Как малки деца бичуваха възрастни, басня (Прасчо)
Един ден малки деца, ухапани от възрастни, се събраха и се оплакваха едно на друго от родителите си. Един го набиха за преобърната маса с чинии, на друг му дадоха колан за картина, нарисувана с флумастери на тапета, третия, най-малкия от тях, го сложиха в ъгъла, за да ходи без дрехи из градината, въобще нещастни са горките, сълзите направо текат, като ги гледаш. Тук те започнаха да се оплакват на себе си как са го получили, като го смятат за нищо. Те се караха на възрастни, караха се и тъй като бяха няколко, те веднага, един пред друг, започнаха да показват колко са отдалечени всъщност. Излишно е да казвам, че те също биха искали да отмъстят на възрастни, ето как. Но тогава един се замисли и каза:
- Да ги напсуваме и тях, та дори и да ги набием с камшик, тихо и решително каза той, подсмърчайки през сълзите, които течаха от очите му. И тогава уплашено се огледа да види дали някой от възрастните не го е чул. Други също започнаха да се оглеждат уплашени, но като видяха, че около тях няма никой, малко по малко се успокоиха. И бавно продължиха:
- карай се, бий се, тури в ъгъла, повтаряха си упорито те, като не забравяха да се оглеждат, за да не ги чуе някой. Подобна решимост обаче нямаше да продължи твърде дълго, защото с цялото си желание те не биха могли да изпълнят плановете си, ако третият от тях, най-малкият, изведнъж каза най-важното - как да го направи.
- Хайде да откраднем дрехи от възрастните, да ги занесем в гардероба, а след това да й се скараме и да я бием, шепнейки, изцепи тя на приятелките си на един дъх. Много им хареса идеята. Те незабавно отидоха в домовете си, тихо откраднаха дрехите на възрастни, взеха колани със себе си и, като се промъкнаха в килера,събрани там, всички заедно, отново.
Излишно е да казвам с каква ярост бичуваха част от дрехите, постлани на мръсен, отдавна небоядисан под, а другата част от дрехите бяха разпръснати по всички ъгли и я крещяха и ругаеха, изливайки върху нея всичките си сълзи за нищо. Те бяха толкова увлечени, че бавно преминаха от шепот, без да забелязват, към викове. И това продължи, докато не бяха чути от един от възрастните, който, влизайки в килера, ги намери в разгара на тяхното увлекателно занимание. Излишно е да казвам, че веднага отново паднаха силно.
Поука на историята: ако ще отмъщавате тайно на този, от когото се страхувате, не забравяйте, че може да ви хванат.