Как да преразгледаме историята на Великата отечествена война - Енциклопедия на безопасността
Особено много материали започнаха да се появяват, в които се опитват да преразгледат събитията от Великата отечествена война. И, както знаете, ако днес поставите под въпрос отделни исторически епизоди от най-ужасната война в историята на човечеството, то утре изходът й лесно ще бъде коригиран до желязото, от което някой се нуждае.
Една от битките, в които много журналисти, писатели и историци виждат пример за неоправдано кръвопролитие от страна на съветската армия, е битката в покрайнините на Берлин. Официалното му име е щурмът на Зийловските височини. Тази операция се провежда в продължение на три дни под командването на Г. К. Жуков.
Въпросът е: защо маршал Жуков реши да удари позициите на Вермахта на Зееловските височини от север, но просто не изчака армиите на Конев от Запада, които по това време сами можеха да окупират Берлин. И отговорът на този въпрос беше многократно даден от самия Жуков и военните историци, които работят отблизо по темата за Берлинската операция. Работата е там, че Жуков не просто удари Зееловските височини, но всъщност издърпа основните сили на германските войски върху себе си. Цялата германска армия (деветата) първо беше обкръжена и след това унищожена още преди началото на боевете за столицата на Райха. Ако Жуков не беше тръгнал на тази операция, тогава същият Конев щеше да трябва да се изправи срещу много по-големи сили на Вермахта в самия Берлин от онези, които се озоваха там след удара на Жуков Зеловски. Няколко остатъци от 56-ти германски танков корпус (около 12 500 хиляди войници от 56 000) успяха да пробият самата германска столица от изток, която стоеше на стража над Зееловските височини до удара на армиите на Жуков.
Авторите на критични статии, насочени към Жуков, смятат, че самият тоймаршалът трябваше да чака Конев, който би превзел Берлин без него: казват те, докато загубите на съветските войски биха били минимални. Напълно неразбираемо е обаче защо изведнъж се реши Конев сам да превземе Берлин. В крайна сметка, виждайки, че Жуков остава на позициите си, същата 9-та армия на Вермахта можеше да изпрати в Берлин изобщо не 12 500 „щика“, отслабени от боевете на изток от Берлин, а няколко пъти повече и, както се казва, свежи. И това очевидно щеше да забави самото превземане на германската столица и в резултат на това щеше да увеличи броя на жертвите от страна на съветските части.
Оказва се, че критиките към действията на маршал Жуков по време на Берлинската операция са напълно безпочвени и нямат солидни основания. В крайна сметка да се възприемате като стратег, когато определен брой години разделят самото историческо събитие, е много по-лесно, отколкото да вземате трудни решения в хода на тези събития.