Камертон за душата, Психология без сополи, Авторски статии, консултации, семинари, онлайн обучения
Камертон за душата Порицание към небрежен психолог ·
Един мъдър човек, който оказа голямо влияние върху разбирането ми за психология, каза, че процесът на психотерапия е като настройването на музикален инструмент.
Представете си. Майсторът идва със своя камертон и внимателно настройва звука на струните според него. Рядко му се налага да сменя струните с нови и още повече рядко разглобява инструмента и прави от седемструнна китара шестструнна и със сигурност никога не му хрумва да превърне пиано в клавесин.
Тунерът се занимава с настройка, а не с реконструкция и промяна. Неговата задача е да помогне на инструмента да звучи със собствения си глас в унисон с камертона на заобикалящата го действителност. А в случая с психотерапията подобно отношение разкрива голяма мъдрост.
Психологът е силно изкушен да започне да преценява универсално правилното и грешното, дори когато в друго време и място настоява за относителността на всички ценности. Няма добро и зло, но в очите на психолога тяхното място се заема от психичното здраве и болестта. И в този момент е много трудно да се въздържиш от лечение, от промяна и да останеш смирен акордьор, където искаш да станеш демиург.
Желанието за бърз резултат и сляпата вяра в дълбочината на неговото прозрение правят психолога небрежен и често капризен. Той се задължава да прецени какво е най-добро за пациента въз основа на неговите абстрактни, идеалистични идеи за психологическо добро и зло. Неговите собствени отговори му се струват най-добрите отговори.
Лошо е да си невротик! Спрете веднага! Направете като мен – убийте невротика в себе си с един психоаналитичен удар на гещалт-хуманистичната брадва! Когато пациентите не искатподчиняват се и продължават да огъват невротичната си линия, възмутен е той в недоумение - добре, как може човек да бъде толкова глупав и тесногръд?!
Сега си представете различна ситуация. Представете си, че нашият инструмент е способен на саморегулация и всъщност не изисква усилията на тунер, има нужда само от външен стандарт - камертон или, ако искате, чисто огледало, в което той ще вижда и чува себе си без разкрасяване и каквато и да е измама. Тогава самото присъствие на тунера, който е само носител на камертона, ще започне процеса на самонастройка на инструмента.
Нашите вътрешни органи са способни на такава самонастройка, а душата ни е способна на това, дори в още по-големи граници и допустими отклонения. Но ако на ниво физиология нашият механизъм за саморегулация получава обратна връзка директно от вътрешните рецептори, то с душата всичко се усложнява от факта, че информацията се цензурира от нашето обременено с комплекси его. Ние лъжем себе си и това е измамата, която години наред е осмивана в политическите вицове. Спомнете си вица за инцидента на железопътната линия:„Ще люлеем вагона и ще се преструваме, че отиваме“. Какъв вид обратна връзка има?
Нашият механизъм за психологическа саморегулация се проваля само защото го снабдяваме с невярна информация. Ставаме нещастни, нелечими невротици не поради някакво обективно заболяване или под натиска на тежки обстоятелства, а единствено в резултат на самоизмама. Лъжем себе си за собствените си силни и слаби страни, представяме се или за герои, или за губещи - само за да не се изправим пред истината и да не поемем отговорност за това, което виждаме.
Честният поглед върху себе си е отговорността, която безмилостно призовава към действие и тогава самоизмамата се превръща в единственото убежище - мястото, където няманищо не трябва да се прави, а само да се изострят отново и отново аргументите, оправдаващи безсилието и бездействието.
И тогава един психолог идва с голяма лопата и разкопава чуждата градина по свой собствен начин и маниер, напълно нарушавайки естествената саморегулация с нахлуването си в психологическия суверенитет. И това създава нов кръг от проблеми, когато една лоша координатна система се замени с друга, само че вече със сертификат за качество - одобрен от най-добрите животновъди! Пееше на мелодията на родителите си, сега ще бъдеш равен на барабана на психолог ... и този хрян със сигурност не е по-сладък!
Задачата на психотерапията е да премахне препятствията, които пречат на процеса на естествена саморегулация. И тук няма универсална истина - има само субективната реалност на индивида и цялата работа се свежда до това човек да види тази реалност в себе си, да види със собствените си очи какво се случва с него. И тогава осъзнаването на реалното състояние на нещата без никакви допълнителни усилия води до необходимата трансформация.
... сякаш в механизма на естествената саморегулация започна да се влива адекватна информация, вместо информационен шум, генериран от страхове и комплекси...