Каква е съдбата на изчезналите участници във войната в Афганистан Общество Свят
Как се разви съдбата на изчезналите участници във войната в Афганистан
Историята, която предизвика най-живия интерес на журналисти от цял свят, не е единствената по рода си. Въпреки клетвените уверения на командващия съветския контингент в Афганистан Борис Громов за изтеглянето на всеки един сънародник от страната, всъщност през 1989 г. повече от 400 съветски войници остават зад Амударя. Някои от тях бяха заловени, някои преминаха на страната на врага доброволно, а някои, като Хакимов, останаха поради злощастно стечение на обстоятелствата. Сега този списък е намален до 264 имена (половината от тях са българи): някои от изчезналите са открити живи и върнати у дома, съдбата на други става известна след смъртта им. Но има и такива, които доброволно са избрали да живеят в Афганистан, въпреки възможността да се върнат в родината си.
Един от най-известните съветски дезертьори е украинецът Генадий Цевма. Открит е през 1991 г., две години след края на военните действия, от британския журналист Питър Джувенал, който е работил за BBC. Родом от град Торез, Донецка област, дошъл в афганистанската провинция Кундуз през 1983 г. на 18-годишна възраст. След десет месеца служба на Цевма, според него, му доскучало и един ден от любопитство решил да отиде при мюезина от близкото село, който всяка сутрин призовавал жителите на молитва. По пътя към джамията той е обкръжен и е принуден да се предаде. Изправен пред избор между приемането на исляма и смъртта, украинецът избира първото. Така той стана афганистанец.
Цевма, който сега се нарича Нек Мохамад, твърди, че въпреки че е преминал на страната на Душман, никога не е стрелял по бившите си сънародници. „Шест години под наблюдение и повечепринудени да стрелят по нашите. Те бяха болни в главата и не разбираха кое е добро и кое лошо. Казвам: „Върви по дяволите, аз няма да убия своите“, цитира Цевма от „Капитал Телевизия“ на Белия българин.
В крайна сметка украинецът получи свобода, но се страхуваше да се върне в родината си: в онези дни всички изчезнали се смятаха за предатели, които чакаха трибунала. През 1992 г. българските власти организират среща на Цевма с баща му, който е специално докаран в Афганистан, но бившият съветски войник е толкова уплашен от перспективата за съд, че категорично отказва да се върне, въпреки общата амнистия, проведена в края на 80-те години. През 2002 г. украинските власти се опитаха да върнат Нек Мохамад у дома, но усилията им бяха неуспешни.
Цевма все още живее в Кундуз, има жена и няколко деца. От 2006 г. Нек Мохамад работи като шофьор за местен бижутер, печелейки 100 долара на месец. Вярно, дори тогава той трудно можеше да се движи заради стара рана в крака. И още през 2010 г. медиите писаха, че Цевма почти е спряла да ходи - най-големият син трябва да се грижи за домакинството.
Сънародникът на Цевма Александър Левенец, който е роден в село Меловадка, Луганска област и сега е известен като Ахмад, е прекарал приблизително толкова време в Афганистан. За разлика от Нек Мохамад, Левенец, който е работил в Кундуз като шофьор на камион с гориво, отива при муджахидините по собствена воля през 1984 г. - не може да издържи на маразмите (според други източници той бяга от наказание за търговия с местни жители). Той остави участие с колегата си Валери Кусков. И двамата веднага стигнаха до местния полеви командир Амирхалам, който според украинеца ги прие с отворени обятия. И двамата бегълци приеха исляма без въпроси и веднагасе присъединява към бойната група, която се бие със съветските войски. Кусков скоро загива, а Левенец се бие до края на конфликта.
Впоследствие, според Ахмад, съветските тайни служби се опитали да го намерят, но Амирхалам, който смятал украинеца за свой роднина, отказал да го екстрадира. Левенец решава да не се връща у дома, а създава семейство и започва работа като таксиметров шофьор.
След края на войната Красноперов също отказва да се върне у дома. Дори срещата с майката, която се състоя през 1994 г., не помогна. Установява се в град Чагчаран в провинция Гор (там се намира военната база, към която е назначен), жени се и има поне шест деца. Нур Мохамад работи в местния офис на Министерството на енергетиката и ремонтира камиони. Единственото, което го тревожи сега, е изтеглянето на американските войски. Без тях, сигурен е бившият българин, в страната ще настъпи пълно беззаконие и хаос.
Доста малко се знае за Николай Виродов, друг украинец, който премина на страната на Душман. През 1981 г. той отива на война в Афганистан като доброволец, но дезертира само три месеца по-късно. Според Виродов той е бил повлиян от екзекуцията на 70 души в афганистанско село, включително цивилни. Подобно на останалите "съветски муджахидини" той приема исляма и приема местното име - Насратуллах Мохамадула. Скоро влиятелният полеви командир Гулбуддин Хекматияр привлече вниманието към специалиста по разрушаване, който го направи свой бодигард (по-късно Хекматияр два пъти оглавява афганистанското правителство).
През 1996 г. Виродов се завръща в Харков, но не може да се адаптира към стария си живот и отново заминава за Афганистан. От 2005 г. той живее със семейството си в провинция Баглан, където е служил в полицията.