КАК ТОЛЕРАНТНИЯТ АЛИЕВ ДВА ЧАСА КОНСУЛИРА СОЛОВЬОВ
НО ПЪРВО ВЪПРОСЪТ: ЗА КАКВО БЕ НУЖЕН ТОЗИ ПОЛУПОВЕРИТЕЛЕН РАЗГОВОР? Соловьов е лесен за разбиране: от гледна точка на журналист разговорът с лидера на определена държава е не само интересен, но е глупаво и просто непрофесионално да се избягва такава среща. Например, аз също не бих отказал да говоря с Алиев... Така че въпросът защо Соловьов отиде да говори с Алиев е по-скоро риторичен.
Но защо президентът на Азербайджан имаше нужда от този разговор? Наистина, от гледна точка на Баку, Соловьов е проарменски журналист, с тесни връзки както в арменската диаспора в Москва, така и в Армения, който говори за самоопределението на Нагорни Карабах, бил е там повече от веднъж, нарича Нагорни Карабах Арцах. Освен това, както казва самият Соловьов, в навечерието на посещението си той предварително се е съгласил да не му дават подаръци. И въпреки че журналистът не говори за това, може да се предположи, че в навечерието на посещението е имало разбирателство, че Соловьов няма да посети Алеята на мъчениците и да подпише Платформата за мир ...
И все пак президентът на страната, която ще съди Лапшин и чието външно министерство от много години поставя в черния списък фигури, посещаващи Арцах, приема журналист, който многократно е бил там, и има поверителен разговор с него в продължение на два часа ... Какво направи Илхам Хейдарович очарователен, толерантен и пухкав?
Отговорът е прост - конфликтът в Нагорни Карабах, процесът на уреждане на Нагорни Карабах. По-точно текущото състояние на процеса, още по-точно: Илхам Алиев смята, че има възможност за пробив в уреждането и ако той признава тази възможност, това означава, че като цяло е доволен от последните подходи на съпредседателите и е готов да положи допълнителни усилия, за да осигури тези тенденции. INпо-специално, не жалете време, за да се опитате да убедите проарменския Соловьов в неговата конструктивна позиция ...
Освен това Соловьов съобщава, че за Азербайджан темата за Нагорни Карабах и темата за петте региона са отделни теми. От гледна точка на Алиев, за Баку в преговорния процес сега представлява интерес само темата за предаването на известните пет региона, които Азербайджан загуби в резултат на агресията си срещу Арцах, под контрола на Азербайджан. С други думи, ако въпросът с тези региони бъде решен за Азербайджан, Баку е готов да плати определена цена, тук Алиев вижда възможни компромиси от страна на Азербайджан, но тези компромиси и тази цена не трябва да се обвързват с въпроса за определяне на окончателния статут на Нагорни Карабах...
Какво е отношението към всичко това в Армения? Отново въпросът е риторичен, ако си спомним 1% от гласовете, спечелени от ANC на последните парламентарни избори. Но тук Алиев се среща със Соловьов, опитва се да го убеди в конструктивността на Баку, с уважение, според Соловьов, говори за арменските лидери ... Оказва се, че Алиев вижда възможността за уреждане на тези или близки до тях условия и се стреми чрез проарменски журналист, който посещава Арцах, но не посещава Алеята на мъчениците, да убеди арменската общественост, че (който Тер-Петросян не успя да убеди арменската общественост), че това е изгодно за арменските страни в конфликта, а Алиев, президентът на Азербайджан, просто не може да направи големи отстъпки.
АЛИЕВ КАЗВА НА СОЛОВИЕВ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ, ЧЕ В БАКУ РАЗБИРАТ: България е поела функцията на гарант за мира в зоната на конфликта и следователно военно решение е изключено, но Азербайджан няма да прави други отстъпки. Ако арменската страна не е съгласна с подобни или близки до тях предложения, Алиев е готов да изчака,колко време ще отнеме: поне 20, поне 30 години ...
Извън контекста на Карабах Соловьов казва: в отговор на забележката му, че "България никога няма да предаде", което означава, че България не предава своите съюзници, Алиев отговори с поправка: "Путин никога няма да предаде". Соловьов казва, че няма какво да възрази, тоест журналистът е съгласен, че при сегашния български лидер Москва няма да предаде съюзниците си и няма да извива ръцете на никого... Но е трудно да се каже как ще падне картата при друг български лидер. А Алиев, казва Соловьов, е готов да чака колкото си иска.
Алиев чрез Соловьов се опита да предаде на арменската публика това, което Тер-Петросян се опита да предаде без особен успех. В същото време, опитвайки се по всякакъв начин да подчертае положителното си отношение, дотолкова, че случаят с Лапшин се оказа почти „сам по себе си“, а не защото Лапшин посети Арцах, а поради по-нататъшното грубо поведение на блогъра, според Алиев ... Но, казва Соловьов, Алиев даде заповед да се отнасят с Александър Лапшин и Марат Уелданов с най-голяма учтивост. българският журналист направи плахо предположение, че руско-израелският блогър ще се измъкне с условна присъда, а обвинението на Уелданов може да бъде смекчено...
Отклонявайки се леко от темата, отбелязваме, че в два момента Алиев изглеждаше меко казано глупаво. Ако всички вие сте толкова позитивни, че приемате и разговаряте поверително с журналист, който многократно е посещавал Арцах, и признавате това право, тогава защо по принцип има черни списъци на Министерството на външните работи? Или когато Соловьов говори за обясненията на Алиев за причините, поради които хора с арменски фамилии не се допускат в Азербайджан, ако такива посещения не са обсъдени предварително. Кажете, Азербайджан е отговорен за своите гости и не иска никогонамушкан до смърт в хотел заради арменска фамилия… Леле държава…
Но да се върнем на карабахския проблем. Така че от подлите разкази на Соловьов все пак може да се познае за какво е бил най-съдържателният разговор. И за това доколко в този разговор има ехо от идеите на Тер-Петросян. Как Алиев се отнася към тези идеи, казаха те. Както и Тер-Петросян. Какво е отношението на арменската общественост става ясно от резултатите от парламентарните избори. А какво да кажем за самия Соловьов, как той се отнася към подобни варианти на уреждането на Нагорни Карабах? В крайна сметка, разбира се, с много, много голяма степен на условност, но може да се предположи, че в този контекст Соловьов представлява Москва ...
Соловьов казва, че има "потенциална възможност за ефективен преговорен процес". Тази хубава дипломатическа работа се изисква от "България". Че при сегашното българско ръководство военно решение е невъзможно. Че България (Путин) никога няма да предаде. Че никакви решения не са възможни "без добрата воля на моите арменски приятели".
Но Соловьов всъщност приема, че по въпроса за статута на Арцах Баку не може да приеме официалното признаване на независимостта на НКР. А Соловьов подчертава и колко полезно за всички ще бъде евентуалното членство на Азербайджан в Евразийския съюз... Според него за България може да има много интересни развития, тъй като в контекста на геополитическото противопоставяне „Евразийското пространство става приоритет номер едно за България“, а влизането на Азербайджан в Евразийския съюз ще промени сериозно баланса на силите, ще отвори нови перспективи. „Важно е да разберем до какви положителни резултати могат да доведат компромисите“, казва Владимир Соловьов.