Какво мислят бабите Православно списание - Фома
Преди болестта всеки ден къщата се събуждаше от рева на бабините дела. От четири сутринта тя вече беше на крак и се печеше и в буквален, и в преносен смисъл за доброто на семейството си. Ние, внуците, хванахме баба ми да пече палачинки. Това беше нейната, както биха казали сега, „визитка“ - досега, въпреки че сме учили с баба ми, никой не може да ги повтори. И те останаха за всички онзи спомен за скъп човек, който също връща всеки в детството... И тогава започна денят, изпълнен с тревоги и преживявания. Домакинство, къща, градина, добитък - цялата тази вихрушка беше бабин ден. Как успя да направи всичко това? Това не са планирани и хартиени афери, които могат да чакат, а „живи“ грижи за живите. Но баба никога не се оплакваше.
Първото съзнателно причастие е бабата, която води до храма. Манастирът е голям - манастир със строг устав, но незнайно защо там беше толкова лесно и точно тогава направо танцуваше и се веселеше под празничния звън на камбаните. И баба ми цъфна, води ни при иконите, за берекет на поповете.
Баба ни доведе на службата рано и през всичките часове на литургията, според манастирския устав, стояхме да се молим и помагаме на свещниците. Тридневен пост, четене на Правилото за св. Причастие, изповед - баба ми следеше стриктно спазването на всичко това в нашето духовно образование.
И ето ни, облечени и изповядващи се, при Чашата. И какъв вкусен компот за питие! Всичко това е опитът на малките "поклонници". Уморени, но доволни от тогава още неосъзнатата вътрешна радост и чистота, ние получихме заветната просфора от нашата баба и се прибрахме. И тогава се вярваше повече от всякога, че хората наоколо са най-мили, че всички сме братя и сестри в Христа, че днес слънцето грее по-ярко за нас, че вече сме планиниобръщат с благословията на ректора.
Животът си върви. Ние растем. Баба вече я няма. Но жива е онази вяра, чийто пламък тя заложи в нас. И все още понякога искам да извикам: бах, виж! - и чакай, чакай нежния й отговор.
На скрийнсейвъра: фрагмент от снимка на Владимир Ещокин