Как се пише под мишниците
1. Наречни комбинации от предлози-префикси без, за, преди, под, с, около със съществителни форми (включително тези, които не се използват извън тези комбинации), например:
без край, без напрежение, без затъпявания, без дишане, без събуждане, без разграничаване, без питане, без резултат, без задръжки, без мълчание, без умора, без прикриване;
за плам, за вярност, за външен вид, за семе, за ред, за смях, за топлина;
до крак, до неузнаваемост, до бунището, наполовина до смърт, до смърт, до падане, до ада;
под страна, надвечер, надолу, под дъх, под ключ, на края, под лъжица, под микитки, под мишници, под глава, под склон, под ръка, под сила, под буш, под юзда, под склон, под утро, под хоп, под прикритие;
при смърт, с пари, със свои, със свои;
в запас, също с формата на възвратно местоимение: на себе си (не на глас).
Забележка 1. Те са написани заедно на земята, понякога, в един ред, а също и под капака.
Забележка 2. За непрекъснатото изписване на префикса до с думи с пространствено и времево значение (до върха, до дъното), вижте § 136, параграф 6.
Забележка 3. От наречни съчетания под мишница, под мишница и др., съществителното подмишница (ед.ч. подмишница), написано слято; срв., напр.: търка (какво?) мишниците и търка (къде?) под мишниците; якето е стегнато под мишниците.
2. Наречни съчетания, състоящи се от предлога-представка с и формата за род. н. на съществително на -у (-а), например: на външен вид, от глад, от уплаха, от мухата, от замах, от замах, от замах, от уплаха, от бягане, от ускорение, от замах, в движение (и от уплаха, от полет, от нападение, от замах, от уплаха, от бягане, от ускорение, от замах).
Забележка. Пишат се слято веднага, веднага, наред, наред, наред, на шут, на рамо; непрекъснато изписване на думи отстрани, отгоре, отдолу, първоопределени от правилото § 136, ал. 6.
3. Наречни съчетания от предлози-представки v, s с втора част, започващи с гласни, например: в замяна, в прегръдка, в кръвоизлив, стегнато, в обиколка, сам, през нощта, в отплата, в ръка, на лов, на загуба, да угоди, укорително, направо, укорително, открито, общо взето и двете, от иглата, отвътре, с око , с опасение, по навик, с лов, с ум, с умисъл.
4. Наречни съчетания, образувани от повторението на съществителни или числителни имена с предлог и написани с три или четири думи, например: рамо до рамо, рамо до рамо, очи в очи, час по час, глава до глава, крак до крак, отпечатък, ръка за ръка, от ръка на ръка, от век на век, от година на година, от време на време, от време на време, от време на време, от тъмно до тъмно, душа в душа, точка до точка, чест до чест, ранг от ред, дума по дума, един по един, два по два, три по три (но: кръстосано, вижте § 118, параграф 2).
5. Наречни съчетания (две или повече), в които съществително име, реализиращо едно конкретно значение, се използва в различни падежни форми с еднакви или различни предлози, например: със знание и без знание, в главата и в главите, в краката и в краката (за леглото), настрани и настрани, настрани и настрани, до задънена улица и в задънена улица, до човек и до човек, до памет и от памет, до съзнание. енция и според съвестта; в чужбина, в чужбина и от чужбина; в пазвата и в пазвата, у дома и у дома, в дворовете и в дворовете, на гърбовете и на гърбовете, на четири крака и на четири крака; клякам, клякам и клякам; на юмруци и на юмруци, на срѣдъ и на срѣдъ, на пѫть (да взема) и на пѫть, на бѣл и на бѣл, на гръб и на гръб (двор), на пръсти и на пръсти; на четири крака, на четири крака и от четири крака; под лъжица и подлъжица; мишница, подмишница, подмишница, подмишница и подмишница; под шината, под шината и под шината.
Има изключения от това правило, определени както от писмената традиция, така и от други правила, например, пише се отделно от зло, но заедно въпреки, отвътре навън - отвътре навън, сам - един по един, до точката - отчаяно; пишат се слято вътре - вътре - отвътре, наклонено - наклонено, състезателен - състезателен, стар - стар, женен - женен, земен - смлян.
Забележка. От наречните съчетания в чужбина, в чужбина, в чужбина, в чужбина, извън града, извън града трябва да се разграничават съществителните в чужбина (връзки с чужбина), в чужбина (работа в чужбина), извън града (предпочитам извън града през лятото). За съществителното подмишница (срв. наречие подмишница) вижте § 137, параграф 1, бележка 3.