Как са пили в обществото на Великата отечествена война Newsland - коментари, дискусии и дискусии
През 30-те години СССР не можа да достигне нивото на консумация на алкохол при царизма. Общо взето страната тогава изтрезня. Втората световна война слага край на тази тенденция, когато Сталин превръща консумацията на водка в ежедневна практика в армията. Архивите от онова време също показват как армията от бюрократи и наказатели в тила яде и пие.
В книгата „Весела Рус. ХХ век” (М., изд. “Пробел-2000”, 2007 г., 500 бр.) предоставя както икономически и статистически анализ, така и множество архивни данни по проблема с алкохолизма в Българската империя и СССР. Значителна част от книгата е дадена на „повратната точка“ в алкохолната индустрия, когато страната беше пристрастена към водката - 1939-1945 г.
Да започнем с факта, че през 30-те години страната е относително трезва в сравнение с царските времена. Така през 1936 г. консумацията на водка на глава от населението е била 3,6 литра срещу 8,1 литра през 1913 г. През 1935 г. производството на водка в СССР възлиза на 320 милиона литра годишно срещу 432 милиона през 1913 г. Освен това през 1936 г. Сталин повдига въпроса за увеличаване на производството на гроздови вина и постепенно намаляване на производството на водка. Всъщност за 1941 г. е планирано производството на вино да се увеличи 4 пъти спрямо 1913 г., а производството на водка да се намали с 1,5 пъти. В резултат на това през 1940 г. в СССР са преработени 300 хиляди тона грозде и са произведени 135 милиона литра вино. Планът беше изпълнен.
Ситуацията се промени във финландската война от 1939-40 г. Прочутите "наркомски 100 грама" се появяват точно тогава, а не през Втората световна война (тогава те вече са масова практика). Една зле подготвена, деморализирана армия беше тласкана напред не само от политически офицери или отряди (от 1942 г.), но и от водка, която замъгляваше мозъка.
Лесно е да се изчисли, че през годината на военните действия един войник е пил36,5 литра водка (или 73 бутилки).
На тиловите части, както и на ранените (при съгласие на лекарите) се даваше по 50 грама водка дневно. Но дори и тази малка на пръв поглед доза означава консумация от 18 литра на човек годишно.
Водката наистина придаваше мъжество на войските. Книгата описва инцидент, станал в навечерието на 1943 г. в част от наказателното поле. Бойците там доста пиеха в землянки, но това им се струваше недостатъчно. Тогава един от тях успя да пропълзи до германските окопи, да забие там колче и да опъне въжето. Тогава наказателите завързаха на въжето табела „Ние ви даваме ботуши, вие ни давате шнапс“ и я изпратиха на германците. Германците изпратиха водка за обмен. Скоро цялата компания събу обувките си за немска водка.
В навечерието на Нова година един офицер дойде да ги поздрави. И видях пияни тела да лежат на пода в землянки. Да, и съблечен. Той събра компанията си и нареди ботушите да бъдат върнати преди сутринта. Наказателите нямаха друг избор, освен да отидат нощем в германските окопи, без да викат "Ура". Без нито един изстрел, само с ножове, наказателното поле окупира окопите, някой закла, някой просто е бит. И се върнаха на мястото си с валенки и с нова порция водка.
Такива инциденти се случиха в цялата страна. Ето още няколко бележки от Берия:
За разлика от фронта, в тила по време на войната имаше недостиг на водка. Топлата напитка се даваше само на дейците на режима, а също и на наказателното съсловие. И така, водка се издаваше само на стахановци, веднъж месечно те получаваха такъв комплект: няколко метра платно, парче сапун за пране, 1 кг сол, 1 литър керосин, 2 бутилки водка.
Как мислите, как бяха наказани виновните бюрократи от Челябинск? Организатор на банкети и.д Председател на изпълнителния комитет на градския комитет на Челябинск Павлов В.Д. е наложено строго порицание и глоба3 хиляди рубли „за загуба на партийна бдителност“ (очевидно се предполагаше, че следващия път Павлов В.Д. няма да остави свидетели на лакомията си). Никой друг не беше наказан.
През 1942-1944 г. в СССР са построени 26 (!) нови дестилерии, толкова много не са построени през 1920-30-те години, взети заедно. Производството на тютюн също расте със същия темп - през 1945 г. + 22% до 1940 г. (за сравнение: захар -79% за същия период, брашно -49%, сапун -67%).
В стоковата структура на оборота на дребно водката през 1940 г. заема 11,8%, през 1943 г. вече 25,1%, а през 1945 г. 35,1%.
„Социалното въздействие на водката върху военното и следвоенното общество беше различно. Тук можем да говорим за комплекс от негативни последици и на първо място за запознаване с алкохола на огромна маса хора, които не са пили преди, включително милиони жени и юноши. А пуританството на висшите чиновници през 20-те и 30-те години на ХХ век беше заменено от система от йерархични привилегии за новото благородство“, заключават изследователите.
Освен това след Втората световна война цените на водката в абсолютно изражение (от средните заплати) се увеличиха значително, властите започнаха да изпомпват пари от джобовете на хората, които по това време са били пристрастени към алкохола. Така през 1939 г. средната заплата е 331 рубли, а бутилка водка струва 6 рубли 15 копейки. А през 1947 г., както посочват изследователите, заплатите са били 500-1000 рубли, а бутилка водка струва 60 рубли. Тези. през 1939 г. с една заплата могат да се купят 50 бутилки водка, а през 1947 г., дори при горната граница от 1000 рубли, само 16-17 бутилки.
Пиянската лудост, която стана норма по време на Великата отечествена война, вече не можеше да бъде спряна след войната. България все още жъне последствията.