Казахски превод
МОИТЕ КЛИЕНТИ: • Търговски компании • Рекламни агенции • Уеб студия, софтуерни компании • Големи преводачески агенции от ОНД
АЗ РАБОТЯ: • своевременно • удобна за ВАС система • качествено • седем дни в седмицата и денонощно
ПЛАЩАНЕ: • всички видове /в брой, безкасово. по акт/, webmoney, Kontak, Anelik, Unistream
ИЗПРАЩАНЕ НА МАТЕРИАЛИ И ЗАПИТВАНИЯ: • по E-MAIL: [email protected] • по Skype: kuat_nurlanov ICQ 372-685-180 Мобилен телефон: 8 705 450 35 03 /денонощно/
Процесите, протичащи в домашното образование, показват, че механизмите на приемственост в него са изразени много слабо.
Образованието на съвременния българин е дискретно. Нивата на българското образование (предучилищно, училищно, основно професионално, средно професионално, висше, следдипломно) съществуват практически автономно едно от друго. Това поставя учениците в ситуация, в която те трябва да започнат обучението на всяка образователна степен сякаш от нулата. Разбира се, не говорим за съдържанието на обучението, въпреки че често знанията, уменията и способностите, придобити от учениците в рамките на една степен на образование, не винаги са достатъчни, за да преминат към следващата. Факт е, че на всяко образователно ниво се предполага наличието на определени, специфични взаимоотношения, стратегии на поведение, организация на обучението и естеството на образователните дейности. Ученик, който не е подготвен за нови условия на предишния етап на обучение, периодът на адаптация към тях се забавя. Всъщност всеки път, когато човек е принуден да промени радикално начина си на живот (някои ученици все още не могат да се адаптират към променените условия, те са принудени да откажат да учат на едно или друго образователно ниво). Това се отразява негативно на качествотообразование и пречи на нормалното протичане на формирането и социализацията на индивида.
Необходимостта от социологически анализ на проблема за приемствеността в образованието е породена от противоречията между: • декларираната приемственост в образованието на официално, формално ниво (което произтича от Федералния закон „За образованието“) и действителното му отсъствие в реалните образователни практики; • традиционното разбиране за приемственост в образованието на ниво учебни програми и стандарти и необходимостта тя да се разглежда през призмата на дейността на основните образователни актьори; • необходимостта от включване на образованието в системата на социалните отношения и изолирането му от другите подсистеми на обществото; • нуждите на университетите от добре подготвени кандидати и ниското качество на образованието на завършилите училище; • широкото въвеждане на Единния държавен изпит (UNE) и несигурността на резултатите от този процес; • училищен и университетски живот, където училището се явява на студентите като пространство на несвобода, безотговорност, зависимост, а университетът се интерпретира от студентите като свят на свобода, независимост, отговорност, зрялост; • спешната необходимост от теоретично и емпирично изследване на приемствеността в образованието и липсата на холистични социологически концепции за нейното изследване.
Тези противоречия свидетелстват за уместността на изучаването на приемствеността в образованието на теоретично и практическо ниво.
Степента на научна разработка на проблема.
Когато разглеждаме основните аспекти на феномена на приемствеността в рамките на философските, културните, психологическите, педагогическите науки, ние разчитахме на трудовете на E.A. Балера, Л.С. Виготски, Г. Хегел, С. М.
Годник, Б.С. Ерасова, А.С. Запесоцки А.И. Зеленкова, М.С. Каган, Л.Н.,Коган, Л.Н. Леонтиев, Е.С. Маркарян, Т. Мелюхина, М.К. Петрова, Н.М. Розина, Л. Рубинщайн, Л.А. Савинкова, М.Н. Скаткина, К.Д. Ушински, А. Фадеева, К. М. Хоруженко и др.
Проведохме социологически анализ на приемствеността въз основа на трудовете на представители на класическия и съвременния етап на развитие на западната и руската социология: Е. Дюркем, О. Конт, П.Л. Лавров, К. Манхайм, Н.К. Михайловски, П.А. Сорокин, Т. Парсънс, Е.В. де Роберти, Г. Спенсър, Г. Тард, Л. Уорд, А. Шютц и др.
