Събиране на скрити интереси

Скрит интерес

Банката начислява неустойка, като лихвите са в различни размери и неустойката може постепенно да надвиши размера на самия кредит и дори многократно.

Проблеми възникват за кредитополучателя, ако той донесе на банката за погасяване на заема средствата, с които разполага, чийто размер е недостатъчен към момента на плащането, за да изплати произтичащото от това забавяне (възстановяване на графика). За банката няма въпрос в какъв ред да изплати дълга, тя отписва по свое усмотрение - на първо място изплаща комисионната за поддържане на сметката и неустойките.

При разглеждане на нормативната уредба установяваме, че съгласно чл. 319 от Гражданския кодекс на България (разяснение в клауза 11 от Постановлението на Пленума на Върховния съд на България и Върховния арбитражен съд на България N 13/14), сумата на извършеното плащане, недостатъчна за пълно изпълнение на паричното задължение, при липса на друго споразумение, на първо място погасява разходите на кредитора за получаване на изпълнението, след това лихвата, а в останалата част - главницата на дълга, но поради факултативността горната норма не се прилага. Това е предопределено от позицията на банката относно съдържанието на съществените условия на договора за кредит (погасяване на първо място на комисионата, неустойка) в банковата позиция по кредита. С тези действия банките усложняват положението на кредитополучателите, като задържат изплащането на главницата, като по този начин увеличават дълга.

Следващата възможност за задържане на клиент е забавяне на времето за отиване в съда. Договорите за кредит съдържат условие за правото на прекратяване и предсрочно събиране на сумата на кредита от банката, ако възникне известно забавяне. Ако банката не бърза да упражни това право, тогава в някои ситуации това може да се разглежда като умишлено увеличаване на дълга.

Заемът се издава за 3 години,забавянето е настъпило след пет месеца (вижте примера за неустойка). Банката може да отговори на нуждите на клиента, но ако общият дълг, натрупан от банката и неплатен от кредитополучателя, надвишава размера на кредита въз основа на резултатите от първата година от използването на кредита, тогава любезността на банката е под въпрос. Доколко подобни действия на банката отговарят на изискванията за справедливост и разумност, остава съдът да прецени по собствено убеждение.

Действителните обстоятелства (банката предлага свои собствени условия за кредитиране, взема решения за наказване на потребителя в случай на забавяне (например опрощаване на неустойката (част от нея) или пълно събиране и т.н.) показват предимството на банката в отношенията с потребителя.