Като менназначи служител чрез Центъра по заетостта, Български интерес
Моля, считайте товаотворено писмодоМинистерството на икономическото развитиеиМинистерството на труда. Поредното посредствено използване на обществени пари. Честно да ви кажа, от тези центрове (популярно - трудовата борса) очаквах всичко, но не и това, което ще ми се падне. Но всичко е наред. И ще има много писма.
Центърът ме направи много щастлива. Поканиха ме да дойда, казват, трябва да сте сигурни, че сте поставили подписа си под свободното място. Няма какво да се направи, като държава, така непременно бюрокрацията. За щастие е близо.
Няма значение как са бърникали там, оформянето на документите отне два часа. Единственото нещо, което ме притесни, беше, че имат класификатор на професиите от четиридесет рошави години, където всички кодове вече не са актуални. И без тези кодове тяхната програма не добавя свободно място в базата данни. И, например, те нямат такова нещо като козметолог-дерматолог. Има дерматолог и има козметик-маникюрист. Неточна формулировка, но звучи така. Направи ми впечатление.
И ако имате нужда от козметик-дерматолог, тогава се пригответе за факта, че ще трябва да оставите две свободни позиции, едната за дерматолог, втората за козметик-маникюролог.
В крайна сметка някак небрежно ми казаха, че все още можем да ви препоръчаме кандидати, те трябва да дойдат при вас в рамките на три дни за интервю. - А ако замина за една седмица? - Е, нищо. - И бих искал да прегледам техните автобиографии. - Ние не сме агенция за подбор на персонал, нямаме автобиография. - Аз самият мога да ги помоля да изпратят автобиография? - Да, можете. - Това е хубаво - помислих си и се прибрах вкъщи.
Още на следващия ден бях бомбардиран с обаждания. Те започнаха, като правило, по същия начин: - За мендал направление в центъра по заетостта. - Добре. Моля, изпратете автобиография по имейл. - Да, но ми дадоха направление. - Прекрасно. Изпратете автобиография. - Но трябва да поставя знак. Докато ние ще си кореспондираме с вас, времето минава. - И какво, какво предстои? Трябва да разгледам автобиографията ви и да реша дали ще имаме интервю или не. - Ужас. - Като правило, кандидатът не е съгласен с недоволство. Въпреки че това не е единственият сценарий за развитие на диалога.
Гледайки напред, ще кажа, че петстотин души ми се обаждаха през цялото време и бяха изпратени максимум 10 автобиографии.
Изборът също не е направен по професия. Дадоха напътствия на всички. Един ден се обади чичко с 40 години стаж и последната длъжност беше шлосер. Дълго се смях, а после и той се разсмя, когато разбра за каква позиция му дават свободна позиция.
След една седмица (включително почивните дни, в които също успяха да се обадят, но недостатъчно) започнах да виждам ясно какво има. Беше след обаждане от лелята от центъра по труда в друг окръг. Оказа се, че всички гаври с районното са боклуци. Изпращате свободно място в един район, те в крайна сметка ще го разпределят на всички и ще ви се обадят от цяла Москва. След това обаждане също трябваше да разбера всеки път къде живее човекът и дали е готов да прекара два часа в едната посока на пътя?
Като цяло ситуацията с кандидатите е следната. Повечето от тях са професионални безработни, които от години са на борсата, тичат след тези марки и живеят с издръжката, която им плаща държавата. Ако не получат оценка, от надбавката им се приспада някаква глоба, така че те по принцип не се интересуват от свободно място, а само от оценка.
Нямаш представа какви изблици ми хвърлиха. И без изобщо да ме чуе. Един от последните диалози: - Дадоха ми направление, вече пристигнах, стоиш тук, как да те намеря. - Защо дойде? - Трябва да поставя знак. - И не е нужно да те маркирам. Имам нужда от служител, а не от твоя знак. - Е, току що сложих знак, вече съм тук, как да те намеря. - Няма нужда да ни търсите.
Друг изхленчи: - Моля, моля, ще дойда по всяко време, кажи ми кога. - Не мога да си губя времето с оценките ти. - Добре, моля, добре, мога да карам до утре вечер. - Сега съм на 100 км от Москва, какво искаш да оставя всичко в името на твоя знак и да дойда. - Добре, моля. - Какво моля? Чуваш ли какво ти казвам?
И всички диалози са такива. Отне ми седмица и половина и сведох диалозите до минимум: - Работа ли ти трябва, или оценка? - Марк. - Съжалявам, просто не поставям оценки. И затвори. Ако отговорът беше: "Работа". - „Изпратете автобиография.“ Е, последва диалог. Въпреки че повечето автобиографии все още не са изпратени.
Намерих работник. Буквално за три дни през Superjob с всички необходими изисквания. Жената работи от месец. Пъх-пъх.
Но си направих изводи за тези размени. Те не правят нищо сами, не подбират кандидати по професии, умения, опит. да Една автобиография беше очарователна: „На 19 години, последна работа в McDonald's LLC. Работник в екип от ресторанти.“ При спазване на изискванията - висше, средно професионално образование и трудов стаж минимум три години. :)
Просто раздавам указания на всички. И кандидатите са подходящи за тях - те не се нуждаят от работа, те просто са готови да тичат наоколо, за да поставят оценки. Поредното прахосване на държавни пари. Ефективност - нула. Не знам дали наемат някого или не. Но опитът беше интересен. Съжалявам, не съм положителен.