Сред западните изследователи най-значими за нашата работа бяха трудовете на П. Уудс, А. Грийн, А. Полард, Д. Харгрийвс, Р. Шарп. Заславская, Г.И. Козирев, А. Турен, П. Щомпка и др.
Изследванията на А.Е. Аврамова, В.И. Байденко, Е.С. Баразговой, Е.Г. Галицкая, Е.Н. Заборова, Ф.Г. Зиятдинова, Е.А. Карпухина, Т.Л. Клячко, Ю.В. Левицки, В.С.Магун, А.А.Овсянников, А.Ослон, Е.С. Петренко, Я. М. Рощина, А.Ю. Rykuna, F.E. Шереги, К.М. Южанинова и др.
Творбите на Л.В., Абросимова, А. Бакшаева, А.В. Брушлински, А. Вербицки, Ю.Р. Вишневски, О.В. Виштак, М.И. Воловикова, Е.В. Grunt, T.G. Калъчева, Р.К.Малинаускас, А.В. Меренкова, М. Рогова, Л.Я. Рубина, B.C. Собкина, Г.А. Чередниченко, В.Т. Шапко и др.
Анализът на противоречията на приемствеността в професионалното самоопределяне се подкрепя от трудовете на I.A. Винтина, Л.Д. Гудкова, Я.В. Дидковская,Б.В. Дубина, Г.Б. Кораблева, А.Г. Левинсън, V.L. Осовски, Н.С. Пряжникова, Е.А. Саар, О.И. Стучевская, М.Х. Титмас За изучаване на процеса на ценностна приемственост най-важни за нас бяха произведенията на Е.Д. Вознесенская, В.И. Дудина, О.Я. Дымарская, Д.Л. Константиновски, Е.В. Прямикова, М.Р. Радовел и др.
За социологически анализ на проблемите, свързани с образователно-организационния процес на приемственост, използвахме трудовете на L.N. Баникова, Г. Вершловски, В.В. Гаврилюк, Е.М. Добрускин, В.В. Емелянова, A.S. Заборовская, Е.Ф. Сабурова, Ю.Н. Толстова и др.
Открихме описание на опита за установяване на последователни връзки между училището и университета в произведенията на K.G. Барбакова, А.А. Волинцева, Ю.А. Захарова, Н.Н. Кононова, Е.И. Макаренко, В.И. Микрюков, А.Н. Соловьова, Т.М. Чурекова и др.
Извършеният от нас анализ на литературата по темата на дисертационния труд показа, че при изследването на феномена приемственост в образованието ясно доминира педагогическият подход, представителите на който се фокусират предимно върху образователния процес. Методологията на социологическия анализ на този проблем е в процес на формиране: няма холистична концепция за приемственост в образованието, изучават се само неговите отделни елементи.
Предмет на изследването е приемствеността в образованието.
Целта на изследването е да се изследва приемствеността в образованието като социологически проблем.
За постигане на целта в работата бяха поставени следните задачи: 1. Разгледайте феномена на приемствеността в рамките на философската, културната, психологическата, педагогическата, социологическата наука.
2. Формулирайте социологически подход към анализа на приемствеността в образованието.
4. Провеждане на емпирично изследване на приемствеността на общото средно и висшеобразование.
5. Въз основа на резултатите от емпиричното изследване да се направи сравнителен анализ на разбирането за приемствеността на училищното и университетското образование от неговите основни субекти: ученици, учители, студенти и преподаватели.
6. Разкрийте противоречията и проблемите, които възникват в условията на слабо развитие (или липса) на приемственост между училището и университета.
7. Предложете основните механизми за установяване на последователни връзки между общото средно и висшето образование.
Теоретичната и методологическа основа на дисертационния труд са теориите и концепциите за приемствеността, разработени във философските, социологическите, културологичните, психологическите и педагогическите науки.
