Кирил Йерусалимски
Текстът е даден според изданието:Свети Кмрил, архиепископ Йерусалимски. Ученията са категорични и тайни. - М .: Синодална библиотека на Московската патриаршия, 1991. - С. 1-340. Повторна репродукция на изданието от 1822 г.
Мистерийно учение пето
От посланието на катедралата на Петър:същият отхвърли всяка злоба, и всяко ласкателство, и клеветаи така нататък. (1 Петрово 2:11).
1. Според Божието човеколюбие, в миналите събрания сте чули достатъчно за кръщението, миропомазването и причастяването на тялото и кръвта на Христос: сега трябва да преминем към следващото и днес да положим венец за духовното творение за ваша полза.
2. И така, видяхте дякона да измива свещеника и презвитерите, заобикаляйки Божия олтар. Но той изобщо не е дал вода заради телесната мръсотия, а не за сеитба. Защото ние не влизаме в Църквата с плътска мръсотия. Но измиването означава, че трябва да се очистиш от всички грехове и беззакония. Защото тъй като ръцете са образ на действие, тогава чрез измиването им ние представляваме, следователно, чистотата и невинността на действията. Не си ли чул блажения Давид, който най-тайнствено обяснява:Ще се измия в невинната си ръка и ще служа на твоя олтар. Господ(Пс. 25:6)? И така, да си измиеш ръцете означава да бъдеш невинен за осъждане за грехове.
4. След това свещеникът възгласява:горко(имаме)сърца.Защото наистина в този страшен час е необходимо планината да има сърце за Бога, а не дял за земята и за земните неща. Затова този възглас е един и същ, като че ли е заповядан от свещеник, така че в този час всеки да остави своите светски грижи и домашни задължения и да има сърце на небето за човеколюбивия Бог. На това вие отговаряте:Имами на Господа,като се съгласявате с тази заповед чрез вашата изповед. Така че тук никой не трябва да стои в такъвразположение, така че с устата си да каже:Имами към Господа, а с ума си да мисли за светските грижи. И винаги е необходимо да помним Бога и ако това е невъзможно поради човешката слабост, поне в този час трябва да се погрижим за това с любов.
5. Тогава свещеникът казва:благодарим на Господа.Наистина трябва да благодарим на Бога, че ни е призовал недостойните в толкова много благодат; чесъществуващите врагове ни помириха(Рим. 5, 10); че ни е удостоилс Духа на размножаването(Римляни 8:15). За това казвате:достойно и праведно е.Като изпращаме благодарност, ние вършим достойно и праведно дело: Бог, действайки не в истината, а над истината, ни направи добро и ни удостои с толкова много благословии.
6. Следователно ние помним небето, земята и морето, слънцето и луната, звездите и цялото творение, вербални и невербални, видими и невидими, ангели, архангели, сили, господства, принципи, сили, тронове, черубими с много очи (Езек. 10, 21 и 1, 6), сякаш казвайки на Давид:увеличете Господа с мен(Ps. 3 3, 4). Почитаме и серафимите, които Исая видя със Светия Дух, стоящи около престола на Бога и с две крила, покриващи лицата им, с два крака и с два летящи, и възклицаващи:Свят, Свят, Свят е Господ на Силите(Ис. 6, 2-3). И за това повтаряме Богословието, предадено ни от Серафимите, за да станем съучастници на химни заедно с мирните домакинства.
7. След това, като се осветихме с тези духовни песни, ние се молим на Бог, Човеколюбецът, да изпрати Светия Дух върху представените дарове: да направи хляба тяло Христово и виното кръвта на Христос. Защото всичко, до което се докосва Светият Дух, се освещава и променя.
8. След това, след завършване на духовната жертва, безкръвната служба, със същата умилостивителна жертва, ние се молим на Бога за всеобщия мир на църквите, заНие всички се молим за благоденствието на света, за кралете, за воините и съратниците, за тези, които са в слабост, за тези, уморени от работа, и като цяло за всеки, който се нуждае от помощ, и предлагаме тази жертва.
9. След това отбелязваме и починалите преди това, преди всичко патриарси, пророци, апостоли, мъченици, така че чрез техните молитви и ходатайство Бог да приеме нашата молитва. След това за починалите свети отци и епископи, и изобщо за всички нас, които сме починали преди, като вярваме, че душите, за които се възнася молитва във времето на святата и страшна жертва, ще бъдат от голяма полза.
10. Искам да ви уверя с пример. Защото знам, че мнозина казват: каква е ползата за душата да си отиде от този свят с грехове или без грехове, ако се помни в молитва? И какво, ако някой крал изпрати онези, които го дразнят, в изгнание, а след това съседите им, като изплетоха корона, му я донесоха за онези, които търпят наказание, нямаше ли да улесни тяхното наказание? Така ние сме за мъртвите, ако те и грешниците, принасяйки молитви към Бога, ние не тъчем венец, но носим Христос, убит за нашите грехове, за да умилостиви за тях и за нас Любовния Бог.
11. В края на това четем молитвата, която Спасителят даде на учениците Си, като с чиста съвест наричаше Бог Отец и казваше:Отче наш, Който си екю на небесата(Мат. 6, 9). О, велика Божия любов! Тези, които се отдалечиха от него и бяха в крайност срещу гнева му, получиха забравата на обидите и общностите на благодатта, която също се нарича баща му:нашият баща, ECU на наследниците.
12.Да се свети Твоето име.Свято по природа е Божието име, независимо дали го казваме или не. Но доколкото понякога е осквернено в онези, които съгрешават,на това:Моето име винаги е хулено от вас(Ис. 52, 5; Рим. 2, 24). За да направим това, ние се молим името Божие да се освети в нас: не защото, като че ли, без да е свято, ще започне да бъде свято, а защото то става свято в нас, когато ние самите сме осветени и го удостоим за святост.
