Капка роса (Марина Жужкова)
Денят беше горещ. И когато падна прохладната нощ, и гората, и поляната, и реката под хълма се покриха с гъста мъгла. Преди изгрев слънце той се утаи с влага върху листата на дърветата, тревите и цветята. И всичко наоколо беше покрито с капки сребриста роса. Всеки момент те ставаха все повече и повече. И вече им беше трудно да останат на извити листа, стръкове трева и венчелистчета. След това една от капчиците, откъсвайки се от мястото си, започна бързо да се плъзга надолу, поглъщайки други капчици по пътя си. От това растеше и растеше и накрая увисна на самия ръб на листо или стръкче трева като голяма кристална сълза. Но тя не остана дълго в това положение, гравитацията я дръпна надолу и капка прозрачна влага отново се откъсна и падна на земята, просмука се в почвата, овлажни я и даде на корените на растенията, малките буболечки и червеи да пият. И тогава слънцето бавно започна да изгрява над гората. Неговите горещи лъчи проникнаха през короните на дърветата, през гъстите треви, отразени във всяка капка роса и започнаха да блестят и блестят с всички цветове на дъгата. Но всяка капка роса знаеше, че колкото по-високо се издига слънцето, толкова по-горещи ще бъдат лъчите му. И тяхната топлина ще изсуши цялата влага от листата, билките и цветята. Затова всяка капка роса се стараеше да се облагодетелства възможно най-бързо със своята капка вода - да освежи цвете, да изпие пъстра пеперуда, космат труженик земна пчела, да измие мравка или срамежлив охлюв. Или някой друг, който се нуждаеше от нейната влага. И капките роса забързаха, паднаха, паднаха на земята. Кап-кап-кап. Сякаш искрящ дъжд падна върху тревата. Върху едно от листата на репея, в самата му среда, лежеше голяма капка роса. Още нито един слънчев лъч не беше достигнал до нея и тя блестеше в сянката като голяма перла.Капката роса се замисли дали да падне на земята сега или да изчака малко. В това време по пясъчната пътека покрай репея, на чието листо лежеше замислена капка роса, тичаше мравка. Тя влачеше сина си, който беше упорит и скимтеше като мравка. Не искаше да си измие лицето и да ходи на детска градина. Майката мравка толкова се измъчила с него, че вече не знаела как да спре капризите му. И когато видя голяма блестяща капка, тя възкликна: - Вижте, каква огромна и красива капка роса върху листа от репей. Мравката веднага спря да скимти и се втренчи изненадано в чудодейната капка. - Мамо, хайде да поплуваме в него. той предложи. - Какво си ти. Това, което. - уплашила се мравката. - Толкова е голям, ще се удавим в него. Хайде да намерим малко по-малко. – И тя завлече мравката по-нататък. Капка роса, като чуе такива думи, вече се люлее от удоволствие. "Да, оказа се, че съм голяма. Можеш да се удавиш в мен. Сигурно съм като морето" - реши тя - "Или не. Повече от морето. Аз съм като океана." "Не не!" — възкликна Капката роса. - "Сега не мога да се жертвам. Никой още не ме е виждал, но аз съм уникална. Може би няма толкова голяма капка роса в цялата поляна. И дори в гората. " - след това тя се замисли малко и добави - "Или може би в целия свят. Трябва да спася себе си." И тя внимателно изпълзя от ръба на чаршафа. „Какво друго, тия двамата, дето тичаха долу, за мен си говореха.