Камбоджа сама по себе си - Сием Реап (Камбоджа) - историята на AKA_Marple
Когато планирах третото си пътуване до Тайланд, исках определено да отида в Камбоджа, за да разгледам храмовия комплекс Ангкор Ват. В Тайланд всички сгради са доста млади. Храмът на Изумрудения Буда и Кралският дворец в Банкок, където със сигурност ще бъдат отведени туристите, посещаващи Тайланд, са построени сравнително наскоро, през 18 век, и не ми направиха особено впечатление: с нивото на развитие на технологиите и технологиите през 18 век беше възможно да се построи нещо по-грандиозно. Въз основа на всичко това, моят приятел и аз решихме определено даотидем в Камбоджа, за да разгледаме Ангкор Ват и да го направим сами,без организирана обиколка.
Първо, по-евтино е (както се оказа 3,5 пъти по-късно), и второ, когато отидеш сам, не зависиш от хора, които имат проблеми на границата, които са отишли да си купят сладолед и целият автобус трябва да ги чака половин час, които са се отровили предишния ден и тоалетната в автобуса не работи. И трето, когато пътувате сами, срещате различни хора, попадате в интересни ситуации, от които сте защитени по всякакъв начин на организирано турне - с една дума, виждате живота такъв, какъвто е в действителност в страната, в която сте пристигнали. Картината в прозореца на туристически автобус не се различава много от картината на телевизора.
. На следващия ден в 5:40 сутринта взехме такси и отидохме на гара Морчит. Тъй като това беше пътуване през целия град от юг на север, струваше 200 бата на метър. Пристигна бързо за 20 минути. Автобусът ни беше в 6:30. Първият автобус, ако не се лъжа, тръгва в 3:30. При интерес мога да ви изпратя разписанието. Автобусите се движат на всеки 30 минути до един час с двучасова почивка около обяд. Време за пътуване 5 часа. Автобусът е комфортен и климатизиран.
ПървоНа дванадесети бяхме на гара Аран. ГКПП се намира на 6 километра от града. Взехме тук-тук до границата за 80 бата. (Туктукерите тичат към автобуса, предлагащ услугите си. Не е нужно да ги търсите.) От тайландската страна има отделна линия за чужденци. Нямаше никой. Бързо минахме паспортен контрол и се озовахме в неутралната зона. Тази зона представлява улица с дължина 150-200 метра с хотели и казина. Хазартът е забранен в Тайланд. Така че тайландците идват тук, за да играят.
Тогава към нас веднага се лепна един камбоджанец със значка на врата. Показвайки ми значката си, той каза, че работи за правителството и помага на туристите, които отиват в Сием Реап, да разгледат храмовия комплекс Ангкор Ват. Баджът му беше отпечатан на мастиленоструен принтер, върху него беше залепена снимка и няколко подписа. Взех го в ръце, засмях се и казах, че мога да си направя същото. Той се обиди и каза, че работи в туристическо дружество, което има лиценз от правителството и че всичко е коректно. В края на улицата вдясно стърчи зелена козирка. Там можете да получите камбоджанска виза. Минахме, т.к Вече имаме визи. На границата визата струва 1000 бата ($30). Виза може да бъде получена и в консулството на Камбоджа близо до границата. На път е от автогарата. Там струва $20. Отбихме се там за 5 минути, т.к. американецът, който пътуваше с нас в тук-тук, имаше нужда от виза и не искаше да плати допълнителни 10 долара на границата и също седна в тук-тук с нас, за да спести пари. За получаване на виза е необходима снимка и попълнен формуляр за кандидатстване. Американецът нямаше снимка. Току-що го таксуваха с $3 повече и нямаха нужда от снимка.
Получихме визата си онлайн. Самата процедура на пръв поглед изглеждаше като измама:попълнете онлайн формуляр, качете снимка, платете 25 долара на човек от картата, разпечатайте визата, която ви е дошла по имейл и я покажете на границата. Ние направихме точно това. Увереност ни вдъхна фактът, че намерихме информация за електронната виза на уебсайта на Министерството на външните работи на Камбоджа (http://evisa.mfaic.gov.kh/). До последния момент се съмнявах. Но когато подадох паспорт и разпечатана виза през прозореца, имиграционният служител изобщо не се изненада, постави печат на паспорта и взе визата. Трябва да разпечатате две копия на визата. Второто копие на визата трябва да бъде предоставено при заминаване.
Камбоджанецът със значката не остана по-назад. Той каза, че безплатен туристически автобус ще ни отведе от контролно-пропускателния пункт до автогарата, откъдето можем да вземем такси или билет за автобус до Сием Реап. Попитах го колко ще струва едно такси. Камбоджанецът каза, че не е знаел, че ще се наложи да се преговаря на място. Той отказа да даде дори приблизителна цена. Той също така каза, че можете да вземете такси и тук, но можете да бъдете отведени в гората и ограбени (както се оказа по-късно, това беше чиста глупост и нелоялна конкуренция).
