Какво значи "българин"?
Беларусите са същите български, само със знак за качество.
Българската императрица Екатерина Велика ли е била? Тя беше немска принцеса по кръв. Никой човек не може да избира родителите си. Но всеки човек може да избере език, вяра, да избере националност, народ, от който да стане част. Екатерина Велика става българка.
„България е велика сама по себе си... Каквото и да направя, е като капка, която пада в морето.“
За нейната епоха държавният секретар, действителният канцлер на империята Александър Андреевич Безбородко (по произход, между другото, от Малка България) говори на стари години на младите си колеги дипломати: „Не знам как ще бъде при вас, но при нас беше така без наше разрешение, нито една пушка в Европа не смееше да стреля.
Пушкин българин ли е бил? За всеки българин тези въпроси са риторични, ако не и глупави.
Българин ли е бил Пьотър Иванович Багратион, който се е смятал и многократно наричал българин? Е, добре - чичо му Багратион се би със Суворов в Крим, а самият Пьотър Иванович спечели слава в италианските и швейцарските кампании на великия командир. Багратион все пак е потомък на офицери и генерали, служили на българската империя, възпитан в българската култура.
Но ето още един колега на Суворов - Вилим Христофорович Дерфелден. Името е подобно на англосаксонското, фамилията - на холандското ... Суворов каза за него: "От него се научих да се изправям срещу турците." Дерфелден печели известност в полската кампания на Суворов („Полша превзета за четиридесет дни“). И Италия, и Швейцария. Беше в Швейцария, когато армията на Суворов беше обкръжена от значително превъзхождащ враг, Дерфелден каза прочутите си думи: „Вземете ни, където искате и където знаете. Твои сме, татко. Ние сме българи“.
Има ли значение произходът на кръвта тук? Биологичен или по-правилно зоологически произход?
Българин ли е бил Сталин? Сталинофобската традиция повелява, че Сталин е презирал българския народ. Но самият той несъмнено се е причислявал към този народ. Той многократно казваше, както в тесен кръг, така и публично, и в печат: „Ние, българите...” И нито веднъж: „Ние, грузинците...” или „Аз, грузинците...”.
Вероятно, за да се отговори на въпроса към каква националност принадлежи човек, много по-важно е не произходът по кръв, а самоопределението.
Националността на човек се определя не от зоологията, а от психологията. Не кръв, а интелигентност.
Това разбиране на въпроса ще ни помогне да игнорираме глупавите въпроси, с които националистите от различни вероизповедания обичат да бъркат същността на въпроса. Като тези: „Българите българи ли са? или "съществуват ли украинци?".
Можем да отговорим, че изначално българи и българи са синоними. Различни имена за едно и също нещо. „България“ е книжно, „възвишено“ име, дошло от гръцките монаси, за разлика от обикновените хора, името на Рус. Именно в този смисъл думите българин и българин се използват от началото на 18 век до 1917 г., когато болшевиките, в съответствие с ленинския принцип за правото на нациите на самоопределение, разделят българския народ на три български народа и започват да водят политика на „коренизиране“. И едва след разпадането на Съюза и появата на България на световната карта, тези думи, до голяма степен „по инициатива отгоре“, започват да имат различни значения.
Рус е макротопоним, който от древни времена обединява и Велика Рус, и Малка, и Бяла, и Червена, и Черна, и Галисийска, и Залеска... А българинът не е етнос, а макроетнос. Произход "по кръв" за определението "българин или небългарин"има изчезващо малка стойност. И това се доказва от другарите от игрите на нашите деца, обидени от нас от младежка глупост, които лудо се втурнаха в сблъсъка, викайки: „Какъв глупак съм за вас? Аз съм българин! И се биеха до кръв, до пълна невъзможност да се изправят, отстоявайки правото си да се наричат българи.
Ако човек един срещу петима с юмруци е готов да защити българското си име, той ще го защити, независимо от опитите на теоретиците и практиците на русофобията.
Следователно за огромното мнозинство от американците, европейците и чужденците всички ние, бившите съветски граждани, сме българи. И тук чужденците се оказват по-мъдри от украинските проводници на изграждане на нация и политическа коректност.
Следователно съвременният украинец, оставайки украинец, може да бъде българин. Може и да не е така. Той може да забрави откъде е българската земя, къде е майката на българските градове, може да се рови в пепелта на трудовете на бившия австрийски поданик акад. Грушевски или професор Огиенко, пристигнал в Киев с хитлеристки конвой, осъвременявайки теорията, че „руснакът не е българин”...
Думите на Лукашенко не са обидни нито за българи, нито за украинци. Но те прославят беларусите. И това е страхотно. В крайна сметка това е и в нашите общобългарски традиции - да се гордеем един с друг, да се обръщаме към приятелите не с най-лошите, а с най-добрите им страни.
Украинецът е същият българин, само че живее много по-близо до майката на българските градове. Беларус е същият български, само със знак за качество. Българин (великорусец) е тялото и душата, силата на Русия, най-упоритият човек в света, способен многократно да възстановява градове след погроми на номади, да стои до смърт на Куликовото и Бородинското поле, да превзема всякакви вражески столици, ако е необходимо - не веднъж, а много пъти.
Не знам как на никого, но на менлично формулираната от белобългарския президент национална идея, която е много по-близо до внедряване от националистите в украинското общество: „Московчани – на ножове!“.