Как разбирате тази фраза на Достоевски
„Колкото повече обичам човечеството като цяло, толкова повече мразя всеки човек поотделно“?
Според мен интересна идея, но не я разбирам напълно, можете ли да помогнете?))
Човечеството като общност е много прогресивно, интелигентно и целеустремено. Могат да се приведат много хвалебствени епитети. Но това е само в общи линии! Когато човек харесва нещо, той се опитва да го разбере по-подробно, да го проучи, да стане малка част от това интересно нещо. Ако започнем да се вглеждаме в човечеството, ще видим много малки хора, които го съставят. Стигайки до дъното на истината, можете да наблюдавате индивиди в човешкия поток. И тук вече еуфорията отстъпва място на разочарованието. Всеки човек поотделно е жесток, безчувствен и егоистичен. Те се управляват от низки инстинкти. И тук е правилно не да обичаш хората, а да ги мразиш. И люта омраза. Както се казва: "Колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам кучетата." Струва ми се, че точно това е искал да каже Достоевски.
В оригинал фразата звучи така: „Колкото повече обичам човечеството като цяло, толкова по-малко обичам хората в частност, тоест поотделно, като индивиди“. Не "омраза", а "по-малко любов".
Това място в романа заема почти един параграф.
Описва се някакво досадно оплакване на един лекар, което си спомня старецът Зосима. Този лекар, грубо казано, е готов за човечеството и да отиде на кръста, и на саклите, и мечтае да служи на човечеството и т.н. Но, вероятно, той е много раздразнителен човек и в близки и близки хора не може да издържи никакви домашни дреболии, като например "единият, защото яде дълго време на вечеря, другият, защото има хрема и постоянно си издухва носа".
Така че всичко е по-банално от. Но много жизненоважен.
ТукПредставете си например (не моят пример))) човек иска, ако не да спаси света, но поне да коригира някаква ситуация. Сити, например, се отърве от дилърите на наркотици. Защо прави това? От любов към човечеството, разбира се. И така той, значи, намира наркодилър, отива да го докладва в полицията и там ченгето е купено. Е, какво да правя с него, как да не мразя? И този наркодилър също. Той отива при родителите на наркоман, те, оказва се, или не подозират, че синът им е наркоман, или го съжаляват и дори сами дават пари. На властите не им пука. Самият наркоман е слаб зеленчук, който нищо не иска. И така нататък по веригата. И постепенно този герой се превръща в мизантроп. Но той продължава да подобрява ситуацията. От любов към човечеството