Как Германия финансира Октомврийската революция, Обозревател
Веднага подчертаваме, че Ленин не е бил германски шпионин, а фактът, че болшевиките са подготвили и извършили преврат с парите на Германия е безспорен факт. Интерес представлява как и в каква степен е оказана финансова помощ на болшевиките при подготовката на революцията.
Дълго време препитанието на болшевишката партия се осигуряваше от два основни канала. Първият е дарения от меценати, включително такива известни хора като Максим Горки, Николай Шмид, Сава Морозов и други наивни симпатизанти, които вярваха в романтичната трансформация на революцията. Вторият източник на доходи са прословутите експроприации.
Даренията и „бившите” (а всъщност разбойническите грабежи) бяха значителна финансова опора, на която партията на Ленин можеше да съществува, но едва ли беше възможно да се извърши революция.
Благодарение на спомени на очевидци и научни изследвания, днес можем да кажем, че активното финансиране на болшевишката партия от Германия започва през пролетта и лятото на 1915 г. Подтик за това е срещата на Ленин в Берн с видния деец на българското и германското социалдемократическо движение Гелфанд Парвус, който има връзки с германското правителство и Генералния щаб.
Към тази позиция се придържа и „военният мозък на германската нация“ Ерих Лудендорф, който не отрича помощта на Германия за болшевиките и изключително кратко обяснява мотивите й: „Помагайки на Ленин да пътува до България, нашето правителство пое огромна отговорност. От военна гледна точка това начинание беше оправдано. България трябваше да бъде съборена.“
Така в хода на войната с България Германия намира потенциално изгоден съюзник в лицето на радикалното крило на българската социалдемокрация (болшевиките). СЪСОт една страна, за да се бие на единия, Западния фронт, Германия възнамерява да я извади от войната, като вдигне революция в България. От друга страна, болшевиките се нуждаеха от разрешение за пътуване през Германия до България и от германски пари, за да осъществят жадуваната цел – революцията. Цинично, но политически оправдано съвпадение на интереси, нищо повече.
Тогава, от името на Ленин, неговият болшевишки шарже д'афер Яков Ганецки влиза в бизнес отношения с Парвус, с когото разработват многоетапна схема за печалба. Фирмата на Парвус и Фюрстенберг-Ганецки осъществява експортна търговия с България с помощта на Германия. Парвус получава в Германия стоките, от които България се нуждае: дрехи, хирургически инструменти, лекарства, химически продукти, дори контрацептиви. Ганецки е бил ангажиран с транспортирането им до България. Но Германия не плаща пари за продадените стоки, вместо това приходите са поставени в Сибирската банка на името на роднината на Ганецки Евгения Суменсон, откъдето по-късно са прехвърлени на Болшевишката партия при поискване.
Разбира се, името на Ленин не се появява никъде. С негово съгласие беше създаден механизъм, но благоразумният лидер никога не се спускаше до пряко ръководство. Връзката беше многоетапна, извършена чрез номинирани лица и пълната картина на получаването на средства, техният обем, вероятно все още не е разкрита. Остава безусловно, че без финансовата помощ на Германия болшевиките не биха могли да развият толкова мащабна пропагандна дейност.
И тя наистина е впечатляваща. Достатъчно е да се каже, че с пристигането си в България през 1917 г. болшевиките започват да издават 41 (!) вестника с общ тираж 300 хиляди екземпляра (само „Правда“ излизатираж 90 хиляди). Освен това са отпечатани 14 издания на грузински, арменски, латвийски, татарски, полски и други езици. В допълнение към това беше закупена собствена печатница за 260 хиляди рубли.
Интересното е, че дори след Октомврийската революция Германия не спира да храни току-що завзелата власт болшевишка партия. За какво? Очевидно на германците им е нужен Ленин и другарите му, за да могат да държат кормилото на българския кораб поне до подписването на мирния договор.
За доказателство нека цитираме от немските документи „Германия и революцията в България 1915-1918 г.“. В него се съдържа депеша на германския посланик в България Мирбах до Министерството на външните работи, в която той съобщава, че „поради силната конкуренция на съюзниците са необходими 3 милиона марки на месец“.
Известно време по-късно съветникът на германското посолство Траутман изпраща нова телеграма: "Фондът, който досега имахме на наше разположение за разпространение в България, е изчерпан. Затова е необходимо секретарят на императорската хазна да предостави на наше разположение нов фонд ... Той трябва да бъде най-малко 40 милиона марки."
Разбира се, не всички тези пари отиват в помощ на болшевишката партия. Но общата финансова подкрепа от 1915 до 1918 г. наистина възлиза на десетки милиони марки.
Един от първите, които се опитаха да подчертаят "паричната връзка" между Ленин и правителството на Кайзер, беше германският социалдемократ Едуард Бернщайн. В своето разследване той стига до извода, че по време на един вид брак по сметка между Ленин и Германия, правителството на последната е спонсорирало болшевишката партия за повече от 50 милиона марки.
Абонирайте се за нашия Telegram. Изпращаме само "горещи" новини!