“ – започна да си спомня с приятно чувство капка роса, удобно настанена във вдлъбнатина на листа от репей. - „Че съм красива. Да, красива съм. Много съм красива. Целият свят се отразява в стръмните ми страни. И поляната, и гората, и огромното небе. И аз също мога да блестя с всички цветове на дъгата и да блестя като звезда. Да, най-вероятно съмзвезда паднала от небето. И какво. Кой знае какви са звездите? Може би и те са същите огромни пенливи капки като мен. Но аз съм още повече. Аз съм по-голяма от звезда!" От такива мисли Капката роса беше ужасно горда като цяло. Дори й се стори, че започна да се подува и да увеличава размера си. Обхвана я паника - че ако листото от репей не издържи и ще се счупи. Тогава ще падне на земята и ще спре да съществува. "Какъв ужас!" - помисли си тя със страх, опитвайки се да вдигне страните си. - "Колко несъвършен е този свят. Колко невеж е той. И напълно неподходящо за мен. За моя размер. За моята красота". Стана й тъжно и изпадна в лека меланхолия. В този момент красива пеперуда седна на листо, до капка. Тя току-що беше закусила съседно цвете с нектар, но не съвсем успешно - лапите и хоботът й бяха много мръсни. Те се залепиха и пеперудата не можа да ги освободи от лепкавия плен. Пеперудата бавно се премести в росата роп и учтиво попита: - Скъпа, дай да си измия хоботчето и лапите? - Какво. - възмути се Дроп. - Мие си лапите с мен. Каква наглост. Не виждаш ли, че съм най-голямата капка роса. сладки нектарни лапи, хоботче и дори ръбовете на крилете. Иначе ми е неудобно да летя. - И каква ми е работата. - - възкликна Капка роса. - Ти самият ядеше като невъзпитано прасенце, сам се изцапа от главата до петите, а сега искаш и мен да разглезиш. - Но - опита се да се оправдае пеперудата, - песъчинките могат да полепнат по лепкавите ми лапи. И крилата също. Ще ми е трудно да полетя във въздуха. Мога да падна и да се счупя. - Не ме плаши. Капка се нацупи. - Никога не знаешросна поляна!? Лети и си намери друг. Някак си стигна до мен. И вие ще стигнете до тях. Не смей да ме докосваш! Аз съм специална капка. рядко. Пеперудата сви рамене изненадано и излетя с мъка. И Капката въздъхна с облекчение и отново се потопи в приятни мисли. Тя мечтаеше да се озове в гореща пустиня и да спаси умиращи пътници от жажда. Пада точно пред носа им като огромно езеро от кристално студена вода. И пътниците ще падат на нейните вълни с пресъхнали устни, ще пият алчно и ще хвалят нейната щедрост. И ще се любуват на безкрайните му простори. И тя. Внезапно тази мисъл беше прекъсната: някой започна силно да разклаща стъблото на репея. Толкова много, че капка роса изяде - смърчът остана на листа. - Хей! — извика тя, разтреперана от възмущение. - Кой е хулиганът там!? - Не съм хулиган - чу се глас отдолу. - Искам да те отърся. - И тръпка отново премина през листа от репей. Тогава Капката роса видя малка жаба, която седеше до ствола на репей и се опитваше да го разклати добре с лапите си. - Защо имаш нужда от мен. Капката изпищя силно уплашена. - Имам прашинка в окото си. - отговорила жабата. - Твърде болезнено е за мен. Искам да си измия запушеното око с твоята вода. - Незабавно спрете да разклащате репея. - Капка роса се опита с всички сили да седне на лист. - Спри. Жабата спусна лапи и вдигна муцуна нагоре. Едното му око беше подуто и не се отваряше. - Отидете и си намерете друга капка роса. — ядосано посъветва Капката жабата. - Не ме безпокойте. Аз не съм проста роса, аз съм най-невероятният. - И не мога да карам по-нататък. – изкряка жабата. - Боли ме очите. И тогава не виждам добре. И му се прииска пак да разклати стръка репей. - Спри. Дроп се паникьоса и внезапно й просветнахитър. - Има една чапла, сега тя ще ти помогне да ме разтърсиш. - Къде е чаплата!? - уплашена жаба. - Където. - Махай се, махай се. Съвсем близо. – Доволна от хитростта си, каза Капката роса. И малката жаба хукна да бяга с всичките си лапи. - Е-хе-хе, - въздъхна Капката. - Какъв тъп народ са тези жаби. И такива зелени жители. Тук те се нуждаят от глътка вода за