Какво е несъстоятелност или фалит
Несъстоятелността (несъстоятелност ) е неспособността на длъжника (гражданин, организация или държава), призната от упълномощения държавен орган, да удовлетвори напълно изискванията на кредиторите за парични задължения и (или) да изпълни задължението за плащане на задължителни държавни плащания.
Терминът "несъстоятелност" също така означава процедурата, прилагана към длъжника, насочена към оценка на финансовото му състояние, разработване на мерки за подобряване на финансовото състояние на длъжника и, ако прилагането на такива мерки се счита за неподходящо или невъзможно, при най-равномерно и справедливо удовлетворяване на интересите на кредиторите на несъстоятелния длъжник.
Несъстоятелността, инициирана от самия длъжник, често се наричасамонесъстоятелност или планиран фалит.
Световната практика предвижда прилагането на производството по несъстоятелност както за юридически, така и за физически лица.
В България решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност се разрешава от арбитражен съд.
В българската правна наука институтът на несъстоятелността (фалит) се класифицира като отрасъл на търговското право.
Думата "фалит " идва от латинските думи bancus и ruptus. „Банка“ първоначално е името, дадено на пейка, поставена на многолюдни места (като пазари и панаири), на която обменячите на пари и лихварите извършват своите транзакции и обработват документи. След като собственикът на "банката" фалира, той си счупи пейката.
История на фалита в България
Възраждане на интереса към уредбата на отношенията по несъстоятелност в България настъпва през 18 век. И така, в законопроекта от 1729 г. концепцията е формулирана за първи пътнеплатежоспособност: „Когато собственикът на сметката, според слуховете сред хората, е банкрутирал (т.е. той е изпаднал в неизправност и мизерия) и след това напусне борсата или общественото място, където се събират търговците, е позволено да се изиска от него гаранция за плащане (гаранция) и ако той откаже, тогава протестирайте. По този начин законът дава ясни признаци на фалит: нарушаване на условията за извършване на плащания, липса на имущество и опит на длъжника да се скрие от кредиторите. Като цяло обаче в епохата на Петров делата за несъстоятелност се разглеждат от Търговския колегиум с участието на Сената, главно въз основа на прецедентите, които самите те създават.
С течение на времето развитието на търговските отношения води до необходимостта от консолидиране на правилата за работа с неплатежоспособни длъжници в документи от по-малко общ характер, като например споразумението на смоленския княз Мстислав Давидович с Рига, Готланд и германските градове през 1229 г., както и в член 20 от споразумението на Новгород с германските градове и Готланд през 1270 г.
Псковската съдебна харта, която се появява през 1467 г., обхваща въпросите за разделянето на имуществото на длъжника между кредиторите. Правилата за несъстоятелността се съдържат в Судебниците от 1497 и 1550 г., Катедралния кодекс от 1649 г.
Харта за банкрут от 1740 г
Харта за несъстоятелност 1800
несвързани с бизнеса (исторически наричани „търговска несъстоятелност“); несвързани с бизнеса.
Според Хартата в несъстоятелност се обявява човек, „който не може да изплати изцяло дълговете си“ (част I, § 1 от Хартата). Бяха предвидени следните основания за обявяване в несъстоятелност (част I, § 3, 4, 5, 6 от Хартата):
собствено признание в съда или извън съда;невъзможност за изпълнение на съдебно решение за събиране на дълг в рамките на един месец.
Трябва да се отбележи, че Хартата недвусмислено закрепи принципа, че „фалирал не трябва да се разбира като непочтено лице, тъй като честността и безчестието не се състоят в титлата на фалита, а само в действията, довели едно лице до фалит“ (част I, § 129 от Хартата), което маркира ясното разделение на наказателното преследване от същинските мерки за събиране на дългове по гражданското право.
В разпоредбите на Хартата законодателят предвижда възможност за преструктуриране на дълга, сключване на извънсъдебно споразумение с кредиторите, както и предоставяне от съда на длъжника на период за възстановяване на платежоспособността.
