Казанската катедрала
История на създаването
Времето и влажният климат не пощадиха дървения барок. Храмът е възстановен. Павел I обяви конкурс за проекти. Императорът искал да види нова църква, подобна на ватиканската катедрала Свети Петър. И такъв мащаб изискваше разрушаването на 11 къщи на Невски.
Своето виждане за новия храм представиха архитектурни светила: шотландецът Чарлз Камерън, французинът Томас де Томон, италианецът Джакомо Тромбаро. Но изборът падна върху проекта на бившия крепостен Строганов Андрей Воронихин. Смята се, че архитектът е придал на купола формата на прочутата шапка на Мономах, за да внесе в проекта елемент от българския стил.
Първият камък е положен в присъствието на император Александър I през 1801 г. През всичките години на строителството архитект Воронихин буквално живееше на строителната площадка, контролирайки всеки етап. Той дори разработи проект за шлеп за доставка на камък. Донесоха камъка Пудож от Гатчина. Първоначално беше толкова меко, че се режеше с обикновен нож. Но времето даде на материала твърдост.
Архитектурното сходство на катедралите в Санкт Петербург и Ватикана се проявява в колонадата. Но в Рим той някак затваря площада, а в Санкт Петербург се отваря към Невски проспект. Архитектурен трик отклонява вниманието от факта, че главният вход изобщо не е от страната на главната улица на Санкт Петербург. По традиция олтарът е обърнат на изток, а северната фасада на храма гледа към Невски. Те строиха катедралата в продължение на 10 години и когато дойде редът на вътрешната украса, Андрей Воронихин го нямаше. Казанската катедрала е най-значимото творение на младия архитект.
Новият храм става истински наследник на съборената църква. Запазена е традицията за почитане на българската армия след военни победи. През 1812 г. в катедралата са донесени военни плячки: 107знамена и знамена на френската армия, жезъла на маршал Даву, 93 ключа на градове, крепости и замъци, превзети от българската армия. Дори иконостасът на храма на българската бойна слава има необикновена история. Необходими са 40 фунта сребро, заловени на бойното поле, за да го покрият. Военният трофей, конфискуван от французите, е изпратен в столицата от донския атаман Матвей Платов.
Легенда за катедралата
Казанската катедрала през 1812 г. е посетена от Михаил Кутузов. След смъртта му тук е погребан легендарният фелдмаршал. С това събитие е свързана една от най-шумните легенди за катедралата. Кутузов умира в град Бунцлау. Александър I заповяда да погребат великия командир в Казанската катедрала. Дълго време сред войниците се носеше слухът, че преди смъртта си фелдмаршалът поискал да остави сърцето си в България, за да остане с войниците си в битка. Сто години по-късно Московското военноисторическо дружество дори обмисля да върне сърцето на фелдмаршала в България. В продължение на век и половина тази история беше подкрепена от статия в Голямата съветска енциклопедия. През 1933 г. по решение на съветските власти саркофагът е открит. Сърцето на фелдмаршала беше вътре, но в отделен сребърен съд.
храмово светилище
Основната православна светиня на катедралата е списъкът на Казанската икона на Божията майка, в чиято чест е осветен храмът. Иконата е принадлежала на императрица Прасковя Фьодоровна и се озовава в Санкт Петербург след преместването на столицата през 1712 г. Изображението вдъхновява милицията на Минин и Пожарски при освобождаването на Кремъл от чужденци. Специално за съхранение на мощи е построена малка Казанска църква. В него се венчават царуващите, а Екатерина II е провъзгласена за „самодържец на всебългарския”. След построяването на новата катедрала църквата е разрушена.