегодно събитие.
Културна точка на картата на града
Имаме доста висока ценова лента за Тула. Ние не продаваме много евтини книги или учебници, интересуваме се само от художествена и детска научна литература. В града работи федералната книжарска верига "Читай-город" - има само четири магазина в различни търговски центрове. Има и Тулска мрежа, основно с образователни книги, но има съвсем различна концепция. Имаме самостоятелна детска книжарница-клуб, с асортимент от най-добрите детски издателства в България, също самостоятелни и малки. Всъщност нашият магазин-клуб е културна точка на картата на града, място, където много родители и деца имат възможност просто да си побъбрят и да четат хубави книги.
До края на втората си година разбрах, че независимите книжарници като нашата не са за пари. Поне в регионите. В Москва и Санкт Петербург, разбира се, е по-лесно за такива магазини, има повече от тях, защото сред туристите и дори местните жители се счита за добра форма да отидете в книжарница.
Има много трудности в нашата история, основната е, че бавно набираме популярност и слава и това се отразява в продажбите. Втората година, въпреки всички кризи, финансово е по-добра от първата. Надявам се третият да е по-добър от втория.Просто е необходимо време колкото се може повече хора да разберат за нас. Бяхме засегнати и от икономическата криза - хората започнаха да купуват осезаемо по-малко.
Книжният пазар е сезонен. Лятото е период на абсолютен провал в продажбите, а Нова година, напротив, е пиковият сезон. Освен това пазарът е много зависим от детските празници.
В процеса на работа стават забележими други характеристики: седмица преди деня на заплатата в регионите е „мъртво време“, защото хората очевидно са ангажирани със сметки за комунални услуги и изпълняват задължения по заеми. Затова началото и средата на месеца винаги са по-успешни откъм продажби от края.
Сложната история с малките самостоятелни магазинчета в България е типична българска история. Тъй като навсякъде по света книжарниците заемат помещенията си при някакви нереалистични преференциални условия, в някои страни те като цяло са освободени от част от данъчните си задължения, плюс всичко във всички страни има държавна подкрепа за печат, разпространение на книги, предприемачите получават субсидии.
По брой книжарници на глава от населението сме някъде близо до Камбоджа: един магазин или за 150 000, или за 200 000 души, и това все още е в Москва. А в България може би положението е още по-лошо, ако се вгледате внимателно в статистиката. Митът за най-четящата страна в света е цитат на Брежнев, изваден от контекста. Имало едно време бяхме огромна печатна страна с милиони копия. Но вече можете да забравите за това.
Частните български издателства бяха сериозно осакатени от кризата. Голяма част от книгите се печатат в чужбина, тъй като в България няма нито консумативи, нито добри производствени мощности, за да се произвеждат книги с това качество, от което се нуждаят издателите.
Обикновено много детски книги се отпечатват върху картон с бяло покритие, койтобяло на среза. Никой не го произвежда в България. Съответно се купува в чужбина по курса на еврото и се отпечатва също в чужбина.
Очевидно е, че книжният пазар трябва да се поддържа от държавата, необходима е голяма федерална програма. Има световен опит, достатъчно е да се поровите в него, поканете умни хора, които се занимават с книги. Вероятно повечето от тези хора знаят какво да правят в подобни ситуации. Не знам, но се опитвам да създам моята малка история.
Миналата година беше обявена за Година на литературата. В Москва тази година беше въведен допълнителен данък за всички малки и средни предприятия, в резултат на което затвориха няколко от най-старите книжарници в града. Нямаше подкрепа, говореше се за стимули за наеми на книжарниците, както в Европа, но всичко завърши с това, че законопроектът така и не беше приет. Естествено, в регионите преференциалният наем ще бъде напълно убит от аварийни сгради, в които ще трябва да се инвестира. Освен това все още ще има задължения за цензура. Ако участвате в тази система, ще трябва да поемете задължения да продавате или не продавате определени артикули.
Единственото постижение и успех на годината на литературата е фестивалът „Книгите на България“, който се проведе на Червения площад. Изглежда, че се превръща в ежегодно събитие, изглежда, че комисията, която го е направила, е преминала в статут на редовна подкрепа. Тази година фестивалът се проведе и на Червения площад. Това е важно, защото изложбата „Нехудожествена литература“ е доста специфично събитие, а „Книгите на България“ е интелектуалният статус, който трябва да има всяка държава и за предпочитане големите градове. Това е нещо, без което нито един народ не може да съществува, тъй като книгите са общ културен контекст,свързваща поколенията, нацията, това е преди всичко езикът. Но е по-добре да говорите за това с по-знаещи и знаещи хора. Нашата история е частна, може да се каже, семейна и не от най-проспериращите. Това обаче е нещо, без което вече не можем да си представим живота си.