Как един стар кораб се превърна в триетажна сграда

превърна
Миналата седмица съдии от Върховния съд (ВС) внесоха два спора, свързани с приложението на чл. 36 от Кодекса на земята (ЗК), даващ право на приватизация на земя под частни недвижими имоти. В един случай такъв недвижим имот стана стар кораб. Но властите се опитват да оспорят правото на това. В друг случай властите искат да развалят договора за продажба на обекта, като се позовават на факта, че той е много по-голям от сградите, разположени върху него.

В края на материала е даден пълен списък на препратените случаи, намерени от редакторите.

Може ли кацащ кораб да бъде регистриран като сграда?

Възможно ли е да се оспори договорът за продажба на поземлен имот поради факта, че надвишава размера, необходим за използване на недвижим имот

По дело № A07-17306/2014 Министерството на имуществените отношения на Башкортостан изисква договорите за продажба на два парцела на ЗАО „Цветята на Башкортостан“ да бъдат обявени за невалидни. Земята е закупена на основание чл. 36 КТ – за ползване на разположените върху тях сгради, собственост на дружеството. Министерството настоява, че площта на парцелите (2 милиона и 140 хиляди квадратни метра) е много по-голяма от площта на сградите (16,6 хиляди и 2 хиляди квадратни метра). Съдилищата на три инстанции отхвърлиха иска, но сега делото е отнесено до Върховния съд.

При разглеждане на делото съдилищата е следвало да имат предвид, че чл. 36 от Кодекса на земята позволява приватизация само на земята, разположена под сградата и необходима за нейното използване. За проверка на това обстоятелство министерството поиска да бъде назначена експертиза на първа инстанция, но искането му беше отхвърлено. При отхвърлянето на иска съдилищата взеха предвид, че отказът на министерството да продаде спорните парцели на Цветята на Башкортостан вече е билобявен за незаконен (дело No А07-11904/2012 г.). Властите обаче сега твърдят, че въпросът колко земя ще получи компанията не е решен в този случай.

В спора, отнесен до НС, два въпроса изглеждат централни. Първо, непоследователността на действията на продавача. Предоставянето на обект с такъв размер беше предварително одобрено от правителството на Башкортостан. Сега едно от министерствата на републиката се опитва да анулира договора. Второ, ответникът вече е продал парцела на трети лица. Следователно градът няма да получи земята обратно. Може би министерството трябваше веднага да заведе ревандикационен иск срещу сегашните собственици. В такъв процес би било възможно да се реши дали те са добросъвестни (не става въпрос за разпореждане с имущество от притежанието на републиката против нейната воля).

A76-16715/2014 Подлежи ли на данъчно облагане скрап, внесен в България от Казахстан?

SIP-530/2014 За целите на защитата на търговската марка, дали козметиката и лекарствата са еднакви и дали трябва да се вземе предвид по-широкият контекст на това, което страните правят.

А33-25043/2014 Може ли съдът, разглеждайки въпроса за изпълнението на решението на арбитражния съд, да провери факта на уведомяване на ответника и да оцени неговото бездействие като злоупотреба с правото по чл. 10 GK.

А63-8785/2014 Може ли да се приложи наредба на правителството на Република България при определяне на цената на наем на земя, правото върху която не е ограничено.

A33-16289/2014 Прилагат ли се изискванията на антимонополния закон за договори, сключени преди влизането в сила на определени правила.

А56-30718/2014 За да може субект на малък и среден бизнес да получи преференциално право за изкупуване на наето помещение, необходимо ли е лицето да има такъв статут през всичките пет години, предхождащи кандидатстването?