Как живеят страните, получили независимост след Казахстан (снимка)
Всички сравнения в съвременния свят са относителни. В някои страни икономиката се развива по-интензивно, а някъде царят война и опустошение. След Казахстан още около три дузини държави обявиха независимост на планетата. Но само 11 от тях са получили световно признание като суверенни държави.
Такива републики като Южна Осетия или Косово все още остават непризнати от повечето страни или частично признати. Ето защо в тази селекция ще говорим за онези държави, които са признати от почти цялата планета.
ЧЕРНА ГОРА
По време на гражданската война в Югославия Черна гора беше в съюз със Сърбия. Но военните конфликти от онези години се провеждат предимно на други територии. На територията на Черна гора имаше само локални сблъсъци.
В края на 90-те години на миналия век черногорските лидери за първи път заговориха за своята независимост. Но това се случи едва през 2006 г., когато световната общност стигна до извода, че държавата Сърбия и Черна гора вече е надживяла себе си по това време и е необходимо да ги раздели.
Референдумът за независимост на Черна гора се проведе на 21 май 2006 г. Избирателната активност надхвърли 86%. Референдумът беше официално обявен за валиден. Според резултатите от референдума мнозинството от гласовете бяха подадени за отделяне от Сърбия (по това време Черна гора вече имаше отделна валута от Сърбия и митническа граница с нея). 55,4% от участвалите в гласуването избиратели подкрепиха независимостта на Черна гора; срещу - 44,6%.
В момента страната е член на ООН. Освен това преди 8 години е подадена молба за членство в Европейския съюз.
ХЪРВАТИЯ
През 1991 г., на фона на остър вътрешен конфликт между сърби и хървати, Хърватия обявява независимост. Междуетническисблъсъците в републиката след обявяването на независимостта прераснаха във война в Хърватия, която продължи четири години.
Целостта на Хърватия е окончателно възстановена през 1998 г. Първият президент на новата независима Хърватия е Франьо Туджман.
СЛОВЕНИЯ
Войната за независимост по време на разпадането на Югославия продължи само десет дни. По време на сблъсъците около сто войници загинаха и от двете страни. Убити са и 12 граждани на чужди държави, предимно шофьори в услуга на международни транспортни компании. Изведени от строя са 31 танка (включително изгорели и повредени), 22 транспортни бронирани машини, 172 автомобила и 6 самолета.
Официалната валута на Словения е еврото. Средната месечна заплата в Словения днес е 820 евро.
БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА
Тази държава обявява своя суверенитет и през 1991 г. След референдума и обявяването на независимост през пролетта на 1992 г. избухва войната в Босна, която обхваща цялата страна. Мюсюлманите се бият срещу сърби или хървати в зависимост от региона, понякога те се бият заедно с хървати срещу сърби. Конфликтът завършва с военна намеса на НАТО.
Македония
Въпреки безкръвната си независимост през 1991 г. Македония е една от най-бедните страни в Европа.
Заради санкциите и ембаргото от Гърция в средата на 90-те години страната има големи загуби в търговския баланс. Заради търговското ембарго на Македония и затварянето на гръцките пристанища се наложи да се търсят други, по-скъпи транспортни възли (например през Румъния). Има зависимост от внос на нефт, газ и машиностроителни продукти.
Освен това през 2001 г. в страната възникна военен конфликт с албанците, които през 90-те години стигнаха тамкато бежанци. В резултат на това е подписано Охридското споразумение, което предоставя ограничена правна и културна автономия на албанците.
ЧЕШКА РЕПУБЛИКА
За разлика от почти всички други посткомунистически страни, Чехия успя да избегне хиперинфлацията и рязкото обезценяване на националната валута. След известно отслабване на кроната в края на 90-те години, сега нейният обменен курс спрямо основните световни валути забележимо се е повишил.
СЛОВАКИЯ
В момента Словакия е развита индустриална и селскостопанска страна. Сравнително развито многостранно селско стопанство се основава на съвременна материално-техническа база и инфраструктура. Икономиката на страната се развива главно благодарение на туризма и автомобилната индустрия.
ИЗТОЧЕН ТИМОР
Тази държава заема източната половина на остров Тимор в Югоизточна Азия. Тимор е португалска колония от 18 век. Но от 1859 г. островът е разделен между Португалия и Холандия.
По време на Втората световна война островът е окупиран от Япония (от 1942 до 1945 г.). След войната португалската власт е възстановена. Източен Тимор остава португалска колония до 1974 г.
През 1999 г. под натиска на ООН в Източен Тимор се провежда референдум за самоопределение. На 20 май 2002 г. бившата португалска колония е официално обявена за независима държава.
Икономиката на страната е разрушена по време на гражданската война от 1976-1999 г. Нейната основа беше селското стопанство, което беше доминирано от поливното земеделие.
ЕРИТРЕЯ
Тази държава получи независимост от Етиопия през 1993 г. Но през годините страната успя да се скара с всичките си съседи. Така през 1995 г. Еритрея организира военен конфликт сЙемен заради островите Ханиш.
През 1998 г. започва нова война с Етиопия за спорни територии, по време на която загиват десетки хиляди войници и от двете страни.
ЮЖЕН СУДАН
В страна, която е наследила най-малко 7 въоръжени групи от граждански войни и има няколко етнически групи, продължават да се случват конфликти и въстания.
Икономиката на африканската държава е в плачевно състояние. Въпреки наличието на петрол в Южен Судан, хиляди хора умират от глад и болести (малария, холера, чума). Освен това Южен Судан има едно от най-високите нива на разпространение на ХИВ в света.