Капаци - убито село -Развлечения и туризъм - Информационен уебсайт на град Волжски
В моите пътувания из страната винаги се опитвам да посетя места на военна слава, места, където са се случили трагичните събития от Великата отечествена война, за да покажа на децата си къде и как е спечелен мир на нашата земя. Да знаеш, да помниш...
В безкрайните полета на Орловска област, в мрежа от черни пътища, се губи малко селце със забавното име Капс. Селото е добро. Брезите шумолят, ароматът на билки замайва, малка река тече по клисурата и където и да погледнете, пронизващо синьо небе и жълто царевично море. Само в това село няма къщи. Те не са необходими. Няма кой да се скрие от дъжд и сняг, няма кой да навлече вода от кладенеца, няма кой да посрещне добитъка, който се връща вечер от паша. Без добитък. Защото е мъртво село. Или по-скоро убит. Повече от седемдесет години няма село. А има само мемориал „Капачки – едно избито село”.
Дълго я търсихме, селото. На многократно проверявания сайт координатите бяха объркани. Навигаторът упорито ни водеше до военния мемориал в град Наришкино. Всички получени описания на "как да стигнем" ни убедиха, че сме някъде наблизо и никакви подробности. Започнаха да разпитват местните. И бяха шокирани! Не знаеха за убитото село, нито тийнейджърки, нито жени на средна възраст, нито един наперен пенсионер дори бяха чували за него… Напротив, всички задаваха въпроси и клатеха учудено глави – Имаме ли такъв паметник? Вашият Хатин? Колко интересно трябва да е. Всички изгорени? Не, объркал си нещо. Не е при нас.
Оказа се, че е невъзможно да видите и посетите този паметник случайно, просто минавайки по магистралата. Чугунената черна карта край пътя абсолютно не се вижда и при внимателно разглеждане не се чете особено. Да, и начертайте карта на черните пътища, като пропускате имената на населените местаточки, неблагодарна задача и неясна. Просто отидете там. И тръгнахме.
По пътя те оставили местен жител, който се прибирал от работа. Обясни ни подробно къде и как да завием, за да излезем от черния път към мемориала. Допълни само, че никой не ходи там. Благодарение на него много бързо стигнахме до царевичните ниви и интуитивно избирайки посоката на кръстовището на черни пътища, стигнахме до селото.
Мястото е невероятно красиво, чисто, светло. Позволете ми да цитирам думите на професор Джоузеф Болт от Мичиганския университет, който посети мемориала: „Сред вълнистите хълмове на Орловска област има място с такава зашеметяваща красота, че ми спря дъха, когато в един славен летен ден за първи път се появи пред очите ми, защото умът ми отказваше да повярва на това, което виждаха очите ми. Златна пшеница в далечината, изумрудени острови от брези, лазурно небе, осеяно с перлени облаци. И цялото пространство около мен е градина от диви цветя и горски плодове с безпрецедентна красота, искряща с всички нюанси на дъгата. . Спряхме, за да се отбием отстрани на пътя и да опитаме рубинените плодове. Тази земя е напоена с невинна кръв, помислих си. И затова цветята растат тук в такова изобилие, като в памет, точно както са израснали след Хирошима.
И в средата на тази красота, където преди войната живееха хора, отглеждаха деца, сега само пеене на птици и камъни на мястото на изгорели къщи с плочи, на които са посочени имената на жителите.
Оцелелите жители се крият в дерета и горички още няколко дни. Измръзнали и изплашени, те се върнаха да погребват мъртвите. Но жените и децата нямаха сили да възстановят селото. Селото умря.
И едва през 1990 г. бешее открит мемориалът "Колпачки - избито село". Повече от десет години преди това местният журналист Георгий Лазарев събра цялата информация за трагедията. Местни жители събраха средства за мемориала. Някой ще каже, че трагедията на Колпачков е незначителна в сравнение с други подобни трагедии, но по-малка ли е болката от това? От много села, опожарени от нацистите, не е останала и следа. Не мога да намеря къде са били сега. Няма нито един жител, който да се притеснява за паметника, всички са избити, заличени от лицето на земята заедно с къщите си. Но паметникът в Колпачки става паметник на всички опожарени села и всички загинали в тях жители. В центъра на композицията е жена с дете. Това е загиналата Анастасия Макарова и нейната оцеляла внучка, която тя успя да спаси, като избута от горящата къща. Отзад има барелефи със сцени на избиване на жителите. Надгробна плоча над масов гроб. В „краката” на погребания има 2-метрова свещ от сив гранит. В центъра на съществувалото някога село има висока камбанария с три камбани. И тези камбани бият в Колпачки, в Хатин, в Борки, в Росица, в Гаврилки, в Красуха и в хиляди други избити села.
Мемориалът е разрушен. Някой е отсякъл и откраднал плочите от каменните къщи, жиците са прерязани и откраднати, та звънците на високоговорителите, които са говорели за трагедията и са свирили реквием за загиналите, мълчат. От пътеките падат плочки. Но е забележимо, че понякога те подреждат нещата на мемориала, може би веднъж годишно, в Деня на победата. И ако се съди по това, че повечето от жителите на района не знаят нищо за Капс, трагедията на това малко селце бавно се забравя.
Как да стигнем до там: Мемориалът се намира в района на Орлов, на 15 км от Наришкино, отиваме в Селихов и там завиваме към Юшино и село МЮД, след което минаваме през полетата около 8 км.