Как неговото приключение повлия на Васютка - Из разказа - Васюткинското езеро, бълг
Разбра, че не харесва слабите в тайгата;)
Снегът вече се топи, потоци текат,Пролетен ветрец духна през прозореца.Скоро ще засвирнат славеите,И гората ще се облече с листа!пет минаха дълго време.И сърцето е толкова силно в гърдитеЧука, сякаш чака нещо,Сякаш щастието предстои,А зимата се погрижи.
ФОРТИЕТИ Четиридесетни, фатални, Военни и фронтови, Къде са погребалните известия И ешелони чукат. Навитите релси бръмчат. Просторно. Студ. Високо. И жертвите на огъня, жертвите на огъня Те скитат от запад на изток... . А това съм аз на полугарата, В моята мръсна ушанка, Където звездичката не е разрешена, И изрязана от кутия. Да, това съм аз на този свят, Слаб, весел и наперен. И имам тютюн в кесия, И имам мундщук за набор. И аз се шегувам с момичето, И куцам повече от необходимото. И счупвам спойката на две, И разбирам всичко на света. Как беше! Колко случайно -- Война, нещастие, мечта и младост! И всичко потъна в мен И чак тогава се събуди в мен!. . Четиридесет, фатален, Олово, барут!. . Войната шета из България, А ние сме толкова млади!