Какво искат българските молдовци Очаквания и планове
Какви са очакванията от предстоящата конференция? …
Желанията и целите на българската общност в Молдова са очевидни – стремежът към интеграция в постсъветското пространство, защитавайки своите конституционни права, въпреки опитите на русофобите да унищожат българската идентичност.
Фирми и събития, свързани с развитието на българския свят, подкрепата на българските сънародници, проектите на Митническия съюз и Евразийския съюз стават познати и дори обичайни.
Преобладаващата част от населението на всяка страна от ОНД се застъпва за актуализиране на стратегията за развитие на постсъветското пространство, особено тази идея се подкрепя от българоговорящите граждани, в т.ч. и аз. Но колкото повече се опитвате да анализирате бъдещето на новия евразийски модел, да навлизате в детайлите, толкова повече въпроси възникват, а понякога и скептицизъм.
Веднъж ме помолиха да изразя своята гледна точка относно динамиката на интеграцията на страните в рамките на българския свят и Евразийския съюз. Винаги съм бил положителен към тези нововъведения, въпреки че трябва да призная, че има много малко информация по тази тема, с изключение на чисто емоционални статии и изчисления. Не съм сигурен в достоверността на декларираните резултати, както се съмнявам в подробното проучване на всички слаби и силни страни на съществуването на бъдещото пространство.
Горното може лесно да се докаже с примера на Украйна.
Направени са изчисления за преките ползи за Украйна от присъединяването към Митническия съюз. Получиха се цифри от около 6,5-9 млрд. долара годишно, значителна част от които е спадът на цените на въглеводородите. Ще се отрази ли това „спестяване“ на джоба на крайния потребител (обикновените граждани на страната) под формата на по-ниски цени на сметки за комунални услуги,храна и неща от първа необходимост? Съществува силно убеждение, че местните елити ще се опитат да използват предимствата на МС само за своя собствена изгода.
Процесът на евразийска интеграция започна да прави първите си стъпки. Предстоят много изследвания и анализи. Няма нито една официална деполитизирана обществена или държавна институция, занимаваща се с проблемите на реинтеграцията. И трябва да има такива институции и дори с клонове в страни, „недружелюбни“ към идеята за интеграция.
Там, където имаше значителен пробив през последните няколко месеца, е в разширяването на информационните ресурси. Но има и липса на еднаквост на информацията. Не би било възможно такава важна тема да се „осоли“ до излишък, парализирайки я на етапа на похвала. Ориенталската мъдрост обективно характеризира ситуацията в информационното поле - колкото и да казвате "халва", няма да стане по-сладко в устата ви.
Разгорещените дискусии за пътя на развитие на българския свят понякога водят до сривове, разединение и раздори сред сънародниците. Хрониката на официалните събития често, за съжаление, се ограничава до „червената дата в календара“, понякога се създава впечатлението за „отчетен и преизбирателен“ характер на срещите.
Миналия месец беше обявена международна конференция „Какво искат българите в Молдова?“, инициирана от ръководителя на информационно-аналитичния портал ava.md, доктор на историческите науки Виталий Андриевски и писателя, поет и публицист Денис Башкиров. С радост приех поканата да се включа в организацията на това събитие.
Директорът на фондация Commonwealth Борис Шаповалов и редица общественици от българската общност на Република Молдова изразиха желание да участват като партньори.
Какви са очакванията от планиранотоКонференции?
Желанията и целите на българската общност в Молдова са очевидни – стремежът към интеграция в постсъветското пространство, защитавайки конституционните си права, въпреки опитите на русофобите да унищожат българската идентичност.
Има една иронична констатация: ако вземем предвид мнението, че в страната са останали малко над 5% българи, то е съвсем уместно да скърбим - българите в Молдова са умираща диаспора. Никой не може да назове точния брой на българите в Молдова. Има само груби оценки - от 5% до 30%. Това е и въпрос на самоидентификация, за която трябва да се борим.
Подпомагането и развитието на българския език, системата на обучение на български език, съществуването на българоезични медии, опазването на историческото и културно наследство, усъвършенстването на управленските структури на българските обществени организации – това са основните задачи днес.
Трябва да се отбележи, че обучението по български език не е самоцел, а изпълнение на програма за подготовка на професионални кадри. Особено ако вземем предвид факта, че България е основният и най-важен партньор на почти всички страни от ОНД.
В същото време не може да се остави на заден план религиозният компонент, който има тежест в интеграционния процес - православието и традиционният за регионите на Закавказието и Централна Азия ислям. Но тази тема се нуждае от внимателно, по-задълбочено и по-подробно проучване.
Кой по-добре от обществените организации на сънародниците ще реши поставените задачи?
Именно представителите на българските диаспори трябва да станат главни действащи лица на предстоящата в Кишинев Конференция „Какво искат българските молдовци?“.
Искрено се надявам събитието да се проведе ползотворнонасока, насочена към преодоляване на проблемите, развили се през последните две десетилетия и към повишаване на ефективността на изпълнението на инициативите за евразийска интеграция.