Кавказки възел, Какво България не може да прости на Грузия
Често ме питат - какво става? Има ли разкол в грузинската църква? Какви длъжности заемат западноевропейският митрополит Авраам (Гармелия), епископ Зенон (Яраджули) от Дманиси, протоиереи Георги Чачава и Василий Кобахидзе, свещеник Заза Тевзадзе и други духовници? Как са свързани със Световния съвет на църквите? В крайна сметка Грузинската църква напусна тази организация през 1997 г., така че защо част от духовенството се бори за връщането на църквата в Съвета? Врагове ли са на грузинската нация и православната вяра?
Източната част на Църквата, основана от нашия Господ, е оглавявана във Византия, в Константинопол, от Вселенския патриарх, а западната част в Римската империя от папата. Впоследствие те не можаха да споделят световното първенство и поеха по пътя на конфронтацията. През първата половина на XI век тази конфронтация води до разцепление Обединената християнска църква се разделя на две посоки: западна католическа и източноправославна, което води до световна религиозна конфронтация. Впоследствие това доведе до разделение на много други религиозни групи, религиозни борби и конфронтации, чиито плодове човечеството бере и до днес. Тези плодове са взаимна вражда, недоверие, завист и страх. За да смекчи този нездравословен подход и да започне диалог между групите, по едно време беше създадена организация, наречена Световен съвет на църквите. Целта на тази организация беше по някакъв начин да обедини християнските течения и да започне диалог за установяване на човешки отношения между тях. Нямаше въпрос кой кого ще обърне към своята вяра. През 1962 г. Грузинската православна църква се присъединява към Световния съвет на църквите и Европейската църковна конференция. Това решение отвори широк път за грузинецаЦъркви. Светът научи, че Грузинската църква съществува, че тя е самостоятелна автокефална църква начело с католикос-патриарх.
Това беше голям празник за грузинския народ и грузинската църква, победа за толерантното грузинско мислене. Добре си спомням тези години и колко горди бяха грузинците от успеха на Грузинската църква. Дори атеистичните комунистически власти се гордееха с нейната победа.
Ето това Българската православна църква не можа да прости на Грузинската православна църква.
След това България бавно започва методичен религиозен и идеологически саботаж срещу Грузинската църква. Българската машина започна да работи срещу Грузия – за да я извади по някакъв начин от международната арена. Наистина ли Световният съвет на църквите е толкова лоша организация, от която всички трябва да бягат презглава? Защо тогава българската църква не избяга оттам? От кого се страхува? Кой не го пуска? Наистина ли Българската църква се страхува от Съвета на църквите и затова не го напуска?
Не вярвайте! Българската църква не се страхува от никого. Оттеглянето на нашата църква от Световния съвет на църквите беше голяма победа за българската църква.
Има и по-лоши планове. Вярно, че е трудно за изпълнение, но опитът не е мъчение. Пробългарското течение в Грузинската църква започна да говори за това, че трябва да скъса евхаристийните връзки (общи молитви и общение) с всички православни църкви, които са членове на Световния съвет на църквите. Излиза, че Грузинската църква трябва да прекъсне евхаристийните връзки със самата Българска църква, което е стара мечта на Българската църква. Ако нашата църква наистина направи тази стъпка, българската църква ще го погребе завинаги от ръцете на самите грузинци.
Ако Грузинската църква няма Евхаристиявръзки – тя се обрича на смърт.
Не дай си Боже Грузия да изпадне в такава ситуация.
Опасно ли е Грузия да бъде в Световния съвет на църквите? Или общуване с хора от други религии? Според мен нито Световният съвет на църквите, нито Европа, нито Америка представляват опасност.
Враговете на грузинската нация са липсата на образование и невежеството по въпросите на религията.
Невъзможно е хора с неопределени професии винаги да плашат грузинците с призрака на Антихриста, идващ от Запада. Антихристът не е опасен за вярващия човек, тъй като вярващият човек винаги има молитвена връзка с Бога и Бог е негов защитник. Според закона хора, които не са запознати с църковните закони, не трябва да се намесват в делата на църквата - и няма да има конфронтация и разкол.
Човек не може да се отклони от православието и православните догми, но може да бъде в приятелски отношения с хора от всяка вяра. Никой не принуждава никого да влиза в Световния съвет на църквите, просто има хора, които мислят различно и бяха изненадани от стъпките, предприети от Грузинската патриаршия да се оттегли от тази най-значима организация.
Искам да кажа: горепосочените духовници не са врагове на никого. Те просто си помислиха на глас, че докато Грузия ще стане член на Европейския съюз след няколко години, не изглежда уместно да се плашат Грузия и грузинската нация със западните ценности и да ги обявяват за опасни, защото грузинската нация няма да спечели от това. Ако грузинският народ продължава да мисли примитивно, няма ли до този период да станем като племе диваци? И когато се присъединим към Европа, няма ли заради примитивното ни мислене Грузия да получи функцията на зоопарк, а на грузинците – функцията на обитатели на този зоопарк, предназначен да забавлява европейските деца? Да, има хора, които са шумниказват, че Грузия е постъпила правилно и е спечелила, като се е оттеглила от Световния съвет на църквите. Но възниква въпросът кой спечели и кой загуби: България или Грузия?
Вярвам, че грузинският народ, особено по-младото поколение, сам ще разбере къде е истината.
Ректорът на катедралата "Свети Георги" в Глдани Ломис протоиерей Микаел Асатиани
Превод - руско-грузински аналитичен сайт www.pankisi.info
източник: Вестник "24 часа" (Тбилиси)