Как са постили древните християни
Как са постили древните християни? „Разкази от историята на християнския подвижнически живот” от известния църковен историк Алексей Лебедев.
Рождественският пост, който също се нарича Филипов, тъй като заговорът за този пост пада в деня на празника на апостол Филип. Възползвайки се от подходящ повод, нека се обърнем към историята на поста, по-точно към въпроса как са постили древните християни. В това ще ни помогнат „Разкази от историята на християнския аскетичен живот” на известния църковен историк Алексей Петрович Лебедев (1845–1908).
Б. Перов. Първите християни. 1880
ЗА БЕЗЗЪБИТЕ ПРЕКЪСВАЧИ
Както отбелязва проф. Лебедев, древните източни християни са спазвали стриктно всички пости. А постните дни в годината бяха много - от 180 до 196; от тях - до 140-150 дни, през които е забранено да се яде не само месо и други бързи храни, но и риба. Тези, които не спазваха установените от Църквата пости, бяха заплашени със сериозни наказания - до и включително отлъчване от църковно общение.
На Запад в древността Църквата също е приемала постите повече от сериозно. Така например през VII век. На събора в Толедо беше определено, че нарушителят на Великия пост не е достоен да участва в празнуването на Великден, освен това през цялата година му беше заповядано да яде месо не повече от веднъж. Ограничението в храната не беше най-тежкото наказание. Известният немски летописец Дитмар от Мерзебург (975-1018) споменава правилото, според което онези, които си позволиха да нарушат Четиридесетницата, като ядоха месо ... бяха избити зъбите. Възможно е причината за появата на това правило да е прекалено праволинейно разбиране на думите на псалмопевеца "... строши зъбите на грешниците" (Пс. 3: 8).
НАКАЗАНИЕЗА РЕКЛАМАЦИЯ - 40 ДНИ ПОСЛЕДНИ
В допълнение към обществените пости, установени от Църквата, имаше частни пости, които бяха наложени на отделни лица с цел наказание или изцеление на душата и понякога бяха много дълги. Така например 40-дневен пост в Източната църква е наложен на обладаните (по примера на св. Макарий Александрийски, който наложил такъв пост на обладан от бесове младеж). Същото се случи и на Запад. До 40 дни и дори повече продължи постът, чиято цел беше да коригира грешниците. Така основателят на много манастири Колумбан (543-615) наказва с 40-дневен пост (по време на който е разрешено да се яде само хляб и вода) онзи монах, който се осмели да подаде жалба срещу своя игумен. Със същото наказание се наказвали и онези, които поради неумереност в храната и напитките повръщали предварително приетата ехаристия. Убийците, които се опетниха с кръвта на своите роднини, бяха подложени на многогодишен или дори доживотен пост, който се състоеше във въздържане от определен вид храна и свързан с други подвизи на благочестие.
Строгост и снизходителност
Ясно е, че най-строгите правила на поста са предписани от древните монашески устави. В същото време, както отбелязва А. П. Лебедев, основателите на монашеството, като изключително строги по отношение на поста по отношение на себе си, предвидиха повече или по-малко снизходителни правила за своите ученици и последователи в съставените от тях харти. И така, основателят на скинобитното монашество, монах Пахомий Велики, следвайки примера на своя наставник Паламон, ядеше само хляб и сол, а ако си позволяваше масло на празници, той го смесваше с прах или пепел; въпреки това той беше доста снизходителен към подчинените монаси. Като им забранява да ядат вкусни и апетитни ястия, както ивино, Пахомий установява, че братята всеки ден трябва да имат храна, приготвена на огън, за да имат достатъчно хляб, и като цяло се грижи монасите да имат достатъчно сили за полска и ръчна работа. Веднъж монах Пахомий научил, че монасите от една от основаните от него общински общини, за по-големи успехи, нямали топла храна на масата в продължение на два месеца, докато манастирският готвач, използвайки свободното си време, приготвил най-малко 500 ръкоделия за продажба. Пахомий много се ядосал, че се отклонил от инструкциите му, изгорил продуктите на готвача пред смаяните монаси и се обърнал към тях с укор. Той им каза, че е много по-лесно и по-удобно да се откаже храна, която не е сготвена и не е сложена на масата, отколкото да се спазва умереността, когато се предлага достатъчно и добра храна, която да засити човека. Само през Великия пост монасите трябваше да ядат по-оскъдна храна, а някои монаси не ядяха по това време два или три дни, а дори и пет дни подред.