удоволствие - извадете я и я сложете. А че това е природен феномен, не ги интересува. Имат нужда от всичко. И тя отново се замисли за тежкото положение на "белите врани". тоест най-големите капки роса в един груб свят, който не ги разбира. И денят пламваше все по-ярко. Слънцето се издигаше все по-високо и по-високо. Росата по дърветата, тревите, цветята ставаше все по-малко. Освободени от гравитацията му, стеблата еластично се изправят; измити цветя издигнаха уханните си венчета; над тях жужаха доволни земни пчели и пчели, пърхаха разноцветни пеперуди. Земните червеи се роят във влажната почва, разрохкват я и я насищат с хумус. Розово гърде ленче се развя върху храст от репей. Тя обърна глава, опитвайки се да събере с клюна си голяма капка роса. - Какво искаш да правиш с мен? Дроп изпищя от ужас. - Наистина имам нужда от теб. – отговори загрижено Линет. - Моето глупаво малко пиленце се задави със зърно просо, ако не му дам да пие, ще умре. - Не. Не съм аз. Защо . — протестира отчаяно Роза. - Но не мога да намеря друга капка роса. Слънцето е изсушило всичко. И лети далеч до реката. Мацката ми се задушава - трябва бърза помощ. - Докато си тук и чатиш с мен, отдавна щях да летя. - възмути се Капката и ловко се търкулна по петурата на листа до самото стъбло на репея. - И аз, майка, се казва. Трябва да гледате детето. Но линетът вече не я слушаше и не я слушашепогледна сред листата, тя излетя и изчезна от погледа. И Капката роса се зарадва, много се зарадва, че се отърва от досадната птица. - Виж каквото искаш. — измърмори недоволно Дроп. - Те ще имат деца, но самите те не ги гледат. И изчисти грешките им вместо мен. Защо, за бога!? Между другото, те се учат от грешките. Следващият път ще бъде по-умен. – И доволна от мъдростта си, тя се залюля от удоволствие. Слънцето вече беше в зенита си, когато Капката роса малко се отегчи. Вдлъбнатината между листната петура и стъблото беше тъмна и хладна. Дори когато лекият ветрец разтърсваше репейния храст, нито един слънчев лъч не можеше да докосне скритата капка роса. А тя само смътно блестеше в плътните сенки. Никой не я видя там и не се възхити на нейната красота и размери. И Капле отново искаше да бъде пред всички. Да накара всички да ахнат и стенат, гледайки я. И тя започна бавно да се придвижва към средата на листа. Капка роса въздъхна щастливо, докато се връщаше на мястото си. Сега плъзгащите се слънчеви лъчи понякога докосваха кръглите й страни и я изпълваха с блестяща светлина. И надолу по пясъчната пътека майката мравка отново влачеше след себе си упорита мравка, която отново скимтеше. Но изведнъж, като видя искрящата Капка роса, той извика весело: - О, вижте. Този голям спад все още е там. Вижте колко е красива. Колко е голяма. Капчица роса трепереше от удоволствие. Тя гордо изви искрящите си страни и се приближи до ръба на чаршафа, за да се вижда по-добре. - Колко ослепително блести! – не отстъпваше мравката. - Да, пече като слънце. Виж мамо. Това е истинско слънце. Капката роса беше на седмото небе. Най-накрая оценен. Най-накрая разбра коя е тя. Тя е истинското слънце. И всеки има нужда от слънце. Всичко е необходимо. За това е направен. И капка повечесе приближи до ръба на листа от репей и напълно излезе от сенките. В този момент огнен слънчев лъч я прониза като стрела. Топлината му прониза водната обвивка, капка роса блесна отчаяно и се изпари. И от него не остана дори мокро петно върху зелената повърхност на чаршафа. - О. - изненада се мравката. - Виж, мамо, тя си отиде. - Тук ще тичаш на слънце без панама и също ще изчезнеш така. – каза назидателно мравката и повлече със себе си малкия си син.