Качихме се на „безплатния туристически автобус“. С нас в автобуса се качиха възрастна двойка индийци и двама ирландци на по 27-30 години. Докато карах по Пойпет, приятелят ми обърна внимание на един плакат. Беше на камбоджански, но от снимката ставаше ясно, че смисълът е: „Спрете да просите от чужденци и отидете на училище!“ Първото нещо, което ме обърка беше, че излязохме от града и карахме около 5 километра, въпреки че прочетох в интернет, че гара Пойпет (граничния град, в който се намира пункта) се намира на километър от КПП-то. Телефонът е загубил мрежата си. Както се оказа по-късно, VELCOM няма роуминг в Камбоджа, в други отношения като MTS. Единственото, което ме успокои е, че не бяхме сами в автобуса, а индийци,май не идват за първи път и трябва да знаят кое е добро и кое лошо. След малко завихме от пътя в нещо като голяма бензиностанция, на която пишеше „Туристически терминал“.
Терминалът стоеше в открито поле, с изключение на оризови полета и захарни палми, нямаше нищо наоколо. А в самия терминал нямаше нищо особено. Нямаше миризма на автобуси. Разбрахме, че сме се прецакали.
Камбоджанец със значка веднага ни заведе до мъжете, седнали на масата (както се оказа, таксиметрови шофьори) и ни предложи такси до Сием Реап за 70 долара. Планирахме да вземем такси, но за 50. Надплащането на 20 долара не е проблем, но защо да плащате повече, ако не си струва!? За наше щастие не се наложи да се пазарим и протестираме: индусът предложи да се вози с тях в същото такси. И в резултат на това този развод дори изигра в нашите ръце. Платихме $35 за такси вместо $50, както беше планирано. Разстоянието от границата до Сием Реап е 150 км. Отнема 3 часа с такси. Асфалтовият път е само 100 километра, а по черен път трябва да карате 50 километра. Возилото се движи в облаци червен прах, нищо не се вижда, скоростта е 70 км/ч, тресе се като на дървена рокада, шофьорът непрекъснато натиска клаксони, за да избегне челен удар в насрещния трафик или да събори мотоциклетист или велосипедист. Всеки път индийката се обръщаше и гледаше мъжа си с недоумение, когато някоя кола изскачаше от облак прах, за да ни посрещне. На места пътя беше напоен, нямаше прах и не беше толкова страшно да се кара. Съдейки по обема на строителните работи, след две години пътят ще бъде покрит с асфалт чак до Сием Реап. Пейзажът извън прозореца е снимка от училищен учебник по география, раздел Югоизточна Азия: оризови полета, стърчащи тук-там захарни палми,волове, стоящи до гърди във водата, черни птици на гърбовете им и бели чапли, които се кичат из нивите. На места в кални локви и канали, граничещи с оризища, хора до кръста, до гърдите ловяха нещо с мрежи в мръсната вода. Къщите са порутени, мизерни, стоят на дървени колове - в дъждовния сезон реката излиза от коритото си и се вдига до метър и половина. Хората пътуват предимно с велосипеди или мотопеди. Бедността и мизерията прозира от всички пукнатини.
След 3 часа най-накрая отидохме в Сием Реап. На входа на Сием Реап, от двете страни на пътя, има скъпи многоетажни хотели от 4-5 звезди с палми и луксозни басейни, където искат 100-200 долара на вечер за стая. По-просто хотелите започват по-близо до центъра. Искахме да останем в един от тях. Шофьорът на таксито ни закара до някаква площадка, където едно момче на около 20 години изтича до нас и ни попита накъде да отидем по-нататък. Казах, че всеки хотел би ни свършил работа за 40 долара на вечер. Момчето започна и каза, че за 40 хотела ще е просто супер и с голям басейн. Разбрах, че трябва да се каже 20. Той каза, че ще ни заведе при един и ако не ни хареса, при друг, ако този не ни хареса, при трети и т.н. Веднага харесахме първия хотел. Казваше се „Central Boutique Angkor Hotel“ (http://www.centralboutiqueangkorhotel.com). Това беше U-образна едноетажна сграда около правоъгълен басейн, облицован с цветя, банани и други екзотични растения.
Стаята беше по-добра от тази, която имахме в Патая. Цената включва закуска за двама. Стаята разполага с климатик, телевизор, баня, хладилник. По стените има лампи в битов стил и картини. Две огромни легла: на всяко могат да спят двама души. Всичко е ново и чисто. разбирамако казах 30 долара, щяха да ни докарат за 30. За 20 - едва ли, но за 35 - 100%. Пристигайки у дома, погледнах в интернет цената на стаите - 35 долара на вечер. :) Хотелът беше в центъра, недалеч от района на Стария пазар, където се намират всички барове и ресторанти и където се провеждат всички тусети вечер.
Храмът заедно с планината прилича на мексиканските пирамиди с плоска платформа на върха. Можете да се изкачите навсякъде, с изключение на онези первази, които могат да се срутят.