КАК СЕ ПИШЕ СЪЧИНЕНИЕ ВЪРХУ ИЗХОДНИЯ ТЕКСТ

Бележка до завършилия, изпълняващ задачата от част В на Единния държавен изпит

Проблемът е сложен практически или теоретичен въпрос, който изисква решение, изследване,например: проблемът за опазване на околната среда, проблемът за смисъла на живота, проблемът за връзката между език и мислене и др.

Философските проблемизасягат най-общите черти на развитието на природата, обществото, мисленето.Социалните проблемиса свързани със структурата и живота на обществото.Политическите проблемиса свързани с дейността на държавната власт, партиите или обществените групи.Проблемите на околната средаотразяват взаимодействието между хората и околната среда.Моралните (етични) проблемиса свързани с вътрешни духовни качества, които ръководят човек, с определени правила на поведение.

Когато дефинирате проблем, важно е да разберете какво може да се „направи“ с него. Може да се обозначи, както следва:

1) С помощта на речеви клишета:Авторът NN засегна такъв и такъв проблем. Обърнете внимание на всеки проблем.

Можете да: мислите за някакъв проблем, да работите. Всеки проблем възниква, възниква, представлява интерес, заслужава внимание, очаква решение. Да изложим, да разгледаме, да заявим, да обсъдим, да разрешим някакъв проблем

Много е изгодно да обозначите проблема с помощта на риторичен въпрос, например,

Какво е истинското приятелство? Какви приятели могат да се нарекат истински?

NN разсъждава върху тези въпроси в своето есе (разказ, есе и т.н.) или

Трето... Човешкото достойнство... Винаги ли е необходимо да ги отстояваме? Не е ли по-добре в труден момент за собственото ви спокойствие, спокойствието на близките ви да мълчите, да се скриете? Много хора са се замислилипо тези въпроси не оставиха равнодушен Н.Н., който остро и полемично разглежда проблема за честта и безчестието в .

Следната фраза ще ви помогне да започнете да пишете:

Когато се установи проблем, може да се използва следната техника:

3. Запишете този въпрос, който е постановката на проблема.

Опитайте се да отговорите на въпросите:

  • Кой и в какви ситуации трябва да се сблъска с такъв проблем?
  • Ако е възможно, докоснете хронологията на въпроса

Трябва да се отбележи, че в тази част на есето са възможни поне два начина за представяне на материала:

A.S. Пушкин. Актуален ли е този проблем днес? Колко могат да погледнат назад и топло да си спомнят какво се е случило в далечното минало, например в младостта, в детството? Става дума за приказното време на неговото детство, за времето, когато се формират характерът и мирогледът на детето, полагат се основите, с които то ще трябва да живее в бъдещето, разказва Ю. Нагибин в своя текст.

• Върху какво се фокусира? Защо?

• Какъв тип проблем е това? (Социални, философски, екологични, морални и др.)

• Актуален ли е този проблем днес? Какво е значението му за обществото?

• Колко често се сблъскваме с този проблем? Дали касае всеки от нас или само хора на определена възраст, професия и т.н.?

• Авторът вярва, че.

• Авторът се стреми да предаде на читателя идеята, че.

Авторът ни убеждава в това.

• Текстът доказва идеята, че.,

Основната идея на текста е, че.

§ Върху какво се фокусира?

§ Какви аспекти на проблема се обсъждат в текста?

- посвещава своята статия;

- полемично изостря проблема;

- въздейства емоционално на читателя;

- прави читателя ваш съюзник;

- образно пресъздава картина на случващото се (изобразено);

- разкрива същността на проблемите;

- точно формулира мисълта;

- кара читателя да се замисли върху проблема;

- показва актуалността на проблема, който разглежда;

- опитва се да открие причините за негативните (положителните) явления;

- убеждава читателя в правилността на своята позиция;

- опитва се да намери съмишленик в читателя;

- повдига редица морални проблеми, които изискват незабавно разрешаване;

- пише интересно и ново за стари проблеми;

- говори с тревога за неотложни проблеми;

- открито заявява своята гражданска позиция по отношение на ...

4. Как да аргументирате позицията си?

Аргументацията е привеждане на доказателства, обяснения, примери за оправдаване на всяка мисъл пред слушатели (читатели) или събеседник.

Аргументите са доказателства, дадени в подкрепа на тезата: факти, примери, твърдения, обяснения - с една дума всичко, което може да потвърди тезата.

Има различни видове аргументи (логически, психологически, илюстративни).

Логическите аргументи са аргументи, които се обръщат към човешкия разум, към разума. Те включват:

• разпоредби на закони и официални документи;

• закони на природата, изводи, потвърдени експериментално;

• примери от живота или художествената литература.

• емоционална убеденост на писателя;

• Призовавамуниверсални морални ценности (състрадание, съвест, чест, дълг и др.).

Илюстративни аргументи.Важен елемент от аргументацията са илюстрациите, т.е. примери, които подкрепят аргумента.

При опровергаване на аргументацияса възможни два варианта:

2) формулирайки собствената си позиция по проблема, писателят излага контратеза и доказва нейната истинност с два аргумента.

В тази част от работата трябва стриктно да спазвате правилата за изграждане на мотивационен текст.

. Целта на аргументацията е да убеди, укрепи или промени мнение. За това се използва логически последователна система от доказателства.

Типично (пълно) разсъждение се изгражда по схема, в която се разграничават три части:

• теза (твърдение, което трябва да се докаже);

• аргументация (доказателства, аргументи);

• продукция (обща сума).

• достъпен, прост, разбираем;

• отразяващи обективната действителност, отговарящи на здравия разум.

Нека се опитаме да разберем какво може да се счита за житейски опит и какво е читателски?

Когато цитирате аргументи от живота на други хора, можете да напишете:

Спомням си веднъж майка ми (баща, баба, приятел, познат и т.н.) разказа как ...

Ако приведете собствените си изводи и наблюдения като аргумент. Можете да използвате следните фрази:

Разбира се, житейският ми опит все още е много малък, но въпреки това нещо подобно се случи в живота ми:

ИЛИ: Въпреки моя доста скромен житейски опит, си спомням подобна ситуация, когато аз (мой приятел, съученик, познат) ...