Карта на европейска южна България
Реферат на тема: „Европейският Юг, Уралско-Поволжката област и Източният макрорегион на България“ ЕВРОПЕЙСКИ ЮГ Европейският Юг е най-многонационалният регион на България: тук живеят 42 народа, говорещи на повече от 100 диалекта. Многонационалността е следствие от сложната и дълга история на формирането на региона. Много преди нашата ера скитите са бродили по равнините. В различни времена тук са живели гърци и хуни, монголи и кумани, черкези и алани, хазари и мостове. Славяните, които живеят предимно в равнините, се появяват в Северен Кавказ през 9 век. н. д. Те основават тук големия град Таман. Националният състав е особено разнообразен в планините, които са служили като естествена граница между отделните етнически групи. Естествено, районът включва два различни типа територии - равнините на Донския басейн и Предкавказието и самия Кавказ, неговите предпланински и планински части. Кавказ принадлежи към младите планини на кайнозойската ера на сгъване. Процесът на изграждане на планини все още продължава тук, както се вижда от доста чести земетресения. В планините има големи запаси от волфрам-молибденови руди, а находищата на оловно-цинкови руди, разработвани близо до Владикавказ, вече са силно изчерпани. В седиментните скали на Предкавказкия падин са открити находища на нефт и газ. Петролните полета възникват в началото на 20 век. близо до Грозни и Майкоп. Добивът на газ (главно в Ставрополския край) започва в следвоенния период. Източното крило на въглищни находища на Донбас с доста високо качество навлиза на територията на региона. Въглищата лежат в дълбоки и тънки слоеве, така че добивът им е скъп. Значителни са водните ресурси на планинските реки и геотермалните източници. Собствените енергийни ресурси осигуряват работата на топлоелектрическите централи (на газ, нефтопродукти, въглища),ВЕЦ (на планински реки); Построена е Ростовската АЕЦ. Климатът на Кавказ е изключително благоприятен за селско стопанство и отдих, а разнообразието на ландшафта засилва тяхната специализация. По-голямата част от равнинната територия се намира в степната зона, която на изток преминава в полупустините на Каспийско море. Склоновете на Кавказките планини до височина 2000 м са покрити с гори, а Черноморското крайбрежие е близо до райони със субтропичен климат. Основната специализация на икономиката на региона е агропромишленият комплекс, който осигурява 50% от продуктите на европейския юг. Селското стопанство е много разнообразно. Основата на растениевъдството са зърнени култури: зимна пшеница (Кубанско-Приазовски равнини, Ставропол, Салски степи), царевица за зърно (Ставропол, предпланински и планински райони), ориз (долините на Кубан, Дон и други реки). Селското стопанство в Северен Кавказ е зонално: в западната част на региона се отглеждат пшеница, царевица, ориз, захарно цвекло и слънчоглед; тук се развиват месо и млечно говедовъдство и свиневъдство (върху отпадъците от производството на захар); в източната част на Ставропол, поради по-голяма сухота, свиневъдството се заменя с овцевъдство; пасищното овцевъдство е развито в Каспийския регион; Особено важно е овцевъдството с фина вълна (Ростовска област, Ставропол, равнините на Дагестан), в предпланинската зона - градинарство, лозарство и зеленчукопроизводство; по Черноморието - цитрусови плодове, тютюн, грозде.