13.Да дойде Твоето Царство.Чистата душа може смело да каже:Да дойде Твоето Царство.Защото всеки, който е чул Павел да казва:Гряхът да не царува в мъртвото ти тяло(Рим. 6:12), и всеки, който очисти себе си с дело, и мисъл, и слово, той може да каже на Бога:Да дойде Твоето Царство.
14.Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята. Затова, когато се молиш, казваш това в такъв смисъл: както е Твоята воля в Ангелите, така да бъде и на земята в мен, Владико!
15.Дай ни днес нашия насъщен хлябНашият общ хляб не е насъщен. Но този Свят Хляб е насъщният хляб: вместо да се каже, той е подреден за същността на душата. Този хляб не влизав утробата,ноизлиза като афедрон(Мат. 15, 17), но се разделя на целия ви състав, за благото на тялото и душата. И думатаднессе изговаря вместовсеки ден,точно както Павел каза:до днес се нарича(Евр. 3:13).
16.И прости ни дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници.Защото много от нас имат прегрешения. Защото грешим с думи и с мисли и вършим много неща, които са достойни за осъждане. Иако говорим, сякаш имамите не съгрешават, ние лъжем(1 Йоан. 1, 8), както казва Йоан. И така, Бог и аз поставяме условие, като се молим Той да ни прости греховете, както дължим на ближните си. Така че, мислейки, че вместотова, което получаваме, да не отлагаме и да не отлагаме да си прощаваме един на друг. Обидите, които ни се случват, са малки, леки и простими: но онези, които идват от нас, са големи за Бога и изискват само Неговото човеколюбие. Така че, внимавайте за малки и леки грехове срещу вас, да не се затворите от Бога за прошка на най-тежките ви грехове.
17.И не ни въвеждай в изкушение(Господи)! Това ли ни учи Господ да се молим, за да не се изкушаваме изобщо? И как се казва на едно място:човек не се изкушава, не е умел да яде(Сир. 34, 10; Рим. 1, 28)? и в друго:Братя мои, имайте пълна радост, когато паднете в различни изкушения(Яков 1, 2)? Но да влезеш в изкушение, не означава ли да бъдеш погълнат от изкушението? Защото изкушението е като някакъв поток, който е труден за преминаване. Затова онези, които, намирайки се в изкушения, не се потапят в тях, те преминават като най-изкусни плувци, без да бъдат потопени от тях; а тези, които не са такива, влизащите се потапят, както например Юда, влизайки в изкушението на сребролюбието, не преплува, но като се потопи, се удави телесно и духовно. Петър влезе в изкушението на отхвърлянето: но когато влезе, той не се затъна, но смело заплува и беше освободен от изкушението. Чуйте и на друго място как цялото лице на светиите благодари за избавлението от изкушението:Бог ни изкуши екю, запали нашия екю, сякаш среброто се втечнява. Той ни вкара екю в мрежата: той постави екюто на скръбта на гръбнака ни. Той вдигна хората на екю до главите ни: минахме през огън и вода и ни докара екю да почиваме(Пс. 65, 10-12). Виждате ли ги смело да се радват, че са дошли и не са затънали?И ни донесе екю,казвайки,да си починем.(пак там, 12). Да ги въведеш в покой означава да се освободиш от изкушението.
18.Но избави ни от лукавия.Ако беше така:не ни въвеждай визкушение,същото означаваше, че ако изобщо не бъдете изкушени, няма да дадете,но да ни избавите от лукавияЛукавият е съпротивителен демон, от който се молим да се отървем. След като изпълните молитвата, вие казвате:аминВпечатлявайки чрез амин каквонека бъдевсичко, което се съдържа в тази дадена от Бога молитва.
19. След завършване на това свещеникът казва:Свят на Светия.Свети са даровете, които се представят, след като са получили притока на Светия Дух. Святи сте вие, които сте станали достойни за Светия Дух. И така, Светая Светия подобава. За това казвате:един е Свят, един е Господ Исус Христос. Защотонаистина Свят е този, който е Свят по природа. И ние сме Свети, но не по естество, а по общение, дело и молитва.
20. След това чувате певец, който ви призовава с божествена песен да се причастите със светите Тайни и казва;Вкусете и вижте, че Господ е благ(Пс. 33:9). Нека не съдим това по телесен вкус, по никакъв начин, а по несъмнена вяра. Защото на онези, които ядат, не им е заповядано да ядат хляб и вино, а обратното, тялото и кръвта на Христос.
21. И така, идвайки, не с протегнати ръце, приближете се по-ниско с разтворени пръсти: но като направите лявата си ръка десния трон, сякаш искате да вдигнете Царя, и огънете ръката си, вземете тялото на Христос и веднага кажете;Амин.И така, със страх, като осветите очите си с докосването на Светото Тяло, причастете се, като внимавате да не погубите нещо от него. И ако унищожите нещо, ще загубите собствения си член. Защото кажете ми, ако някой ви даде златни стърготини, няма ли да ги пазите с пълна предпазливост, да ги пазите, за да не загубите нещо от тях и да нанесете щети? Не е ли с голям страх, че имате най-честното злато и скъпоценни камъни, трябва да гледате нито едно зърно да не падне от вас?
22. След това, след причастието на тялото Христово,приближете се до чашата с кръв: без да протягате ръце, но се наведете и под формата на поклонение и благоговение, казвайкиамин,бъдете осветени и вземете от кръвта на Христос. И когато все още има влага на устните ви, докосвайки се с ръце, осветете и очите си, и челото си, и други чувства. Накрая, като изчакате молитвата, благодарете на Бога, който ви е удостоил с толкова много тайнства.