Какво означава плик - Определение за плик - Дефиниции на думи

Тълковен речник на живия великобългарски език, Владимир Дал

Тълковен речник на българския език. Д.Н. Ушаков

обгръщам, обгръщам, сови. (да обгръщам) някого.

как. Увийте, за да запазите топлината или да запазите топлината. Увийте бебето в одеяло. Увийте краката си в одеяло. увила главата си плътно в шал.

прев. Обгръща, плътно обгражда от всички страни (поет.). Мартенска нощ, облачна и мъглива, обгърна земята. Чехов. Далината се синее с мрачната си гора, забулена в есенна мъгла. Тютчев.

Тълковен речник на българския език. С. И. Ожегов, Н. Ю. Шведова.

-ай, -айеш; - всякакви; сови, някой.

как. Кутая, увийте. О. крака с каре.

(1 и 2 лист не са използвани), прев. Обкръжете, обградете, прегърнете. Мъглата обви Рошу. Събитието е обвито в мистерия (всичко в него е мистериозно).

несов. * обгръщам, -ай, -айеш.

връщане увивам се, -айс, -айешся (на 1 знач.); несов. увивам се, -айе, -айеш.

Нов тълковен и производен речник на българския език, Т. Ф. Ефремова.

Примери за употребата на думата плик в литературата.

Но почти веднага след това вечерният здрачобгръщацялата гранична ивица, разделяща щата Айова от щата Илинойс, и движението през тази територия не доставя никакво удоволствие на Макс Реал.

Гърците и троянците потръпнаха от ужас, а обезумелият Арес се втурна,забуленв мрачен облак, облян в кръв, оплаквайки се от Атина на баща си Зевс.

Благодарение на тези прожектори цялата област отзабуленав тъмнина и изпълнена със смъртна опасност от космоса сега се е превърнала във великолепно осветено стрелбище за неговите, Ари, войници.

Но щом всички излязоха на полето,забуленов тъмнина, атлотите, разпръснати в различни посоки, започнахаза да се сбогуват един с друг с подигравателно викане, два камъка, сякаш хвърлени от тъмнината, хвърлиха побойника на земята и няколко дни той не отиде при булката, за да не се появи с превързана глава.

Силен удар разцепи небето и Ашмарин с ужас видя как огромна сянка се издига сред дима и пламъците,обгръщащивърха.

Слънцето се скри зад облак, пурпурът се разля над небесните висини и планините бяхаобвитив мрак.

И огънят се носеше,обвитв тъмночервено, но сърцевината блестеше много по-ярко и сини езици облизаха неизгорелите огнени огньове.

Седяхме в байкалската нощ,забуленив мрак, и изпитахме странно усещане - байкалския синдром.

Олифант почти можеше да различи красивото, отровно лице на Флорънс Бартлет,обгърнатоот изпарения на сярна киселина.

А пред тях, на безлесна шир,забуленав следобедната мъгла, искряха брони и се суетяваше тъмна маса хора.

Като сенчест хълм,забуленв прекрасната мъгла на залязващото слънце, Бианка, непонятна дори за самата нея, беше забулена в гордост.

Петербург, под сивото си небе, легнало ниско върху покривите на къщите, се изляха тревога и очакване на предстоящи ужасни промени. Трескава, луда, примесена с кръв и разврат, веселие бушуваше в града В блестящи кристални и бронзови полилеи, диаманти на голи женски рамене и ръце, салони на висшето общество, пронизани от кокаинова мъгла, разтърсвани от луди спорове и луди стихове на бохемски събирания в мръсните, миризливи таверни на тъмните покрайнини на работниците - навсякъде се забавляваха по един и същи начин, потъпквайки всички правила, норми, морал, сякаш тази нощ, проклета и последна не само в живота, но и на цялата планета, а след това - мрак, хаос и несъществуванеще обгърнатсвета и в него няма нищо, не вечноживот, без възмездие, без Страшен съд и вече няма Велик съдия над тях и няма нищо друго освен тъмни студени нощи, пропити със страх и порок.

Бръмченето ставаше все по-силно, по-силно, по-тънко и по-високо, по-странно и по-яростно, ликуваше, растеше, изпълвайки цялото тяло с трепет, караше Бодони да се наведе напред,обгръщашенего и целия дирижабъл с някаква оглушителна тишина, в която се чуваше само скърцането на метал, а ръцете на Бодони летяха от лост на лост, плътно затворените клепачи потрепваха , а звукът продължаваше да расте - и сега се превърна в пламък, в сила, в безпрецедентна сила, която го повдига, носи и заплашва да го разкъса.

В три и половина Уахаб извика Зозо от палатката, те отидоха до напечения от слънцето хеликоптер и се взряха заедно взабуленитев мъглата на планините на Мавриций.

Гората дишаше в гърба, а над гората Балдахин от вълна се размърда, Като йоги по върховете на ели, Не познавайки люлка, Спящото небе лежеше, И с кора замръзнал хляб замръзнах върху черупка от кора, Опитвайки се напразно да се науча да ходя по измама от хрускането, Да търся опора там, където е празно, И паднах от висотата на манията, Стъпката ми започна от раждането, Craw Излязъл на земята, видях, че съм слаб, че ме смазва, че гората лесно ще изправи жалкото, нестабилно място в полето, и следата от неравна веригаувидалечната степ, и мечтата ще бъде пресечена при залез, гърмът ще заглъхне при гърмежа, и небето, разсечено на две от сабя, ще падне върху нас.

Източник: Библиотека Максим Мошков

Транслитерация: okutat' Реверсът се чете като: tatuko Пликът се състои от 7 букви