Клане на свещената газова крава - Български комитет за икономическа свобода

свещената
Владимир Путин и кравите

Роснефт предложи на правителството своята визия за бъдещето на българския газов пазар. Там, сред различни, много либерални предложения, има и изискване за разделяне на минния и транспортния бизнес на Газпром. Тази тема е политическо табу от 2004 г. насам: газовият монополист все още е недосегаем. Но ако реформата бъде инициирана от могъщия Игор Сечин, ще оцелее ли газовият гигант?

Тогава "Газпром" два пъти имаше политически късмет. Първо, негов защитник стана Дмитрий Медведев, който беше председател на борда на директорите на Газпром от 2001 до 2008 г., а след това стана фаворит в надпреварата за приемници и бе удостоен да седне на президентския стол на България от 2008 до 2012 г. И второ, от 2004 г. в Украйна кипяха революционни страсти и Газпром бързо се превърна в инструмент за решаване на външнополитически проблеми - „газовите войни“ вървяха една след друга. След 2004 г. реформаторите в българското правителство загубиха инициативата си, а след това бяха напълно отстранени от системата на изпълнителната власт. Нямаше кой да реформира Газпром.

Всичко започна да се променя, когато Игор Сечин оглави Роснефт. Почти веднага той обяви, че планира да превърне компанията във втория по големина производител на газ в страната. Плановете на Роснефт са до 2020 г. да увеличи добива на газ до 100 милиарда кубически метра. Общият обем на добива през 2014 г. възлиза на рекордните 56,7 милиарда кубически метра, докато увеличението на добива на газ спрямо 2013 г. възлиза на 49%. Ако темпото продължи, тогава Роснефт може скоро да изпревари Новатек, чието производство през 2014 г. възлиза на 62 млрд. Роснефт иска да продава газа си автономно, без да зависи от тръбата на Газпром. Следователно възниква неизбежен търговски конфликт, насложен върхуполитическа конкуренция между Сечин и Милър.

свещената
Снимка: politolog.net

В такава ситуация "Газпром" може да престане да бъде "свещена крава". Засега политическите условия за реформиране на монопола не са достатъчни, но лобистката активност на Роснефт на фона на падащите приходи на Газпром премахва табуто от дискусията за съдбата на газовия гигант. Милър и Сечин, разбира се, могат да се сблъскват дълго време, но окончателното решение дали да разделят монопола на Газпром или не, както преди 10 години, ще бъде лично Путин. Има шанс този път "свещената газова крава" да бъде заклана - дори силите за сигурност започват да разбират, че е дошло времето да се разделим с икономическите илюзии и да създадем конкурентна пазарна среда. Но влакът в тази посока изглежда отдавна е тръгнал.