За повечето монаси в Египет основната храна е бил хлябът. На монасите давали по два хляба на ден, единият от които се изяждал около три часа следобед, а другият след залез слънце. В дните на постите на монасите се даваше само вечерната част. По-строгите от монасите по правило се задоволявали с един хляб на ден, а някои от тях се опитвали да ядат дори по-малко.
Свети Василий Велики в своите правила за монаси дава образец на монашеския живот за целия православен Изток. Строго предписвайки да се въздържат от месо, а понякога и от риба, масло и вино (например на Четвърп и други постни дни), Свети Василий обаче е привърженик на правилото степента на поста да е съобразена със здравословното състояние и с трудовете, които извършва монахът. Той нареди да се избягва като излишъкв храната и твърде много лишения в нея. Гръцките манастири от по-късно време, следвайки примера на Василий Велики, никога не са въвели твърде строги правила за храна. Що се отнася до древните западни манастири, дори и в тях рецептите за храна са били доста снизходителни. Монашеското италийско правило на св. Бенедикт Нурсийски се радва на най-голямо влияние на Запад. Самият Бенедикт беше строг постник. (Известно е, че по време на тригодишния престой на Бенедикт в уединение в пещера неговият приятел Роман му носеше само малко количество хляб всеки ден.) Но изискванията, които Бенедикт отправи към монасите, подчинени на него, бяха много скромни. Например, според неговите правила, всички монаси без изключение имаха право да пият вино всеки ден, но, разбира се, в малки количества. Много почитатели на св. Бенедикт организираха манастири според неговите правила, но с течение на времето отклоненията от тях (в посока увеличаване на строгостта на монашеския устав по отношение на храната) стават все по-значителни. Така например Свети Бонифаций (Бонифаций), за да противодейства на националната склонност на германците към напитки, напълно забрани на монасите да пият вино и им позволи да пият само тънка половин бира (вероятно квас).
ПЕРСОНАЛИЗИРАНИ ФУНКЦИИ
В допълнение към постите, предписани от различни монашески устави и следователно задължителни, трябва да се споменат много разнообразните произволни пости на отделните аскети. Например, има сведения за Свети Павел от Тива, според които едно палмово дърво му осигурява както храна (под формата на плодове), така и дрехи (под формата на листа). Историята е запазила много поучителни сведения за подвижничеството на св. Макарий Египетски, наречен Велики. Този светец не си позволяваше да спи достатъчно илияжте много хляб или пийте много вода. Като задължение на гостоприемство той понякога си позволяваше да пие малко вино с непознати, но за това се наказваше, като се лишаваше от вода за толкова дни, колкото чаши вино беше пил с гостите. Известен е и ученикът на св. Антоний Пиор, който в продължение на 30 години живял в пустинята скит близо до кладенеца, от който никой не можел да пие солена и горчива вода, освен него. Други аскети изразявали своя аскетизъм чрез пълно въздържане от хляб, като например някой си Йоан, който до 90-годишна възраст ял само плодовете на дърветата и никога не ял храна, приготвена на огън. Някои аскети проявяваха своето въздържание в това, че имайки храна пред очите си, те се стараеха да не ядат възможно най-дълго време, като се привикнаха да не обръщат никакво внимание на храната. Това направи св. Павел Непрости.
Следният факт ще разкаже много за въздържанието, което са проявили древните аскети, когато са имали възможност да хапнат нещо особено вкусно и приятно. Веднъж Макарий Александрийски получил като подарък гроздова клонка с плодове. Като не искаше да си достави удоволствието да яде този вкусен плод, той изпрати дар на един от монасите, които се трудеха с него, а този по същата причина на друг, друг на трети и т.н. В крайна сметка гроздовата клонка се върна при самия Макарий...
Подготвил Михаил Мазурин, Църковно-православен вестник