Основата за анализа на приемствеността в образованието бяха подходите, разработени в чуждестранна и местна литература: системен, структурно-функционален, институционален, дейностен, социокултурен, аксиологичен, процедурен.
Като методологическа основа на дисертационното изследване са използвани множество социологически теории за образованието.
Емпирична база на изследване. Теоретико-методологическият анализ на приемствеността в образованието беше подкрепен от резултатите от две емпирични изследвания, проведени в рамките на качествени стратегии.
Първото изследване „Студент – първокурсник” е проведено през 2006-2007 г. използвайки метода на писане. Обект на изследване бяха младши студенти от държавни и недържавни университети в Екатеринбург. Бяха събрани и анализирани общо 344 есета.
Второто изследване – „Приемственост на средното и висшето образование в оценяването по основните му предмети” – е проведено през 2008 г. По време на изпълнението на товаизследване е използван методът на дълбочинните интервюта. Обектът бяха единадесетокласници и учители от старшите класове на средните училища в Екатеринбург, както и студенти от първа година и преподаватели от държавни и недържавни висши учебни заведения в Екатеринбург. Проведени са общо 12 интервюта с гимназисти, 10 с учители, 12 с първокурсници и 11 с университетски преподаватели.
Доказано е, че приемствеността в обучението има функционален характер (последователност, приемственост, последователност, взаимосвързаност и др.).
Образователният тип включва съдържание, организационна приемственост, приемственост на умения, способности, компетенции; • разкриват се противоречия и проблеми, произтичащи от тях, които възникват по време на прехода на учениците от училище към университет и в процеса на обучение през първата година: ниска степен на мотивация (или дори демотивация) за учебни дейности, ролеви напрежения и конфликти, невъзможност за съзнателен избор на бъдеща професия, липса на основни знания, умения; • Доказано е, че една от съществените причини за ниската степен на приемственост между средното и висшето образование е липсата на общи мнения и идеи сред субектите на образованието (ученици, студенти, учители, учители) относно целите, задачите, ценностите, съдържанието на образованието в тези степени; • Бяха проучени методите, предложени от учители и преподаватели за установяване на последователни връзки между училището и университета (споразумения за сътрудничество между конкретни университети и конкретни училища, покани на университетски преподаватели в училището и др.). Доказано е, че те са традиционни и работят само на микрониво, без да елиминират проблема в мащаба на цялата система и образователна институция; • въз основа на анализа на оснконфликти на приемственост между общото средно и висшето образование (противоречия между образователни мотиви, стратегии за взаимодействие, начин на живот, статуси и др.) са разработени препоръки за разработване на механизми за осигуряване на установяването на последователни връзки между тях (да направят училищата и университетите по-прозрачни едни спрямо други във всички аспекти на образователната дейност, да въведат практиката съвместно училища и университети да разработват стандарти за общо средно образование и др.).
Теоретичната значимост на дисертационния труд се състои в разработването на методология за социологически анализ на приемствеността в образованието и нейното изследване от гледна точка на основните субекти на обучението – ученици, студенти, учители, преподаватели.
Основните изводи, получени в работата, могат да послужат като основа за по-нататъшно развитие на концепцията за образование през целия живот.
Резултатите от дисертационното изследване представляват интерес и за ръководството на образователната система. Те са от практическо значение както за ръководителите на средни и висши учебни заведения, преподавателите и учителите, така и за самите ученици, учениците и техните родители при определяне на пътища и методи за оптимизиране на учебния процес.
Основните положения на дисертацията могат да се използват при преподаването на университетски курсове „Социология на образованието“, „Социология на висшето образование“, „Методика на преподаване на социология“, „Педагогическа социология“, „Обща социология“.
Материалите от дисертационното изследване бяха обсъдени на заседанията на катедрата по социология на Хуманитарния университет в Екатеринбург.
Структура и обем на дисертационното изследване. Дисертацията се състои от увод, две глави (четири параграфа), заключение и списък с използвана литература (259 заглавия).