Кладенец 64 (Златна веранда)
Някъде по средата на пътя между Москва и Санкт Петербург се крият две села: Верьовка и Хуторовка. Попитайте произволно всеки жител на Хуторовка и той ще ви съобщи, че Хуторовка е прекрасно село, само че човек трябва да отиде далеч за вода. Всеки veryovet ще ви каже същото. И това ще бъде абсолютната истина! Тази година слънцето беше горещо. Изсуши всички хълмове, всички кладенци и бисквити. Ровене в цялото общество; не стигна до дъното. Зад всяка капка вода Вериевците със селяните слязоха в долината. И в долината имаше кладенец. Да, толкова е дълбоко, толкова дълбоко, че в него имаше достатъчно вода за всички. Какво да кажа, не е вена да се набуташ на такова разстояние. Там – празен, а обратно с вода. Конете цвилеха и хората. хората издържаха и дори копнееха за тези кампании. В крайна сметка е интересно за всички да знаят какви новини имат съседите! И най-мързеливото момиче с глинен делв се озовало на кладенеца. Дори и най-сополивият човек почиваше наблизо. Колко сватби са станали там. Колко битки имаше - и е трудно да се преброят! А за детските игри - и не намери по-добро място.
Веднъж рано сутринта веревците слязоха първи при кладенеца. И какво? Стадо гарвани седяха на кладенеца! Даже акаха там. Каквото и да правеха Вериевите, те „засрамваха гарваните и заплашваха. Но наглите птици дори не се сетиха да отлетят. Тогава един от опитните предложи да се постави плашило до кладенеца. Речено, сторено. Хората не жалели нито слама, нито парцали, нито прътове. Е, плашилото се оказа. Огромен, висок, страшен! Гарваните се изплашиха и отлетяха. И веревците взеха вода и си тръгнаха.
И тогава какво? Мисли, че свърши! Не, това е само началото. Веднага щом веревците си тръгнаха, селяните се появиха от отсрещния хълм. Видяха плашило! Главата е като буре, тялото е три варела, ръцете са куки, а краката са като дъбове!Как да не те е страх?! Плашилата започнаха да изпитват съвест: - Хей, ти! Гигант. Отдалечете се от кладенеца. Дайте на хората вода! А плашилото мълчеше и само ги заплашваше. Гневът се вряза в главите на смелчаците от фермата. Смазаха ръждясалите оръдия и стреляха по врага. Каква суматоха се вдигна във Веревка! Враговете нападнаха ли Хуторовка? Грабят, съсипват! Да не минат и нас, многоевците, неприятности. Несърдечно, преди да е станало твърде късно! - Плетете бебеки, отведете добитъка! Да отидем в планината! - глъчка се разнесе над селото.
И тогава се надигна вой и плач. Няма да вземете всичко, но е жалко да го изхвърлите. Жените крещят, мъжете се чифтосват и изведнъж някой го разбра. - Защо да оставя всичко? Да тръгваме. Заедно със селото. Хълмът беше вързан с въже заедно със селото и изтеглен към морето.
Междувременно на фермерите им писна да стрелят с оръжията си. Да, свършиха им куршумите. И какво, по дяволите, на великана! - Необходимо е да се обадите на съседите за помощ! - разбра дядо Сергей. - Кладенецът е общ! Трима от най-смелите момчета се преместиха във Веревка. Върнаха се бледи и обречени. - Капут! - излаяха момчетата в един глас. - Във Верьовка няма никой. Селото е вързано с въже, а зад него се чуват течения: „Дърпайте по-приятелски. Дръпни по-силно!" Верите отиват на ново място. Виждането на този гигант е безполезно да се победи. Ние също трябва да се бързаме! Фермерите също се заеха с работата. Те хванаха въжето и дръпнаха селото си в другата посока.
Не се знае как щеше да свърши всичко това, ако не бяха Алекс и Вова. И двамата живяха в света, броейки две, двадесет години, и имаше момчета навсякъде! Алекс живееше в Хуторовка, а Вова във Верьовка. Но това не им попречи да бъдат приятели. Ако някой нападне Алекс, тогава Вова се изправи. И когато нападнаха Вова, Алекс се изправи. Е, ако никой не нападна, приятелите се биеха помежду си.
Два дни преди тези ужасни събитияАлекс и Вова намериха безценно съкровище - стар обръч за варел. О, и те го караха по ливади и ниви. А вечерта момчетата заровиха обръча в пясъка при кладенеца. И ето, ето, селата се местят! Приятелите си спомнили за обръча и хукнали към кладенеца. Те се събраха в дървената къща и се скараха кой ще получи парчето желязо. Те спореха, спореха и, разбира се, се караха. Да, мопсчетата се киселиха, че така и не се случи. Общо взето счупиха обръча и избягаха с рев за майките си. - Къде беше, когато въртяхме валовете? – попитаха родителите на Вова. - До кладенеца! – сопна се Вова. - Като при кладенеца? А великанът не те ли е скрил?- удивили се родителите. - Какъв гигант? Има плашило от слама. Те сами настроиха гарваните да прогонят. Въжетата паднаха от ръцете на веревците.
- Къде беше? — попитаха Алекс. - При кладенеца. - Не може да бъде. И остана жив? И враговете не ви взеха в плен? - Какви врагове? Този пич е виновен за всичко. Селяните се спогледаха тихо, също тихо се усмихнаха и се прибраха.
Така всичко остана на мястото си: и Верьовка, и Хуторовка, и кладенецът.
Номинация 6: "Кой яде микс" 4500 zn. 6*4