Уралско-Волжкият регион е богат на водни ресурси (Волга, Кама, Белая, Емба), но те са изключително неравномерно разпределени и силно замърсени. Урал, за разлика от района на Волга, е богат на горски ресурси. Агроклиматичният потенциал на Поволжието е много по-висок от този на Урал. Природните условия на района на Волга допринесоха за развитието на селското стопанство. Заема 1/5 от земеделската земя и 1/4 от пасищата в България,в селскостопанското производство заема 2-ро място (след Северен Кавказ). Поради граничното положение между двете части на света населението на Уралско-Поволжския регион се формира по много особен начин. Днес Урало-Поволжието е един от най-многонационалните региони на България. Гъстотата на населението в района е 3 пъти по-висока от общобългарската. Основната част е съсредоточена по Волга и Урал. Тук се намират най-големите градове, в които живее 74% от населението на региона. Притежавайки достатъчно висококвалифицирани кадри, регионът същевременно изпитва недостиг на трудови ресурси. Урал е „подпората на държавата“ още в средата на 18 век. Тук са топени 2/3 от черните метали и 90% от медта на България. Урал беше най-големият металургичен регион в света. Поволжието става индустриален регион през съветския период, първо по време на раждането и развитието на „втория Баку“, след това по време на Великата отечествена война, когато тук са преместени повече от 300 промишлени предприятия. Ползите от EGP на региона доведоха до бързото развитие на военно-промишления комплекс тук. От края на 40-те години на миналия век в Урал започнаха да се появяват затворени градове с различни специализации, предимно свързани с производството на ядрени оръжия. Развитието на военно-промишления комплекс допълнително изостри екологичните проблеми на региона Урал-Волга; някои територии бяха изложени на радиоактивно замърсяване. Регионите Урал и Волга по отношение на промишленото производство заемат съответно 2-ро и 3-то място в страната. Наред с добивната промишленост в региона са развити водещи междуиндустриални комплекси: машиностроене, строителни материали, горива и енергетика и агропромишленост. Машиностроенето е съсредоточено в най-големите индустриални центрове - Екатеринбург, Челябинск, Казан, Самара, Саратов. Регионът на Волга отдавна е правилно наречен"автомобилен магазин" на страната. Произвежда 71% от леките автомобили и 17% от товарните автомобили в България. Най-големите заводи са ВАЗ (Толиати), УАЗ (Уляновск), КАМАЗ (Набережние Челни). В Енгелс има завод за производство на тролейбуси. В Урал автомобилната индустрия е развита в Ижевск (IZH), Миас, Новоуралск (Урал). Поволжието е един от основните региони на България за производство на аерокосмическа техника. Самолети се строят в Казан, Самара, Саратов. Център за хеликоптеростроене - Казан, балистични ракети - Уляновск. В Урал са представени всички други отрасли на военно-промишления комплекс, с изключение на самолетостроенето: танков завод (Нижни Тагил), заводи за бойни машини на пехотата (Курган), самоходни артилерийски установки (Екатеринбург), малки оръжия (Ижевск). Строителната промишленост на региона Урал-Волга произвежда металургично и минно оборудване, сондажни платформи, оборудване за химически заводи, турбини и генератори (Уралмаш, Уралхиммаш, Уралелектротяжмаш в Екатеринбург, заводи в Нижни Тагил, Челябинск, Волгоград, Саратов, Казан).
Това желание е записано в редица официални документи на Съединените американски щати, по-специално в закона "За поробените народи". Този закон обвинява комунизма в поробване на народите от Източна Европа, Украйна и Белобългария, както и казачеството и идилоуралците. (Казачеството е територията на Дон и Кубан, Идило-Уралския регион на Волга и прилежащите територии.) Законът гласи, че Съединените щати подкрепят стремежите на народите, населяващи тези територии, за независимост и са готови да им предоставят всякаква подкрепа. Това по същество е закон за разпокъсване на България. И все още не е отменен, работи! Сега недоброжелателите на България се опитват да "усвоят" Донбас, Крим и Новобългария и да преминат в настъпление към Дон, Кавказ, Кубан и Поволжието. За подготовката на подобно настъпление свидетелства и създаването покрайзападните граници на държавата ни на антибългарската дъга ГУАМ, Общността на демократичния избор и подобни съюзи. Изглежда, че „оранжевите“ всичко са „хванали“: има мнозинство във Върховната Рада, добро лоби в България (включително куп пропагандисти, които убеждават: трябва да се примирите, че Украйна ще влезе в НАТО, че в Украйна няма пробългарски сили, а има само „оранжеви“ и трябва да се води диалог с тях) и изведнъж, съвсем неочаквано, българското мнозинство в Крим се надига. (и за разлика от „оранжевата революция” това става без външна помощ), отстоява своите граждански позиции