Как да защитим конституционните си права в България, Архив, Аргументи и Факти

Тринадесетата годишнина от Деня на Конституцията в България е официален празник, но тази година е някак тъжна. Дали защото числото е нещастно, или защото този ден вече не се смята за празник.

Тринадесетата годишнина от Деня на Конституцията в България е официален празник, но тази година е някак тъжна. Дали защото числото е нещастно, или защото този ден вече не се смята за празник.

БАЛБОНИ ДА СЛОГУНИ

Партии и движения замлъкнаха. Никой не защитава правото им на митинг. Нито едно празнично събитие от държавните органи. Ако не беше акцията на младежката формация на Обединена България "Млада гвардия" и "Местни", човек би си помислил, че политическата върхушка на страната е пренебрегнала Деня на Конституцията.

Въпреки че това, което младежките движения ще организират, не може да се нарече празник. Младата гвардия ще се настани в този ден на площада на Революцията - от паметника на Карл Маркс до Жуков. Организаторите очакват към тях да се присъединят около 2000 души. По обяд ще започне някакъв вид действие на специално инсталирани места, било дебати, било песнопения.

Според прессекретаря на организацията Вадим Жарко митингът - не празничен - ще бъде сериозен. Въпреки факта, че в него ще участват специално поканени артисти. Младата гвардия не разкри тайната на предстоящата млада гвардия.

Друга младежка организация, наричаща себе си "Местно" движение на политическите еколози на Московска област, се регистрира наблизо този ден. Под дулото на същия Маркс ще бъдат около 40 души от самите организатори - на Театралния площад ще има 40. Поне "декларираха" градската полиция за много участници. Единственият празничен елемент на предстоящото рали ще бъдеразноцветни балони, върху които "местните" ще изстрелят банер с надписа в небето. Чип рали ще бъде призивът на активистите към Федералното събрание - за изменение на преамбюла на Конституцията. В първия ред заменете израза "многонационален народ" с "български народ" и допълнете първото изречение с думите "обединени от българския език и българската култура".

Но ако вярвате на заместник-председателя на Комитета на Държавната дума по конституционно законодателство и държавно строителство Александър Москалец, усилията на "местните" са обречени. Той смята, че Конституцията е нещо неприкосновено и не си струва да се посяга към нейните промени, а не само да се празнува шумно съществуването й.

- Само ми позволете - веднага ще има море от хора, които искат да редактират текста на основния закон по свое усмотрение.

Единственият начин за "коригиране" на Конституцията обаче е свикването на всенароден референдум. Депутатът призна, че именно за да се предотврати подобно изкушение "в обществото, което съществува днес в България", ще се създаде механизъм за свикване и изискванията за такава инициатива са максимално усложнени.

- Не би трябвало да е лесно. И ще бъде същото като съседите. Двадесет хиляди души дойдоха на Майдана, добре, може би малко повече, и повлияха на състоянието на нещата в страна с население от 48 милиона.

Според Александър Москалец най-правилният начин българинът да защити конституционните си права е съдът.

- Затова непрекъснато увеличаваме броя на съдиите, въведохме институцията магистрати, съдебни заседатели. Следващата стъпка трябва да бъде създаването на Административен съд - където гражданинът да може да оспорва действието или бездействието на този или онзи административен служител.

Зам., смята липсата на шумни празненства по повод ДеняПравилна конституция.

- Зад фойерверките се губи истинският смисъл на този ден. А нейното значение е в това, че ние се провъзгласихме преди всичко за правова държава, а Конституцията е стожерът на правното поле в България.

НЕГРАМ ЗА РАДОСТ

- Основните конституционни норми у нас са оборени. Почти отменен. Сегашната ни Конституция отдавна заслужава да бъде наречена недействаща. Нямаме разделение на властите – обявено от Конституцията. Няма независим съд, а съдебната система отдавна е подчинена на принципа на "служебното право". Ние така изградихме законодателството в областта на изборите, че никога да не може да се появи независим парламент и смяната на властта да става по всякакъв начин, с изключение на едно – прозрачна и открита политическа конкуренция на кандидатите. Държавата ни се казва България, но такава ли е? Не, в края на краищата управителите на субектите на федерацията всъщност се назначават от президента и федерацията по същество има някаква независимост при избора на местно ръководство. Самата конституция не е толкова лоша. Но отдавна се превърна в аналог на Сталин, който не беше предназначен за екзекуция. Въпреки че някога тя зарадва Запада със своята 125-та статия (в нея накратко са изброени всички права и свободи на личността).

Сергей Ковальов, който беше политически затворник в края на 70-те години, припомни:

- Веднъж в зоната ни дойде прокурор и ни направи забележка, казват, не смейте да се позовавате на конституцията в жалбите си - не е писано за вас, "Това е писано за американските чернокожи, за да знаят колко добре и свободно живее човек в Съветския съюз".

СТРАСБУРГ ЩЕ РАЗБЕРЕ

Конституционните права все още могат да бъдат полезни за човек, особено ако са защитени, смятаПрезидентът на Академията за Българска телевизия, водещ на предаването "ВРЕМЕ", Владимир Познер. За да покаже разликата в начина, по който гражданите защитават конституционните си права в България и във Франция, той даде пример:

Ако обаче гражданинът се е разочаровал от родния съд и няма достатъчно дух или съмишленици да събира митинги, за него остава единственият, но верен вече утъпкан от българите път - към Страсбург. До Европейския съд по правата на човека. Това припомни комисарят на Съвета на Европа по правата на човека Томас Хамарберг.

Според него в България съдебното решение се изпълнява и материалната част на иска се удовлетворява от властите - чрез изплащане на установеното обезщетение. Но българските власти все още пренебрегват идеологическата част от процесите на Европейския съд.

Както каза Томас Хамарберг, това се състои в това, че властите на страната, чийто гражданин е стигнал до Страсбург, трябва да обърнат внимание на случая на това лице, да разберат защо нито един съд в страната не е разрешил проблема му и да предприемат действия.