Как Междузвездни войни събуждат героичната сила и как да НЕ възпитавате синовете си
Технически, светът на Лукас ме привлича много. Докато ние тук се борим с бозона на Хигс и търсим котката на Шрьодингер, вселената на Междузвездни войни е пълна с дишащ кислород, гравитацията не пречи на никого там и дори изчезването на някое небесно тяло не е проблем. Стига човекът да е добър. Е, човече. Ето, кой ще падне. Чубака, например, макар и да не е човек, но има много ползи от него в седми епизод. Какво не може да се каже за учителя Йода, н-да.
Актьорската игра беше на ниво, дори старецът Харисън Форд не ни разочарова, включи парното и почти ме разплака за доброто старо време. Имаше и специални ефекти и това е всичко, което мога (и искам) да кажа за тях. Демонстрациите на технологията в този смисъл не се получиха, но експлозиите все още правят всичко малко по-добре.
Обобщавайки междинния резултат и някак си дори не се съмнявам, че ще бъде такъв, искам да кажа, че филмът ми хареса. И как би могло да бъде иначе, ако имаше критичност в мен - котката се разплака. Кой друг не би простил и на слабия злодей (предполагам, че Дарт се обръща в гроба си всеки път, когато му се покланя), и на крокодила, който слънцето погълна, и общото усещане, че бележи времето. Но не днес. Днес съм мил, аз съм от светлата страна на силата.
Защото, когато джедайският меч стане син, сърцето ми се разтапя и лети към приключенията и моли за още. Очаквайте осми епизод във всички галактики на Империята!
И нека бисквитките са с вас!
Няма открити дубликати
Докато пишех отговор на публикацията, която изгубих в просторите на peekaboo, попаднах на тази. Няма да режа нов.
Откровено ми беше гадно от последната трилогия: ванилово повръщане, осеяно с нехуманоидна ерес и бунт от цветове, които могат да причинят епилептичен пристъп дори при абсолютно здравчовек
Отидох да гледам Форд, Хамил и Фокс. И старите пердаши не разочароваха. И като цяло, като цяло, за мен е важно, че екипът, заснел филма, успя, основното е да се запази атмосферата на първата трилогия.
Слезе с удоволствие. Добрата стара школа, заснета по традиция (и това е важно) е точно 456 части, което е тяхното продължение.
Отидете в търсенето на филми и там, в куп скучни, ненужни рецензии, оставете вашето мнение.
Чупака? Не, сериозно - Чупака.
Чубака, пич! Чубака. Сорян
Антинаучната фантастика, всеки елемент от която ще разплаче създателите на Interstellar, върви много добре с пуканки и сода в поколението на учениците.
ZV е космо опера, доказана от поколения и лампена до петите. Което ще е така дълги години напред.
Добър преглед. Ще си позволя копи-пейст от стената на мой приятел, под всяка дума от който съм готов да се подпиша =)
И сега, след значителен брой години познанство, гледайки жълтите букви, пълзящи по екрана в началото на филма, най-накрая смело записвам постиженията си в умствения си бележник *Гледайте *Междузвездни войни* в киното* и се приготвям да поставя отметка в квадратчето, докато Тъмната страна нежно слага ръка на рамото ми и, дишайки тежко в респиратора, казва: *Сигурен ли си, че това все още е същата *Звезда Войни* - продължението на великата сага? Сигурен? Точно тези?!*
И една четвърт от филма ми е достатъчна, за да разбера - не са еднакви.
За което много благодаря и на режисьора, и на актьорите, и на продуцентите, и разбира се на самата Велика сила!
Това е едновременно лека тъга и приятна изненада - две в едно. Тъга - от това, че почти няма *класически* моменти. Това важи и за стила на заснемане и поднасяне на материала. Дори *злобната* империя, която еволюира, или обратното -деградира, в Новия ред предизвиква съвсем други емоции. Наистина искам да се потопя в SPGS в този момент, но ще го оставя на тези, които решат да разгледат това творение, дори и само в името на приятната изненада. Защото примерно моята причина е точно същата - почти няма *класически* моменти! И е супер! Обикновено премереният разказ на предишните епизоди се превръща в гъсто опакован екшън, където героите нямат, както преди, време да усетят потока на Силата. Тя самата идва при тях – от онази Тъмна страна – жестокост или отчаяние, принуждавайки ги да вземат внезапни решения – да се предадат или да се бият, да загубят определено или да се опитат да спасят. Да, и героите - за да отговарят на * ситуацията * - войн, който не притежава нищо друго освен бластер, и чистач, който печели бързо приготвящия се хляб чрез копаене на останките от * минали войни *. Тъмната страна с новобранци също няма фонтан. Ако на мястото на другар в маска има някой от същото ниво като Дарт Мол, подреждането ще бъде съвсем различно. И това може би е основният недостатък на седми епизод, с изключение на светлинния меч с предпазител, който беше оправдан по много посредствен начин. *Неочевидно тесничество*, така да се каже. И *неочевидно* точно защото това е просто различен ъгъл на гледане на същите въпроси, повдигнати в предишни епизоди. Но ако се върнем точно на тези въпроси, тогава отново - парадокс - оказва се, че всичко * си е на мястото *. Точно както на място и X-Wings, и Thai Fighters, и аналог на Звездата на смъртта, и така нататък, и така нататък, и така нататък. Печатите все още не са ужасни, когато знаят как да се справят с тях. И когато също не са печати, а. И все пак – вижте сами. Силно препоръчвам. Особено по възможност на кино и пак по възможност на 3D. Що се отнася до мен - без размяна на оценки,Слагам твърд *успех* на седми епизод, съчувствам, че за осми и девети са обещани други режисьори, нежно махнете ръката на Тъмната страна от рамото ми - защото всички съмнения бяха разсеяни много преди финала, слагам отметка в менталния бележник на постиженията - *Гледайте *Междузвездни войни* на кино* - готово! - за което още една огромна благодарност на Дмитрий, ще сложа чай, ще взема кристали под светлинен меч, ще слушам Джон Уилямс и ще медитирам върху останките на имперски разрушител в пустинята Джаку.