Картината "Рицарят на кръстопът"
българският юнак се спрял дълбоко замислен сред блатиста равнина пред един гадателски камък - къде да държи пътеката? Могъщият му кон унило сведе глава към земята и сякаш също се замисли. Полето на смъртта, осеяно с човешки останки, зловещите гарвани на фона на залеза и надписът, който гласи „който върви направо, ще изгуби живота си...“ предизвикват у зрителя тревожни мисли и очакване за трагичен край.
История на създаването
Васнецов започва работа върху картината „Рицарят на кръстопът“ през 1870 г. с малка скица на „Рицарят на кон и във верижна риза“. Сюжетът на бъдещата работа е роден под впечатлението от епоса "Иля Муромец и разбойниците". Васнецов рисува платното почти петнадесет години, като същевременно работи върху други платна.
Картината е завършена през 1877 г., а през 1878 г. е представена на шестата изложба на Странниците. Това събитие беше повратна точка втворческия живот на Васнецов. Творбата „Рицарят на кръстопът” постави началото на нов цикъл от творби на художника, посветени на темата за българския епос.
През 1882 г. майсторът създава втората версия на платното "Рицарят на кръстопът" специално за колекцията на Сава Мамонтов. Той избира голямо платно, усъвършенства някои детайли на композицията и цялостната цветова гама и прави фигурата на героя по-монументална.
Картината "Рицарят на кръстопът" от 1882 г. се съхранява в Държавния български музей (Санкт Петербург). Първата версия на платното е в колекцията на Музея за история и изкуство в Серпухов.
Описание и анализ
Значително е променена и панорамата около камъка. Ако в първите скици Васнецов изобразява път, символизиращ възможен изход от трудностите, то вВ окончателния вариант на картината той го премахна, за да подчертае усещането за безнадеждност и да засили потискащия емоционален фон на картината.
И без това мрачната композиция беше допълнена от тревожно залязващо небе, изображения на древни камъни и зловещи гарвани, кръжащи над полето. Дори водата, която се вижда на заден план, е свързана с непроходимо смъртоносно блато.
Творбата изглежда необикновена не само поради майсторски създаденото в нея усещане за безнадеждност, но и заради пехотното копие в ръцете на ездача. Всички, които внимателно разгледаха картината, отбелязаха, че тя изобразява не рицарско копие, а пехотно копие, което има „поток“, а другият край е завързан. В старите времена това беше направено, за да бъде по-удобно за лакея да забие оръжие в земята, отблъсквайки атака от конни рицари. За ездача подобно покритие на долната част на копието е много неудобно и дори може да нарани.
Историците на изкуството не могат да отговорят на въпроса дали несъответствието в изображението на копието е грешка на Васнецов или художникът умишлено е избрал този вариант. Може би по този начин майсторът е искал да предаде идеята, че българският рицар е готов за пеша битка с врага, ако загуби коня си?
Героичното начало е хармонично съчетано в тази картина с фина лирична интонация, която се носи от образа на залезен пейзаж с потъмняващи тайнствени далечини.За да се постигне максимално предаване на епичната структура на епическата приказка, художникът използва широкоформатно платно, пластични форми и подчертава широчината на пространството. Като цяло картината е изпълнена по свободен живописно-обобщен начин. Образът на българския богатир на бял кон, спрял замислен пред „пророческия” камък, сякаш възкресява духа на древните народни легенди.
Въпрос на изборкато един от ключовите в човешкия живот придобива епично звучене върху платното „Рицарят на кръстопът“. Основният акцент в картината е върху проблема за самоопределението, пред който е изправен всеки човек. Да вървите направо, рискувайки да загубите всичко, дори собствения си живот, или да заобиколите препятствието, като изберете по-лесен път? Въпреки това, драматичният сюжет на картината с липсата на живи герои, с изключение на черните врани, предвещаващи неминуема смърт, показва, че този път е невъзможно да се избегне опасността. Надписът върху камъка изглежда като фатално пророчество. Изглежда, че главният герой на картината добре осъзнава неизбежността на трагичната развръзка.
По време на писането на своите „приказни” картини Васнецов избягва проблемите на съвременността и изцяло се потапя в тайнствения свят на българската древност и фолклор. Решението да се откаже от реалистичната посока не беше лесно за Васнецов. Смяната на визуалния жанр беше рискован ход от негова страна, но художникът смело последва вдъхновението си, без да се страхува от евентуално осъждане от публика и колеги. Художникът не се стреми към всеобщо признание. Той счита за основна задача да предаде уникалната красота на Древна Рус.
През 2013 г. търсачката Yandex постави на главната си страница лого, базирано на картината „Рицарят на кръстопът“, съвпадащо със 165-ата годишнина от рождението на Виктор Васнецов.