Кирасир е
КИРАСИР — КИРАСИР, a, род. мн. кирасир (със сбор от значения) и кирасири (с обозначаване на лица), мъж. В старобългарските и някои западноевропейски армии: тежък кавалерист, който носи кираса. Кирасирски полк. Двама кирасири. прил. ... ... Обяснителен речник на Ожегов
кирасир - a, м. кирасир м., > Немски Карасие. Кирасири, името на 4 гвардейски полка (кавалерийска гвардия, кавалерия и 2 кирасири), имащи кираси в пълно облекло. Появява се от 1731 г. (фелдмаршал Мюних). Брок. 1907 г. Кирасирите са тежка кавалерия, облечена в ... ... Исторически речник на галицизмите на българския език
кирасир — ездач, кавалерист Речник на българските синоними. кирасир n., брой синоними: 2 • ездач (27) • ... Речник на синонимите
кирасир — кирасир, б. мн. кирасири и кирасири ... Речник на произношението и ударението в съвременния български език
CUIRASSIRE — КИРАСИР, кирасир, мъж. (военна предрев.). Войник или офицер от гвардейския (кирасирски) полк, чиято униформа беше, наред с други неща, кираса. Обяснителен речник на Ушаков. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 ... Обяснителен речник на Ушаков
кирасир — а, м., дъх. (френски кирасир). ист. В царските и някои чуждестранни армии: тежък кавалерийски войник, който носеше кираса. Кирасир, свързан с кирасирите, кирасирите. ср гренадир, хусар, драбант, драгун, кавалерийска гвардия, улан. Тълковен ... ... Речник на чуждите думи на българския език
Кирасир - тежък воин. кавалерия, оборудване кираса и шлем и въоръжени. широк меч, карабина и пистолет. Думата К. произлиза от фр. cuirasse (cuir кожа) защита. оборудване от 2 плочи, извити във формата на гръб и гърди (по-рядко само гърди) и свързани. между ... ... Български хуманитарен енциклопедичен речник
Кирасир —а, м. Войник или офицер от тежка кавалерия, който носеше кираса от броня, която покриваше гърдите и гърба му. ► След отряда кирасири се движеше шейна с висок амвон. // Пушкин. История на Пугачов //; Необичайно дълъг кирасир, от немски произход, ... ... Речник на забравените и трудни думи от произведенията на българската литература от 18-19 век
кирасир - вече при Петър I; виж Смирнов (142), което предполага посредничеството на пол. kirasjer. Въпреки това, заемки от него. Curassier от френски. кирасир е по-вероятно, съдейки по ударението ... Етимологичен речник на българския език от Макс Васмер
Кирасир - м. 1. Ездач на някои тежки кавалерийски части, носещ кираса и каска (в армията на българската държава от 18 век до 1917 г. и в армиите на някои европейски държави). 2. Войник или офицер от лейбгвардията на кирасирския полк (в армията ... ... Съвременен тълковен речник на българския език Ефремова