Как се води документация за едноличен търговец

едноличен

Счетоводството за индивидуалните предприемачи не се изисква от закона. Това е посочено във Федералния закон № 402-FZ „За счетоводството“. Отчитането на имуществото на стопанския субект се извършва в съответствие с принципите на данъчното законодателство. По този начин счетоводството (ако има такова) и данъчното счетоводство на индивидуален предприемач са основните видове счетоводство и оценка на ефективността на неговите дейности, методи за въздействие върху ситуацията за подобряване на управлението.

Счетоводството, въпреки че не е задължително за индивидуалните предприемачи, е желателно. За да направите това, можете да включите служител на пълен работен ден или да използвате помощта на онлайн услуги. Това е адекватно счетоводство, което ще позволи на бизнесмена да оцени резултатите от дейността си, да види проблемите и да намери начини за решаването им. При водене на такова счетоводство е необходимо да се води счетоводна книга. Съдържа приходи и разходи, потвърдени със съответните документи. Това могат да бъдат договори, товарителници, чекове и т.н. Тази книга може да бъде обикновена тетрадка, незаверена никъде. Можете също така да използвате специално създадени компютърни програми.

Ако индивидуален предприемач е избрал данъчно облагане под формата на UTII, тогава той има възможност да не води счетоводни записи, но е длъжен в съответствие със закона да води записи на основните физически показатели и промените в тях. Тези цифри са условен доход, подлежащ на данъчно облагане. Как да поддържате записи на индивидуален предприемач в този случай? Задължително данъчно счетоводство и при желание от индивидуален предприемач използвайте услугите на счетоводител.

Данъчното счетоводство е система от някои данни, базирани на първична документация, която служи за точно посочване на данъчната основа (приходи и разходи на индивидуални предприемачи и организации). Основната цел на такова счетоводство е навременното формиранеданни за субектите на данъчно облагане на предприемачите.

Повечето индивидуални предприемачи избират опростената система за данъчно облагане като най-изгодна по отношение на приспадане на плащания. Такива индивидуални предприемачи водят данъчни записи директно в книгата за приходи и разходи. Освен воденето на книга е необходимо да се спазват законово установените правила за извършване на касови операции. Задължително е и предоставянето на статистически отчети на държавните органи. Индивидуалните предприемачи на опростената данъчна система трябва да подадат данъчна декларация, отразяваща резултатите от работата за предходната година. И ако броят на персонала и размерът на годишната печалба не надхвърлят максимално допустимия от закона, тогава индивидуалният предприемач продължава да прилага такава данъчна система.

По този начин действащият Данъчен кодекс на България изисква от предприемачите да водят пълен и непрекъснат отчет на приходите и разходите в книгата, като е задължително да въвеждат само достоверни факти за тях. Тази информация ще се използва за определяне на данъчната основа за данък върху доходите на физическите лица. Но тази процедура не се прилага за индивидуални предприемачи по опростената данъчна система и UTII, както и за тези предприемачи, които подлежат на единен земеделски данък.

В заключение бих искал да отбележа, че ако възникне въпросът как да се водят записи за индивидуален предприемач, дали да използвате знанията и опита на счетоводител или да се ограничите до данъчното счетоводство, по-добре е да не спестявате. Счетоводството ще увеличи видимостта на приходите и разходите, ще види проблема навреме и ще го реши своевременно. За по-ефективно функциониране на дейностите на индивидуален предприемач можете да използвате услугите на счетоводител, без да го регистрирате като персонал или специализирани услуги в Интернет. Данъчното счетоводство е залегнало в закона. Служи заполучаване от данъчните органи на вярна информация за доходите от продажба на продукти и услуги, разходи за осигуряване на дейността на стопански субект и определяне на размера на данъка, наложен на индивидуалните предприемачи.