Кюрдски приказки - Булка на кон
Кой си измръзна крака, кой си измръзна ръката, кой носа, хората се задушиха от виелицата, загинаха, майките на децата им бяха изоставени. Кой знае какво се е случило с дъщеря ви?
„В края на краищата старецът ми предсказа, че овчарят ще го получи. Защо се ожених за нея?
И падишахът отиде да търси овчаря. Разпитвайки хората, които срещна, той стигна до овчарника. Момичето, като видя баща си, се хвърли на гърдите му с вик от радост. Тогава тя каза:
- Татко, така, казват, и така, такава история ми се случи. Виелица се вдигна, та майки изоставяха децата си, всички ездачи бяха пометени, кой падна в дере, кой в котловина, кой се задуши, кой измръзна на носа, кой на ушите, кой на краката. И аз седях на кон, и Бог ме спаси, нищо не ми стана. И получих тази овчарка.
Падишахът се замислил и казал на овчаря:
- Синко, аз вече съм стар, стани падишах, а дъщеря ми ще ти бъде ханъм. И живейте щастливо досега. Така овчарят стана падишах.
Живял някога един беден човек. Той работеше усилено по цял ден и не можеше да свърже двата края. И богатият човек малко работел, живеел в детелина, Бедният човек отишъл при богатия и казал: - Работиш по-малко от мен, но живееш по-добре от всеки в селото. Кажи ми откъде имаш толкова много богатство. - Знае се от къде - отговори богаташът, смеейки се - Аллах дава богатство. „Явно и аз трябва да видя Аллах“, решил бедният човек и тръгнал да търси Аллах. Вървял дълго време и срещнал в гората един крастав вълк.