Как се регулира процеса на синтез на ДНК и РНК, моля по-бързо

Синтез на ДНК и РНКСинтез на РНККогато даден ген е включен, локалната ДНК първо се развива и се синтезира РНК копие на генетичната програма. В резултат на сложна обработка със специални протеини се получава информационна РНК (mRNA), която е програмата за синтез на протеини. Тази РНК се пренася от ядрото в цитоплазмата на клетката, където се свързва със специални клетъчни структури – рибозоми, истинските молекулярни „машини“ за синтез на протеини. Протеинът се синтезира от активирани аминокиселини, прикрепени към специфични трансферни РНК (t:RNAs), като всяка аминокиселина е прикрепена към собствената си специфична тРНК. Благодарение на тРНК аминокиселината се фиксира в каталитичния център на рибозомата, където се "пришива" към синтезираната протеинова верига. От разгледаната последователност от събития може да се види, че РНК молекулите играят ключова роля в декодирането на генетичната информация и биосинтезата на протеини.
Колкото повече се задълбочавахме в изучаването на различни биосинтетични процеси, толкова по-често откривахме неизвестни досега функции на РНК. Оказа се, че в допълнение към процеса на транскрипция (синтез на РНК чрез копиране на участък от ДНК), в някои случаи, напротив, може да възникне синтез на ДНК върху РНК шаблони. Този процес, наречен обратна транскрипция, се използва от много вируси по време на тяхното развитие, включително прословутите онкогенни вируси и ХИВ-1, който причинява СПИН.
Така се оказа, че потокът от генетична информация не е, както се смяташе първоначално, еднопосочен – от ДНК към РНК. Ролята на ДНК като първоначално основен носител на генетична информация започва да се поставя под въпрос. Освен това много вируси (грип, енцефалит, пренасян от кърлежи и други) не го правятизползват ДНК като свой генетичен материал, техният геном е изграден изцяло от РНК. И тогава едно след друго заваляха открития, които ни накараха да погледнем на РНК по съвсем различен начин.