Какви са особеностите на изображението на вътрешния свят на героите на българската литература от 19 век (Чехов "Тоска",
Българската литература е литература на дълбокия психологически анализ. Една от традициите на българската класическа литература е вниманието към вътрешния живот на човека, към неговите мисли и чувства. Ф. М. Достоевски е писател, който задълбочено изучава човек. И така, главният герой на "Бели нощи" Макар Девушкин принадлежи към вида на самотните "мечтатели". На своята любима Настенка той казва: „Аз съм сам, тоест сам, съвсем сам“. И той признава, че във въображението си създава цели романи, живее богат живот, но в действителност е обременен само от службата и се опитва да се скрие от живота в „непревземаем ъгъл“. Любовното чувство на Достоевски помага на героите да се отворят, позволява на писателя да отразява напълно вътрешния свят на своите герои. И така, влюбеният Макар Девушкин изглежда като благороден и безкористен герой, но, за съжаление, слабохарактерен, живеещ в свят на собствените си илюзии. Л. Н. Толстой в историята "Младост" анализира вътрешния свят на млад мъж, който преминава през пътя на ставането. Писателят широко използва техниката на интроспекция и вътрешен монолог, за да отрази напълно този труден етап от живота на човека. А. П. Чехов е друг майстор на „вътрешния анализ. Героят на неговия разказ "Тоска" (1886) - селският селянин Йона - е надарен със способността да чувства дълбоко, да страда, да страда от мъка и чувство на самота, от безсмислието на своето съществуване. Научаваме, че синът на Йона е починал след тежко боледуване. В резултат на това той излива душата на своя кон - единственото близко същество и надежден приятел, който винаги е готов, макар и мълчаливо, да изслуша. По този начин вниманието към вътрешния живот на човека е едно от отличителните белезиособености на българската литература от 19 век. Писателите се стремят да покажат, че всеки човек е в състояние дълбоко да почувства, че е надарен с жива душа, че може да страда и да се радва. Любовта и мъката са двете най-силни чувства, чрез които българските писатели разкриват вътрешния свят на своите герои, показват особеностите на техния мироглед и мироглед. .