В зависимост от причините за фалита, законодателят определя различни мерки за въздействие:
последицата от „злощастната” неплатежоспособност, тоест поради обстоятелства, които не зависят от волята на длъжника, е, че „всички вземания, които той е имал по това време, независимо от техния ранг, се унищожават, така че отсега нататък за тях никъде, както върху него, така и върху съпругата, децата и наследниците му, не може да се извърши възстановяване”; дълговете му; „злонамерен фалит”, станал такъв „от своите пороци”, е задължен да изплати изцяло задълженията си.
Под контрола на съда беше проверена собствеността на длъжника върху имуществото, включено в масата на несъстоятелността, както и основателността на заявените от кредиторите искове, след което имуществото на длъжника беше разпределено по следния ред (част I, § 112 от Устава):
църковни дългове; дългове за служба и работа към чиновници и работници; други дългове (пропорционално на дела на вземанията на кредитора в общата сумаразмер на исковете).
Развитието на практиката за прилагане на настоящата Харта и изобилието от стълкновителни норми доведоха до необходимостта от системно преразглеждане на законодателството за несъстоятелността.
Харта за търговска несъстоятелност от 1832 г
В случай на злонамерен (умишлен) фалит, освен лишаване от свобода и продажба на имущество, срещу длъжника е образувано наказателно дело.
административно управление (попечителско управление) (ако е възможно да се покрият поне 50% от размера на дълга); управление на несъстоятелност.
Разплащанията с кредиторите бяха извършени на четири етапа:
църковни дългове, данъци, заплати на работниците. Първият етап беше напълно удовлетворен. Приоритет беше даден на църковни дългове. публични дългове, безспорни частни дългове съмнителни дългове, изискващи съдебен преглед дългове, които не са представени навреме
Разнообразието от норми, регулиращи процеса на несъстоятелност, се увеличи с публикуването на 22 май 1884 г. на правилата „за реда за ликвидацията на делата на частни и обществени заведения за краткосрочен кредит“.
Трябва също така да се отбележи, че освен общото законодателство, в България имаше и местни закони за конкуренцията. Така във Великото херцогство Финландия от 1868 г. е в сила самостоятелна харта за конкуренцията, основана на българския закон от 1855 г., в провинциите на Висла е в сила старият френски закон за конкуренцията, съдържащ се в търговския кодекс на Кралство Полша и др.
Така Уставът за търговската несъстоятелност от 1832 г. остава в сила до промяната в държавната система поради социалистическата революция от 1917 г.
Съвременна уредба на несъстоятелността в България
Възможността за фалит на граждани (физически лица) е предвидена от действащото законодателство, но вПоради липса на нормативно разписана процедура, тя реално не се прилага.
За образуване на дело за несъстоятелност е необходимо длъжникът (юридическо лице или индивидуален предприемач) да има характеристиките на банкрут. За предприемача такива признаци са неудовлетворяването на претенциите на кредиторите, посочени в закона, в рамките на три месеца от деня, в който е трябвало да ги удовлетвори, докато размерът на задълженията му трябва да надвишава стойността на имуществото му и трябва да бъде повече от 10 000 рубли. За юридическите лица такъв знак е само неизпълнението на задълженията им в рамките на три месеца. В този случай размерът на задълженията трябва да бъде повече от 100 000 рубли.
Процесът по несъстоятелност започва с подаване на молба до арбитражния съд за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Заявлението може да бъде подадено от кредитора, оторизирания орган или от самия длъжник.
По отношение на длъжника може да бъде въведена една от процедурите, предвидени в закона:
надзор (продължителност - не повече от седем месеца); финансово оздравяване (продължителност - не повече от две години); външно управление (продължителност - не повече от 18 месеца; възможно е удължаване с не повече от шест месеца); производство по несъстоятелност (продължителност - шест месеца от решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност; може да бъде многократно удължено до шест месеца);
За контрол на провеждането на процедурата по несъстоятелност се създава събрание на кредиторите и при определени условия се назначава комитет на кредиторите, арбитражен ръководител. Съставя се регистър на вземанията на кредиторите на длъжника.
Процесът на несъстоятелност завършва или с ликвидация на длъжника-юридическо лице, или с удовлетворяване на вземанията на кредиторите.
Умишленофалитът и фиктивният фалит са престъпления в България.