Как Мцири разбира щастието
Като дете Мцири беше откъснат от семейството си, от родния си Кавказ и през годините на премерен живот и възпитание в монашеска изолация той страдаше от факта, че не чувстваше семейна топлина, не виждаше красотата на родната си земя, не изпитваше страстите, присъщи на неговата възраст, дух и национален темперамент. Той мечтаеше да получи свобода, за да върне изгубеното и изгубеното, избяга, беше ранен в битка с див леопард, умря, след като прекара само три дни на свобода, и въпреки това беше щастлив.
Той беше щастлив, че въпреки че не успя да осъществи напълно мечтите си, беше свободен три дни, успя да види красотата на света, да почувства хармонията му с природата, да бъде привлечен от момиче, да се наслади на възторга на битката и да язди могъщ жребец. Щастието за Мцири не е измерен просперитет, а свобода, богатство на живота, хармонична пълнота на чувства и взаимоотношения.
По едно време Михаил Юреевич Лермонтов написа прекрасно романтично стихотворение, наречено „Mtsyri“, в която ярко разкри образа на млад мъж, като е начинаещ, живеещ в древен манастир, за да остане тук, и да се разглеждат, и да се върти, за да остане тук, и да се разглеждат, и да се върви на него, и да се разрази, и да се разрази, и да се разрази, и да се разрази, и да се разрази, и да се разрази, и да се върне на него и да се разрази, и да се оживее, и да се разрази, и да се върне на него и да се разрази, и да се върви в затвора. Лермонтов, в образа на Мцира, изяснява на читателя, че за главния герой на творбата щастието е преди всичко преодоляване на духовния затвор, конфронтация и борба за него, младият човек не иска да бъде роб на такъв живот, той самият е негов господар, докато, наистина, той има могъща сила на духа и иска сам да реши съдбата си.
Въпросът как героят на романтичната поема на Лермонтов Мцири разбира щастието е достаразпространявани в училищния курс по литература. Освен това има дори такава тема за есе и много подобни теми.
В текста на отговора можете да видите, че героят на стихотворението Мцири е именно романтичен герой и не могат да се възприемат неговите мисли и действия във връзка с ежедневието и някои конкретни житейски ситуации.
Можете да разгледате живота на Мцири в манастира. Най-вероятно манастирът е вид метафора, алегория, показваща съществуване в някаква тясна рамка, вътрешна липса на свобода и т.н.
Тоест, съвсем очевидно е, че героят на стихотворението смята свободата за необходимо условие за щастие.Като цяло, пълноценен живот, пълен със събития, богати и бурни.Смисълът на това щастие беше да бъде борба за свобода, за преодоляване на оковите на вътрешното робство, в борба, с една дума .. Това е, към което се стремеше Мцири, според мен. Тук той видя истинското щастие.
Като цяло лозунгът, стар като живота, е „Победи роба в себе си“, „Убий дракона“ и т.н.“
Той се използва успешно и сега в ръцете на опитни политически технолози.
Но пак казвам, това е лично мое мнение.
Въпросът всъщност е много труден. Разбира се, можете да му отговорите, че Мцири разбира щастието като свобода, като воля, като възможност да живее в родната си земя. Това желание наистина се оказва основната страст на Мцири, което самият той многократно признава. Но знае ли Мцири какво всъщност е щастието?
Според мен Мцири е много нещастен човек. Не видя нищо освен стените на манастира и монасите и забрави какво беше преди. Когато Мцири бяга от манастира, тези забравени спомени започват да се връщат при него. И Мцири си спомня какво е видял като дете - своя дом, баща, сестри, звуците на родния му език. В този момент тойсъс сигурност щастлив, защото човек да знае, че не е сам, че някъде има онези, които са му скъпи и на които той е скъп, това е наистина истинско щастие.
Но това щастие все още трябва да бъде постигнато. Мцири вече е на свобода, но му предстои тежко и дълго пътуване в неизвестното. Първоначално той наистина не знае къде да отиде - някъде в планината. И Мцири отива, но на пътя му стои огромна гора. Мцири се лута в тъмното сред дърветата и накрая губи посоката. Тежко разочарование е откритието, че е направил кръг и се е върнал пред стените на манастира. Щастието беше толкова близо, но остана недостъпно.
Но все пак можем да предположим, че Мцири е бил щастлив през тези три дни и че за него щастието е борба за свободата му, а не самата свобода.
Нека си спомним как Мцири оживява, когато срещне леопард. Самият той се превръща в звяр, крещи и пищи. Има чувството, че живее пълноценно. А точно това му липсваше в манастира.