Кюрдски приказки приказки - Умно момиче
Веднъж падишахът казал на своя везир:
"Ето ви един овен, заведете го на пазара." Трябва да спечелиш пари за това, да вземеш вълната, да ми донесеш два шиша за кебап и да върнеш живия овен.
Везирът се преоблякъл в дрехите на дервиш и тръгнал на път. По пътя срещнах млад мъж. Нека отидем заедно. Малка река им препречи пътя. Везир предложи:
- Братко, да направим мост, на единия ще му е по-лесно. Спътникът изненадан.
- Какво си, глупак! Как можем да го направим заедно? Отидоха по-нататък, видяха пред себе си хълм. Дервиш предложи:
Нека направим стълба и бързо да се изкачим по нея. Спътникът отново беше изненадан:
— Дервиш, съвсем ли си глупав? Как можете да направите стълба тук и защо?
Те продължиха напред, дълго се изкачваха по хълма, после се спуснаха, накрая стигнаха до полето.
- Бих искал да знам дали собственикът на нивата е изял реколтата си или не?
„Да, изглежда, че си голям глупак! Нивата още не е окосена, как да я яде?
Дервишът и младежът влезли в града. Дервишът попита с въздишка:
Град, жив ли си или си разорен?
„Да ти се разруши къщата – възкликна младежът, – виждаш ли колко хора има тук, значи живее. И защо трябва да бъде съсипан?
Дервишът отишъл в хана, а младежът се прибрал. Той дойде и каза на сестра си:
„Сестро, днес срещнах такъв глупав дервиш, никога не съм виждал такъв дервиш.
— Защо ти изглеждаше така? Хайде, кажи ми какво ти каза глупако.
- Стигнахме до една рекичка, а той каза: Да направим мост, на един от нас ще му е по-лесно. Сестрата прекъснала брата:
„Братко, умни дервише, ти си глупав. Искаше да каже: Хайде, единият ще понесе другия, на единия ще му е по-лесно. Ето го и моста.
„Ъъъ, добре, така да бъде. Хвана нихълм по пътя. Той каза: Да направим стълба и бързо да се изкачим по нея. Е, това не е ли глупаво?
„Ти си глупав, но дервишът е умен, искаше да каже: Нека някой от нас каже нещо и ще се издигнем незабелязани.“
— Ех, добре де. Но когато стигнахме до нивата, той попита: Бих искал да знам дали собственикът на тази нива е изял реколтата си или не?
„Братко, този дервиш е много умен. Искаше да каже: длъжникът собственик ли е на тази нива или не?
„Добре, съгласен съм с теб, сестро. Но влязохме в града, пълен с народ, и той пита: Граде, жив ли си или разорен? Отговорих му: Разбира се, градът е жив, но хората се разхождат.
„Хей, братко, какъв си глупак! В крайна сметка трябваше да кажеш: Добре дошли в нашата къща. Къде отиде този дервиш?
— Отиде в меванхана.
„Братко, ето ти дванадесет питки и трийсет яйца, занеси ги на дервиша.“
Тя върза храната на вързоп и я даде на брат си. По пътя младежът си помислил: Откъде един дервиш може да знае колко питки и яйца има тук? Взе да и изяде една торта и две яйца. Той донесе храна на дервиша. Дервишът развърза вързопа, преброи питките и яйцата и се обърна към младежа:
- Приятелю, имаш ли единадесет месеца и двадесет и осем дни в годината?
Младежът не разбрал въпроса на дервиша, но не отговорил нищо и се върнал у дома. И казва на сестра си:
- Сестро, но все пак съм прав, и двете сте някак глупави. Той ме попита: Имате ли единадесет месеца и двадесет и осем дни в годината? Защо не знае, че има дванадесет месеца в годината и тридесет дни в месеца?
Тук сестрата се ядоса:
- Нека болестта те вземе! Защо изядохте тортила и две яйца по пътя? Затова каза така. Иди го покани да ни посети.
Младежът отишъл и довел дервиша.
Дервишът влезе в къщата и поздрави:
- Салям-алейкум, добро момиче!
- Алейкум-салам,всезнаещ дервиш!
Момичето поканило госта да седне. Дервишът се обърна към тандира:
„Тандур, изглеждаш добре, но бих искал да знам: издига ли се димът право горе?“
„Скъпи госте, димът от моя тандур се издига право нагоре“, отговори момичето.
- Господарке, виждам, че си умно момиче и само ти можеш да ми помогнеш. Аз съм везир на падишаха, той ми даде една овца и постави условие: да взема пари за нея, да взема вълна и да донеса два шиша кебап, а в същото време да му върна овцете живи и здрави.
„Хей“, казва момичето, „скъпи госте, какво толкова трудно има в това? Овенът трябва да се остриже, половината от вълната да се изнесе на пазара да се продаде, а другата половина да се остави – това са пари и вълна. След това трябва да отрежете яйцата от овена, да сготвите от тях два шишчета за кебап и да свалите падишаха.
Радостен, везирът се върнал в града и постъпил така, както го посъветвало момичето. Падишахът попитал везира:
— Везир, имаше ли съветник? Кажи ми истината, ще се смили над теб.
Везирът трябваше да каже на падишаха за мъдрото момиче. Падишахът заповядал на везира:
— Върви и се ожени за това момиче.
Везирът дошъл при девойката и й казал:
„Добро момиче, дойдох да те ухажвам при самия падишах.