Кавказкият възел, Армения, обръща голямо внимание на развитието на водната енергия
Лошо обмислената приватизация на редица обекти (включително продажбата на комуникационната система и Ереванската фабрика за бренди на чуждестранни компании), която според мнозина в Армения накърнява интересите на арменската страна, формира недоверие към процеса на приватизация като цяло сред по-голямата част от населението на страната. Междувременно, наред с непопулярните сред населението примери за приватизация, има и успешни. Една от тях е приватизацията на малки водноелектрически централи (мощността на малките водноелектрически централи според международните стандарти е до 10 MW).
От 1997 г. до днес в Армения са приватизирани 13 от съществуващите 25 малки ВЕЦ, от които 12 са ремонтирани и са в изправност, а някои от тях не са били в експлоатация преди приватизацията. Според експерти резултатите от приватизацията на малките ВЕЦ ни позволяват да заключим, че състоянието на приватизираните ВЕЦ, с малки изключения, значително се е подобрило в сравнение с предприватизационния период. По-специално, в повечето от приватизираните ВЕЦ бяха възстановени хидротехнически съоръжения и оборудване, което даде възможност да се подобрят параметрите на станциите. Тези ВЕЦ започнаха да генерират с 10 милиона kWh електроенергия повече, отколкото са произвеждали преди приватизацията. Освен това работата на тези 12 станции създава работни места: средно във всяка от тези водноелектрически централи работят 20 души. А в условията на Армения, където нивото на безработица е много високо и във връзка с това има голяма миграция, всяка работа играе голяма роля. Процесът на приватизация на малките ВЕЦ ще продължи. Наред с приватизацията се извършва и изграждането на малки водноелектрически централи. През изминалия период са изградени 4 малки водноелектрически централи, още толкова са в процес на изграждане.
Във връзка с всичко изброеноОсобено внимание се обръща на въпроса за инвестициите. В това има известен успех: от 12 приватизирани централи две са приватизирани от французите, а на американска компания е издаден лиценз за изграждане на нова малка водноелектрическа централа.
Трябва да се има предвид, че в годините на енергийната криза 1992-1995г. ВЕЦ-овете бяха основният източник на електроенергия. Днес 40% от електроенергията, произведена в страната, се пада на дела на топлоелектрическите централи (ТЕЦ), 40% се генерира в атомни електроцентрали и 20% е делът на водната енергия. Експертите смятат, че развитието на хидроенергията играе важна роля за осигуряване на енергийната сигурност на страна като Армения, която не е богата на енергийни ресурси и се намира в нестабилен регион. По официални данни теоретичният хидропотенциал на страната се оценява на приблизително 21,8 милиарда kWh/год. В страната има 200 реки, всяка с дължина най-малко 10 км. Средните и големите ВЕЦ на Армения са концентрирани върху две каскади от ВЕЦ: Севан-Раздан и Воротан.
Освен това, тъй като въпросът за закриването на АЕЦ не е свален от дневния ред, има нужда от създаване на заместващи мощности. Ето защо, преди затварянето на АЕЦ, е необходимо да се знае как да се заменят неговите оттеглени мощности. По принцип това са два начина: диверсификация на маршрутите за доставка на гориво и във връзка с това изграждането на газопровода Иран-Армения и развитието на собствените ни енергийни ресурси, преди всичко водноелектрически. В полза на развитието на хидроенергетиката е фактът, че на последния форум за инвестиции в арменската икономика, проведен в Ню Йорк с участието на президента на Република Армения, най-големият проект, представен от арменската страна, беше хидроенергиен проект, в който бяха представени три големи ВЕЦ, около 40 малки ВЕЦ и две средни ВЕЦ.
Въпреки факта, че някои арменски енергетициТе смятат, че големите инвестиции във ВЕЦ са "нож с две остриета", тъй като, от една страна, повечето арменски ВЕЦ са работили средно 25 години (според Министерството на енергетиката 70% от инсталираните мощности на арменските ВЕЦ са на възраст над 30 години) и се нуждаят от инвестиции, от друга страна, няма такава спешна нужда от инвестиции, защото последното ще доведе до по-високи тарифи. Въпреки това въпросът за привличането на инвестиции - както частни, така и чуждестранни, е една от най-важните области в развитието на хидроенергетиката. Както вече беше отбелязано, въпросът за закриването на АЕЦ не е свален от дневния ред и в тази връзка Ереван смята, че не е изключена възможността за привличане на средства от ЕС за развитието на енергийния сектор, включително водноелектрическата енергия. Според властите, който и да повдигне този въпрос, трябва до известна степен да сподели отговорността за енергийната ситуация, в която може да се окаже Армения след затварянето на АЕЦ.
По оценки на специалисти от американската консултантска компания Hagler Bailly, за ремонт на съществуващото оборудване и закупуване на ново оборудване на станциите на каскадата Воротан са необходими около 32 милиона долара и същата сума за каскадата Севан-Раздан. В момента всяка от тях е в годишен ремонт основно за собствена сметка.
Експертът, пожелал анонимност, отбеляза, че тъй като държавата днес не разполага с необходимите финансови ресурси за участие в изграждането на водноелектрически централи, задачата за привличане на частен капитал е от особено значение. За тази цел е създадена и действа система за лицензиране: лицензите за изграждане и експлоатация на водноелектрически централи се издават на физически лица от Комисията за енергийно регулиране. Следващата посока в развитието на хидроенергетиката е приватизацията на малкитеHPS. И третото направление е привличането на инвеститори от чужбина. В тази връзка се водят множество преговори с международни организации, с частни инвеститори и банки. Това се прави, за да бъдат включени в изграждането не само на малки, но и на големи водноелектрически централи в Армения. Пример за такова успешно сътрудничество е предоставянето от германското правителство на 25 милиона германски марки за възстановяването на водноелектрическата централа Канакер от каскадата Севан-Раздан.
В момента една от най-важните задачи е привличането на инвестиции за изграждането на водноелектрическата централа Мегри на река Аракс, граничеща с Иран. В тази посока се извършва съответна работа. Водноелектрическата централа Мегри според някои експерти се счита за най-обещаваща. В разглеждания вариант мощността на станцията е 78,9 MW, производството е 469 милиона kWh годишно. Станцията трябва да бъде построена на около 20 км от град Мегри. Изграждането на водноелектрическата централа в Мегри ще струва около 100 милиона долара. За проектирането на станцията беше създадено съвместно арменско-иранско предприятие. Изграждането на тази водноелектрическа централа, която ще генерира електроенергия както за Армения, така и за Иран, играе освен икономическа и политическа роля: тя е едно от важните звена в цялостната верига на стратегията за развитие на арменско-иранските отношения и по-специално на граничния регион Мегри, който е от голямо геополитическо значение не само за двете съседки, но и за България. Последният, според някои съобщения, е много заинтересован от изграждането на водноелектрическата централа Мегри. Въпросът за изграждането на тази станция, както и на газопровода Иран-Армения, придобива геополитическо значение за редица държави.
Автор: Сузана Петросян, собствен кореспондент на "Кавказки възел";