Как се става продуцент в шоубизнеса - Български Ню Йорк Новини

български

Милт Окун: „Баща ми дойде в Америка от България – сам, когато беше на 12 години. Баща му – моят дядо – емигрирал година-две по-рано, работел като дърводелец. Интересното е, че когато бях на 12 години, баща ми не ми позволи сам да взема метрото от Бруклин до Манхатън (смее се). И майка ми дойде в Америка, когато беше на 15. Тя и баща й бяха братовчеди и се познаваха, преди да се преместят в Америка. Женят се през 1916 г. и живеят до 96 години. ”

става
Пласидо Доминго, Нетания Даврат, Джон Денвър, "Петър, Павел и Мария", Хари Белафонте... Всички тези известни музиканти са обединени от факта, че Милтън Окун е работил с тях като продуцент. Okun е емблематична фигура в шоубизнеса. През 60-те години на миналия век той издава 75 златни и платинени диска на известни изпълнители - както американски, така и от други страни, включително и България. И това не е изненадващо, тъй като баща му емигрира в Америка от България.

В известната книжарница в Лос Анджелис Book Soup на Sunset Boulevard се състоя представянето на книгата Along the Cherry Lane за Милтън Окун на диригента Ричард Спаркс, на което присъства и самият легендарният продуцент. С него разговаря кореспондентът на Гласът на Америка Галина Галкина.

Милтън Окун: (на български) Здравейте! Днес времето е много хубаво.

Галина Галкина: Вие откъде знаете български?

МО: Баща ми дойде в Америка от България и беше сам, когато беше на 12 години. Баща му – моят дядо – емигрирал година-две по-рано, работел като дърводелец. Интересното е, че когато бях на 12 години, баща ми не ми позволи сам да взема метрото от Бруклин до Манхатън (смее се). И майка ми дойде в Америка, когато беше на 15. Тя и баща й бяхабратовчеди, се познавали преди да се преместят в Америка. Женят се през 1916 г. и живеят до 96 години.

GG: А как стана музикант?

МО: Стана някак от само себе си. Започнах да свиря на пиано на четири години. Майка ми свиреше малко, макар че не мисля, че беше добре, но тя и баща й определено обичаха музиката. Те често ходеха на концерти и като видяха желанието ми за музика, започнаха да ме вземат със себе си. Скоро беше назначен учител по музика и започнах да свиря по четири часа на ден. Но когато бях на четиринадесет години, получих хепатит, който тогава все още не се лекуваше с антибиотици. Единственото нещо, което можеше да облекчи състоянието ми, беше почивката в леглото. Когато след като се възстанових, седнах на пианото две години по-късно, разбрах, че сега никога няма да мога да свиря дори както преди и следователно няма да мога да се конкурирам с другите на професионално ниво. Тогава изпаднах в депресия. Но животът постави всичко на мястото си.

GG: За работата ви се носят легенди. Как постигна такъв успех?

MO: Струва ми се, че просто се оказах на точното място в точното време. Разбира се, работих много в самото начало на кариерата си - грабвах всяка работа, свързана с музика, и така една работа теглеше друга. Имах голям късмет, че народната музика стана популярна по мое време и ми хареса.

GG: Работили ли сте с много музиканти, които се издигнаха до върховете на славата с песни, които станаха хитове, а след това изчезнаха от полезрението, очевидно загубили връзка с публиката?

МО: Ако знаех отговора на този въпрос, тогава аз самият щях да имам само успехи и никакви провали и името ми пак щеше да е на устните на всички (смее се).

GG: Вие сте основател на списание Music Alive! www.musicalive.com Какво ви вдъхнови да го създадете?

М.О.:Когато преподавах музика в училище, се сблъсках с липсата на интересни материали, които да бъдат достъпни за учениците. Трябваше сам да формулирам темите на уроците и да търся произведения, които учениците трябва да слушат. Работата ми хареса много и реших да създам списание Music Alive!, което да публикува наръчници за студенти по музика. Това обаче се случи, след като основах собствена музикална издателска компания Cherry Lane Music. Най-удивителното за мен е, че това списание все още е единственото по рода си.

GG: Как поддържахте ентусиазма и интереса си към работата си през годините?

MO: Нямах представа, че съм запазил ентусиазма и интереса си към работата. Но ако е така, тогава го отдавам на музиката.

GG: Смятате ли, че музиката трябва да се преподава в държавните училища?

МО: Музиката е друг език за опознаване на живота, който го обогатява. Смятам, че на музика трябва да се учат всички деца, а не само тези, от които родителите им са решили да възпитат музиканти.

Бележка до съпруга й: „Отидох да лекувам нервната система! Ще закъснея и ще се напия...”

Основното в търсенето на героя на вашия роман е да не намерите хемороидите на живота си.

Основното в търсенето на героя на вашия роман е да не намерите хемороидите на живота си.

петък. - изкрещя дупето и ме повлече в неизвестна посока.

Непобедима женска логика: Не съм вдигала телефона, така и с жените! Не онлайн, а с жените! Онлайн, така че s..a, чат с жени!!

4 часа сутринта, на вратата се звъни Съпругът отваря - жена му е на прага: пиян в боклука, чорапогащник е скъсан, в 1 обувка .... Съпругът: „И мислиш, че ще те пусна вкъщи в тази форма. ” Съпругата: „Майната му, аз съм зад китарата!”

ъх бездомник. — извика пиян санитарпреследвайки бременни момичета из болницата

когато човек има син, той става баща, а когато дъщеря е татко)))

Мамо, имала ли си мечта? - Беше! - И сега? „И сега той минава и задава въпроси!“

Обясних на полицая, че вчера бях с други сандали, така че правата останаха в друга чанта! Мъжката логика се разби на пух и прах...

Малки трикове. Ако броите овце по двойки, можете да заспите два пъти по-бързо.