Къде да обжалвате решенията на митническите органи за привличане към административна отговорност
Беше: Решението в случай на административно нарушение, извършено от юридическо лице или лице, занимаващо се с предприемаческа дейност без образуване на юридическо лице, се обжалва пред арбитражен съд в съответствие с арбитражното процесуално законодателство.
Стана: Решението по делото за административно нарушение, свързано с извършването на предприемаческа или друга икономическа дейност от юридическо лице или лице, занимаващо се с предприемаческа дейност без образуване на юридическо лице, се обжалва пред арбитражен съд в съответствие с арбитражното процесуално законодателство.
По този начин законодателят, по отношение на определянето на мястото за обжалване на решения за престъпления с участието на юридически лица и предприемачи, измести фокуса от предмета на престъплението към обективната страна на престъплението.
Още преди влизането в сила на тези изменения, Върховният съд на България в редица решения по жалби срещу съдебни актове на по-долни съдилища (например дела A43-7534 / 2013, A43-29482 / 12, A59-5538 / 2013) стигна до извода, че делата по жалби срещу решения за административни нарушения в областта на митниците, издадени по отношение на юридически лица и индивидуалните предприемачи, подлежат на юрисдикция съдилища с обща юрисдикция, тъй като такива престъпления не са свързани с извършването на предприемаческа или друга икономическа дейност.
Въпреки промените в Кодекса за административните нарушения и горната позиция на Върховния съд, арбитражните съдилища продължават да приемат и разглеждат по същество жалби срещу решения за „митнически“ влакове.
На практика обаче има отделни съдебни актовеАрбитражни съдилища за прекратяване на дела по жалби срещу постановления за привличане към отговорност за митнически нарушения поради тяхната неподсъдност (например А70-2077/2015, А40-104096/2015, А41-24522/2015 и др.).
И така, къде да обжалвате решенията на митническите органи за привличане към административна отговорност?
От друга страна, ако арбитражният съд въпреки това стигне до заключението, че делото не е под неговата юрисдикция, тогава, в съответствие с чл. 150 от АПК, процесуалната последица ще бъде прекратяване на делото от съда, за разлика например от разпоредбите на Кодекса за административните нарушения, съгласно чл. 30.2, от които съответната процесуална последица е насочването на жалбата за разглеждане по подсъдност. И изобщо не е факт, че „правилният“ съд с обща юрисдикция признава първоначалното обжалване пред арбитражния съд като основателна причина за пропускане на крайния срок за подаване на жалба и го възстановява.