Кавказки пленник
Както се казва, животът е хубав! Страхливец прокламира.
Но да живееш добре е още по-добре! - допълва Балбес.
Зад вратата с табела „Началник на окръжния комитет, тов. Саахов Б. Г.» - солиден офис. Колкото и да е странно, тук тече темпераментен базарски пазарлък. В него участват самият другар Саахов и неговият шофьор Джабраил, който вече е напълно неузнаваем. Водачът е повече от независим.
"Ти обиждаш сирачето - казва той. - Тя няма никого освен чичо си и леля си ... Двадесет и пет!"
- Не е вярно! - спокойно възразява другарят Саахов - Високо ценя вашата уважаема племенница, но всичко си има граница. Осемнадесет.
- Е, имайте съвест! Все още не получавате коза. И каква жена: студентка, комсомолка, спортистка, красавица ... И за всичко това питам двадесет и пет овни. Даже е смешно да се пазариш – извърна се обиден Джабраил.
„Говорите аполитично – възмущава се другарят Саахов, – кълна се, честно! Не разбирате политическата ситуация. Виждаш живота само от прозореца на личната ми кола, кълна се, честно! Двадесет и пет овена в момент, когато нашият регион все още не се е разплатил напълно с държавата за вълна и месо ...
- И вие не бъркайте личната си вълна с държавната! – смело възразява Джабраил.
Другарят Саахов става и минава на официален тон:
„И аз, между другото, другарю Джабраил, съм поставен тук да се грижа за интересите на държавата. Седни за сега.
Уплашеният Джабраил послушно сяда на стола.
- Като цяло, така - обобщава Саахов - Двадесет овена.
„Двадесет и пет“, Джабраил все още е упорито упорит.
— Двадесет, двайсет! - уволнява Саахов - Хладилник "Розенлев" ...
Финландският е добър...Почетна грамота…
„И безплатен билет“, подканя алчният Джабраил.
— В Сибир! – иронично охлажда твърденията си Саахов.
„Е, добре“, въздъхва Джабраил и високопоставените договарящи страни си стискат ръцете.
Така че сделката е сключена. Но по пътя към осъществяването му има една непреодолима пречка - самата Нина. Ето защо гласът на Джабраил не звучи много уверено:
- Значи, така: младоженецът е съгласен, роднините също, но булката ...
Саахов разбира съмненията му и им дава собствена оценка:
- да Все още зле възпитаваме младежта си. Много лошо! Изненадващо несериозно отношение към брака.
- А кой изобщо пита булката? – блесна изведнъж Джабраил.- Торба на главата – и над седлото!
Другарят Саахов мълчи. Паузата се удължава. И Джабраил вече започва да се плаши дали не му е дошло до излишък по линията на така наречените останки от феодализма. Но неочаквано за него другарят Саахов кимва одобрително:
— Да, точно така, много правилно решение. Но аз лично няма да имам нищо общо с това.
„Не, не се притеснявайте – радостно подхваща Джабраил, получил санкцията от началниците си, – Напълно непознати ще го направят.
„И не от нашия край“, уточнява другарят Саахов.
- Добре, разбира се! - Габриел се съгласява с това.
На входа на обекта един страхливец седи на малка маса. Музиката от магнетофона Яуза дрънчи. Страхливецът, в ритъма на усукване, брои получените от данъка рубли.
Оглеждайки се крадешком, той неусетно хвърля една банкнота рубла в шапката си и я слага на главата си.
- Спрете, спрете! - чува се гласът на Опитния.
Страхливецът уплашен изключва касетофона.
Опитен учител се обръща към учениците, които искат да овладеят класикатаусукване.
- Това не ти е лезгинка, а туист! Първо показвам всичко. С пръста на десния крак, сякаш смачквате фаса от цигара ... Натиснете втория фас от цигара с пръста на левия крак ... Сега и двата фаса са заедно. Демонстрирам ... Едно, две! Едно две!
ЕДНОВРЕМЕННА ИГРОВА СЕСИЯ
Този плакат виси на входа на редовете на базара, а празните гишета на редовете са превърнати в места за участниците в сеанса. Те седят от едната страна на тезгяха, а от другата гросмайсторът, Дънс, върви спокойно и концентрирано.
Dunce играе наистина като гросмайстор. Очевидно той даде на тази професия най-добрите години от живота си.
Той лесно печели, като автоматично избърсва рублите от гишето в джоба си.
И само в един случай - пред злонамерен старец - малко се замисля. Тогава Дънс решително прави ход и казва:
Оказва се, че нашият гросмайстор дава сеанс на едновременна игра не на шах, а на домино, тоест на „козата“. От това доходоносно занимание той е разсеян от пронизителен сигнал на кола. Обръща се и вижда, че приятелите му и Джабраил седят в червената кола. Дънс бързо се присъединява към колегите си.
Джабраил намерил подходящи изпълнители за своята операция – хора, готови на всичко и, както нарежда другарят Саахов, „не от нашия край“.
Весело тананикайки модна мелодия, Дунс вкарва двадесет овена в двора на Джабраил. Опитният влачи на могъщия си гръб финландския хладилник "Розенлев". Страхливец, който избягва физическото натоварване, дава общи инструкции: „Не се обръщайте!“, „Заложете на свещеника!“ и т.н.
- Овце в обора, хладилник в къщата! Габриел командва.
Но цялото това неочаквано богатство, очевидно, изобщо не харесва Сайда, съпругата му, леля Нина.
— Продаден! – казва тя укорително на съпруга си.
„Това е моя работа“, отвръща Джабраил нахално, внезапно тойзабелязва, че Саида се насочва към портата. — Къде отиваш?
Той й препречва пътя и решително натиска резето.
- Прибирай се! — нарежда той, потушавайки бунта на жена си в зародиш.
„Нищо няма да ти свърши работа“, казва Саида, „Да откраднеш такова момиче…“
- Спортист, комсомолец... - продължава подигравателно Джабраил.
„Между другото“, намесва се Дунс в разговора им, „в съседния квартал младоженецът открадна член на партията.
А самата Нина дори не подозира, че вече е продадена и дори платена. Сега е в планината за подготовка по алпинизъм. С нея тренира начинаещият алпинист Шурик.
„Е, Саша, напредваш невероятно“, казва тя на своя ученик с усмивка.
- Това са глупости. Дребно, застраховка - отговаря Шурик не без гордост.
- Добре, давам ти по-трудна задача - да се опаковаш в спален чувал... и то възможно най-бързо.
Нина включва хронометъра и командва:
Първо Шурик се опитва да сложи торбата на главата си. След това влиза в него и започва да дърпа чантата като панталони, но "мълнията" е отзад. Тогава Шурик се обръща в чантата и, изправен, се „опакова“, издърпвайки „ципа“ до врата си.
- Готов! той съобщава.
- Ще спиш ли прав? – смее се Нина и показва хронометър.- Време!
Повит Шурик се опитва да легне. Но като вижда, че наоколо има камъни, тръгва с кратки скокове
към алпийската поляна. Преди да стигне до целта, той се спъва в камък.
- Бъди внимателен! Нина крещи.
СТРАНИЦИ: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12