Как зет нахрани тъща си, Стотици истории
Как зетят нахрани тъщата
Как да храним свекърва?
Жените обичат да приемат поръчки! Не ги хранете с хляб, а нека пратят там един селянин, не знам къде, да донесе нещо, не знам какво. И зетьовете попадат в най-трудната ситуация. Свекърва, от уважение към нейните побелели коси, няма да откажеш. Освен това дъщерята на свекървата, тоест съпругата, след това сто години ще я сърби над ухото, като си спомни, че не уважавате майка й. Между другото, за хляба. Една свекърва някак се почувства нетърпелива поне да се спука, но хлябът е спешно необходим. Директна катастрофа и глад. Освен това е бяло, въпреки че в кутията за хляб има още много черно.
Това се случи на село, където цялото семейство избра да прекара лятото сред природата. В това село има осем къщи, до магазина трябва да карате пет километра. Разбира се, според мнението на свекървата е няколко дреболии да караш десет километра за бял кок. Тя не плаща бензин! А зетят тъкмо отиваше на нощен риболов със съсед. Блесни, куки, тежести, подредени на масата, исках да приготвя. И тогава свекървата застава отзад и диша в тила. Е, момчето й казва: - Ще го довърша и ще се изнеса. След около час. Свекървата, разбира се, е обидена, че не се втурна веднага. Тя се обърна и отиде в банята, да се измие и изплакне, да прелее вода, която зет й донесе.
Тогава един съсед надникна, за риболов да мели. И човекът обръща всички риболовни ръкоделия от масата и казва: - Тогава първо ще отида до магазина за бял хляб. А съседът му отговорил: - Хайде, сега ще ти дам една питка. Като отидеш до магазина - върни го. Да вървим, в същото време ще гледате моите спинери ...
Човекът с багета се върна. Той се почесва по главата: - Как да обясня откъде го взех? Ако кажеш, че си взел от съседа, тъщата му сама няма да яде и на други няма да даде, ще каже - претрупано. Реши да стопли кифличката. Напръсках малко вода, сложих го върху тава за печене във фурната,най-малката светлина, малко топло. Тук майката изпълзя от банята с бельо. Вижда, че зет му няма да отиде. Тя изпъчи устни. Той пее през зъби: - Хайде да вечеряме. Седнали на масата, тогава зетят казал: - Изпекох ти питка! Защо да изгаряте бензин напразно ... И той го вади от фурната. И е горещ и ароматен. От какво имаш нужда. Жената и децата ядат и хвалят: - Колко меко! Вкусен хляб!
Лицето на свекървата вече водено и леко изкривено. Седи мълчалив. Не хвали, но и не се кара. Ми добре. Зет също, не гу-гу, да знаеш, че става с лъжица. На другия ден тъщата, ни светло, ни зори, да гърми тепсията и зетят пита: - Какъв квас си взел? Вносни, или наши пресовани?
Той беше изненадан: „Наистина ли повярвахте?“ Все пак един възрастен човек е живял живот. Е, невъзможно е да се изпече хляб за половин час. Да, и в кухнята беше чисто, без разсипано брашно, без мръсни съдове. А на външен вид, детето разбира, купена от магазина питка. Зетят вече не е доволен. Но трябва да се измъкнеш някак. Спомни си, че видя пакет мая в хладилника, който тъстът беше запазил за варенето и каза: - В пакета са меки, като пластелин. В хладилника са.
И майката започна да пече хляб. Болеше ме да видя, че някакво сополиво момче, стопанката на къщата, беше скочило. Пекох токове на "питки" - заяждат ми се зъбите. Бледо отгоре, изгорено отдолу. Зетят се задави, но яде. И къде да отида? Вярно, тогава тъщата вече не го пращаше за хляб. Ами ако тя не иска да отиде отново и пече по-добри кифли от нея?